Варненци почитат паметта на княз Борис I
Ул. „Цар Борис“ в началото на миналия век. Снимка: Варненска дигитална библиотека.
Предстоящият месец май е любим за мнозина. Това не е просто месецът с многото почивни дни и приятно време. Това е месец, в който са някои от най-светлите народни празници като 24 май – Деня на българската просвета и култура и Гергьовден, който празнуваме на 7 май.
В самото начало на месеца обаче има още един ценен за българщината празник. Това е 2 май – денят, в който Българската православна църква почита паметта на
Свети цар Борис-Михаил Покръстител*
За жалост днес паметта за този български владетел е занемарена. Обикновено 2 май се споменава просто като Борисовден, говори се за различни народни традиции, а името на владетеля, покръстил България, се споменава мимоходом. Всъщност, надали има средновековен български владетел, за когото трябва да се говори повече отколкото за княз Борис I (852 – 889 г).
Повечето днешни историци са единодушни, че корените на съвременната българска идентичност трябва да бъдат търсени около годините на покръстването. Така погледнато, дори от чисто рационална гледна точка управлението на княз Борис представлява едно ново начало за българите. Това е добро основание първата тема на тематичната рубрика „Непознатата история на Варна“ да бъде посветена именно на този най-велик български владетел, чието дело е от значение за цялата човешка история.
В миналото е имало и времена, в които 2 май е бил далеч по-важен празник. Именно за такава епоха ще говорим днес. Който не е бягал от часовете по история знае, че в първите 40 години на Третата българска държава възрожденският дух все още е във възход. Въпреки многото трудности, България бавно, но сигурно се модернизирала, а паметта за българските герои все още била силна.
Ето какви ни предава в-к „Свободен глас“ от 6 май 1907 година:
„10 века ни делят от тъмните за историята времена на нашето национално покръстване. Истороведите пипнешком се стремят да установят факти, които да изобразят обществената, външнатаполитичната страна на нашия тогавашен национален живот, когато българите, водени от своя мъдър цар Борис са се покръстили. Християнството, тогавашната създадена вяра от великия галилеин е разнесла навреде по разорение свят от владетелите римски императори вестта за световното обновление. Но не само е тая религиозна страна на днешния праздник.
След хилядолетно поколение празнува
и спомените за времената, когато се е зидало и основата на Българската азбука от братята Кирил и Методий. В тия времена и тия народни светци са творили делото, създали са българската писменица, един първоразряден елемент за по-нататъшно разраствание на народната ни духовна култура.
На 2 май, както навсякъде в България, така и в града ни, тоя празник се отпразнува най-тържествено. Сутринта има богослужение в съборната църква всред грамадно стичание на гражданите. Още в църквата се държа реч от гражданина поп Стефан за значението на праздника, за цар Борис-Михаил. След това набралото се хилядно мнозинство се отправи наредено през ул. Цар Борис на полето, дето да се отслужи молебен.
Най-напред вървяха децата от народните основни училища, водени от своите учители и учителки, после ученичките от девическата гимназия, придружени от своите възпитатели, после идеха учениците от мъжката гимназия и местното практически търговско училище. След това идеха разните корпорации в града със своите дружествени знамена: еснафски дружества, македонски дружества, юнаци, велосипедисти и пр. след тия д-ва се точеше народа било в групи, било в ред.
Шествието се установи на полето от към южната страна от полк. казарми.
След свършването на молебена г-н Иван Церов, учител в мъжката гимназия, държа историческа реч за праздника. После парадно дефилира войската и след това се свърши сутрешното празднуване“.
За съжаление въпросната реч на Иван Церов не е запазена. От историята знаем, че през периода 1909-1912 година е бил кмет на Варна. По негова инициатива се създава театрално дружество, което да сформира театрална трупа и да съдейства за построяване на театрална сграда.
През есента на 1909г. в м. „Харами-дере“ се полага основния камък по каптажа на варненския водопровод. Общинският бюджет за 1910г. осигурява средства за изграждане на нови улици, мостове, канализация, обществени сгради. През мандата на Церов са построени 4 нови училища и 4 квартални хали. Именно той внася и предложение за изграждане на електрическа мрежа в града.
Вън от всякакво съмнение е, че Иван Церов определено е личност, която оценява историческата памет. Това си личи от неговата дейност на автор на десетки статии в местната преса, брошури за видни общественици, учебници, книгите „Петдесетгодишнината на българското училище в гр.Варна“ и „Спомени и бележки“.
След тази биографична справка нека се върнем към репортажа на „Свободен глас“:
„След обяд отпразнуването прие още по-радушен характер с устроените хора за гражданите, учениците и ученичките от гимназията. Към 5 часа при най-добро време, в края на морската градина се запъчнаха хората. Заредиха се дълги редици от играющата младеж, която пъргаво без да се умори скачаше при веселите хороводни звуци на военната музика. Вечерта има увеселения за гражданите в двете приморска и градска градини, при които увеселения се пускаха ракети.
Така весело и умно
се отпразднува
тоя чисто народен праздник, с което се отдаде на великата предхилядогодишна реформа в духовно религиозна страна на народа“, завършват от изданието.
Ако трябва да обобщим накратко – паметта за княз Борис I и необходима в наши дни. В XXI век не са необходими манифестации и панаири за тази цел. Достатъчно е да се гордеем със своята история и да се стремим да я надграждаме.
Ако погледнем на този владетел от чисто религиозна гледна точка – той е посочил пътя към вечния живот на своя народ. Ако погледнем през призмата на науката – той е поставил началото на нашата цивилизация.
ВАРНА новини
*Българската православна църква е канонизирала княз Борис I Михаил с титлата цар.
