Емил Радев: Европейската солидарност е в действие

Дигитализацията би могла да ускори преодоляването на кризата, казва в интервю за „ВАРНА новини“ евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Емил Радев.

– Г-н Радев, виждате ли края на пандемичната криза в европейски мащаби? Какви са поуките, които смятате, че ЕС трябва да си вземе след това предизвикателство?

Дори авторите на сложни математически модели обикновено чертаят не един, а няколко сценария. Без съмнение обаче всички желаем пандемията да приключи час по-скоро и COVID-19 да остане окончателно в миналото, а икономиката да се възстанови максимално бързо. Рано или късно светът ще преодолее кризата, но е изключително важно да си извлечем поуки, за да се предпазим от подобни заплахи в бъдеще.

Очевидно е, че глобалните предизвикателства изискват глобален отговор, така че европейската солидарност е най-добрата, а на този етап и единствената ваксина срещу пандемията. ЕС предприе широк спектър от мерки за спешна помощ на страните-членки, за подкрепа на гражданите и бизнеса.

Да, може би има известно основание за критики по отношение на скоростта на реакцията в самото начало на пандемията, но не бива да се забравя, че здравеопазването е сред сферите от национална компетентност, т.е. държавите-членки сами финансират и управляват своите здравни системи. Смятам, че това е област, в която на общоевропейско ниво би било полезно да се работи за постигането на единни високи стандарти. Подобен подход трябва да има и в областта на образованието например.

Начинът, по който толкова много хора и институции успяха за кратко време да реорганизират работата си и да я прехвърлят изцяло в онлайн среда, според мен е знак, че дигитализацията би могла да ускори преодоляването на кризата. Това са процеси, които трябва да насърчим.

– Какъв пакет от мерки, който до помогне на европейската икономика след пандемията, обсъждат евродепутатите?

С колегите в ЕП продължаваме активно да работим. Макар и от дистанция, провеждаме онлайн заседания и гласувахме извънредните мерки, предложени от ЕК в борбата с коронавируса и в отговор на социалните и икономически последици.

След решителната намеса на европейските институции бяха създадени „зелени ленти”, които гарантират трансграничните доставки при затворени граници. Спешно бяха осъществени съвместни обществени поръчки – за ръкавици и защитно облекло, за респираторни и очни предпазни средства, за вентилатори, за лабораторна екипировка. Мобилизиран бе сериозен финансов ресурс в подкрепа на здравеопазването. Работи се върху първия съвместен план за действие за научни изследвания и иновации „ERAvsCorona”. Осигуриха се средства и за множество екипи, ангажирани със създаването на ваксина.

Първият пакет от социално-икономически мерки беше гласуван от ЕП още в края на март. Фондът „Солидарност”, създаден за природни бедствия, ще се прилага в защита и на общественото здраве, а предложената SURE схема ще предостави до 100 млрд. евро в заеми от ЕС, за да могат предприятията да запазят служителите си и техните доходи. Европа подаде ръка на рибарите и производителите на аквакултури, както и на хранително-вкусови продукти. Усилията ни остават насочени върху обезпечаването на гъвкави инструменти за пряка и неотложна подкрепа.

– Съвсем наскоро 42-ма европейски депутати предложиха Еврокомисията да създаде спешен фонд за медии и журналистика. Какво е вашето мнение за тази инициатива? 

Приетите вече от ЕП промени в правилата за структурните фондове позволяват облекчено насочване на допълнителен финансов ресурс и 100% обезпечаване на проектите за противодействие на пандемията. Това е добра предпоставка за мобилизирането на средства към сектора на културата и медиите, за което апелираха колегите. Смятам, че създаването на извънреден фонд за медии, целеви структурни фондове за култура и увеличаване на гаранционния инструментариум е изключително необходимо за малките и средни предприятия, които работят в тези сфери, за самостоятелните творци, за медиите, чиито приходи според последни данни са намалели до 80%.

Избухването на пандемията доведе до порой от дезинформация. Европа обаче е длъжна да гарантира предоставянето на точна и обективна информация, на различни гледни точки и задълбочени анализи, защото свободата на словото и правото на информация са сред най-големите достижения на демократичното ни общество. Подкрепяйки независимите медии, които са се утвърдили като достоверен източник на информация, ЕС ще минимизира ефекта от разпространението на дезинформация за користни цели.

– В две от комисиите на Европейския парламент беше обсъдена нова методология за включване на трети страни в черния списък на Европейския съюз. До какво ще доведе въпросната промяна? Според Вас можем ли да гледаме да я приемем като стъпка в правилната посока?

Става въпрос за идентифицирането на трети страни, които имат стратегически недостатъци в своите национални режими за борба с изпирането на пари и с финансирането на тероризма. Процедурата е важна стъпка напред, тъй като целта е да се предотвратят заплахи за целостта и сигурността на финансовата система на Европейския съюз.

Досегашната методология беше обект на критики от страна на Съвета на ЕС, който миналата година дори отхвърли предложението на Европейската комисия. Затова очаквам с интерес как ще се приеме новият черен списък, който ЕК би трябвало да обяви в началото на май и за който все още се ползва старата методология. По всяка вероятност фокусът ще бъде върху държавите, включени в списъка за пране на пари на FATF (Групата за защита на финансовата система към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие).

Резултати от прилагането на новата методология можем да очакваме най-рано в края на годината. Предстои Европейската комисия да публикува и цялостен План за действие относно борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

– Как смятате лично Вие: Навреме ли Европейският съюз осъзна заплахата от коронавируса?

Очевидно е, че нямаше подготвени за криза от подобен мащаб, че няма и готови решения за бърз изход от безпрецедентната ситуация, пред която се оказа изправен целият свят. Тепърва ще се правят анализи. В общи линии всички се учим в движение как да се справяме, но и европейската солидарност е в действие, въпреки че хората, които следят процесите в евроинституциите, добре знаят колко е трудно понякога страните-членки да постигнат консенсус.

Нека не допускаме с разпространението на COVID-19 да ни заразява и вирусът на евроскептицизма. Европа съвсем не е пациент на вентилационно дишане. Тя успя да мобилизира огромен финансов ресурс, за да се противодейства на пандемията и последствията от нея. Наивно е да се смята, че в днешния глобален свят на транспортна, икономическа, енергийна, дигитална свързаност можем да сме си самодостатъчни и да се справим с проблемите съвсем сами. В условията на социална дистанция като че ли дори по-силно се усеща колко сме свързани в усилията си да преодолеем кризата.

– Съгласен ли сте с твърдението, че България се справя с COVID-19 по-добре от останалите членки на Съюза? И добър пример ли сме за останалите страни от Общността?

Статистиката е най-точният показател за резултата от предприетите мерки, макар че борбата за живота и здравето на хората, войната, която лекарите водят за оцеляването на пациентите си с COVID-19, съвсем не бива да се свеждат до „счетоводна книга”. Факт е обаче, че броят на починалите и заразените у нас остава доста под нивата в редица други държави, които доскоро ни изглеждаха далеч по-подготвени за всякакви предизвикателства.

Националните и местни власти полагат максимални усилия, за да запазим живота и здравето на хората. Българското правителство осигурява комплекс от мерки за социална и икономическа подкрепа за гражданите и бизнеса, които бяха засегнати от кризата.

Поетапното отпадане на ограниченията вдъхва надежда за желания от всички край на пандемията, но не бива да забравяме, че картината рязко може да се промени, ако не спазваме препоръките. Как ще приключи всичко зависи не само от решенията и действията на оперативния щаб и институциите, а и от личната отговорност и дисциплината на всеки един от нас.

ВН