Проф. Евгени Станимиров: Системата на висше образование в България среща множество предизвикателства
За предизвикателствата пред системата за висше образование в България и възможностите за развитие, пред репортер на „ВАРНА новини“ отговаря ректорът на Икономически университет – Варна, проф. д-р Евгени Станимиров.
– Проф. Станимиров, как оценявате кондицията на системата на висше образование в страната?
Образователните системи по света (и в частност в България) са повлияни от тенденции като: глобализация, развитие на Индустрия 4.0 и преминаване към икономика на високо технологичните знания. Способността на системите да реагират своевременно на тези тенденции показва доколко са адекватни да обслужват обществените потребности. По мое мнение системата на висше образование в България е частично подготвена да посрещне предизвикателствата на икономиката на високотехнологичните знания. Недостигът на квалифицирани кадри (особено в STEM- областта, т.е. наука, технологии, инженерство и математика) е очевиден, а равнището на комерсиализация на научните продукти на университетите е недостатъчно.
– Кои са основните предизвикателства пред образователната система в България?
Системата на висше образование в България среща множество предизвикателства. Сред тях със силно неблагоприятно въздействие се очертават: негативните демографски тенденции; „изтичането на мозъци“ в чужбина; слабата интернационализация на българското висше образование; недофинансирането на системата (независимо от предприетите адекватни мерки в последните години); стихийното и спорадично обучение на кадрите; масовизацията на висшето образование; разминаването в потребностите на дигиталното поколение и компетенциите за успешна реализация в условията на технологична революция; ниската степен на комерсиализация на научния продукт и др.
– Кои са възможностите за развитие на системата на висше образование?
Откроените тенденции и предизвикателства очертават съвкупност от взаимосвързани възможности за развитие на системата. През последните години се констатира сериозно преосмисляне на приоритетите и според мен следва да се работи в следните направления:
(1) редизайн на образователния процес, който да осигури разумен баланс между знания, умения и компетенции. Образователният процес има нужда от съдържание, което обяснява начина на функциониране на нещата, трябват алгоритми, развиване на меки умения и способност на студентите да търсят и обработват данни, да ги анализират, да знаят как да ги приложат, да отстояват собствена позиция. Промяната на модела на обучение, трябва да бъде съпътствана с развитие на предприемаческо и проектно мислене.
(2) интеграция по линията „образование – бизнес – публична администрация“. Това би създало предпоставки за прагматичност на образователния процес и за решаване на проблема с недостига на квалифицирани кадри. Ролята на преподавателите е да стимулират идеи, да селектират съдържание, да насочват и вдъхновяват талантливи студенти.
(3) осигуряване на равен достъп на всички до адекватно образование. Тук имам предвид, че вече възникват неравенствата между тези, които ползват и тези, които не ползват изкуствен интелект. Предизвикателството ще бъде да се научим да управляваме потенциала, произтичащ от дигитализацията, при условие, че дори в образователната система много хора не я разбират или противодействат за нейното по-широко навлизане.
(4) идентифициране и развитие на конкурентни предимства на българското висше образование чрез: въвеждане на хибридни дисциплини, развиващи цифрови, когнитивни, процесни и „меки“ умения на обучаваните; персонализация на учебния процес; предлагане на учебно съдържание, което развива способността за адаптивност на студентите и др.
– Как ще изглежда образованието в дългосрочен план?
Това зависи от много фактори – развитието на глобализацията или напротив – „островизацията“ на нации и съюзи; темповете на развитие на изкуствения интелект и симбиозата му с биотехнологиите; степента до която алгоритмите ще направляват нашите решения за избор на персонална кариера и др. Ясно е, че на този етап въпросите многократно надхвърлят броя на отговорите. Всъщност образованието както в краткосрочна, така и в дългосрочна перспектива ще представлява точно това, което ще направим от него!
ВН