Честит 1 май – Ден на труда! В историята: Как Хитлер превзе празника

Историята на празника се свързва с работническото движение през 19 век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права.

Началото се поставя на 1 май 1886 г. в САЩ, когато профсъюзите провеждат мащабна национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне 4 души.

През 1904 г. социалистите в Амстердам решават да отбелязват този ден с еднодневна национална стачка и така празникът идва в Европа.

От 1945 г. комунистическата власт в България въвежда честването на празника и у нас.

Малко хора са чували обаче, че „злият гении“ на Хитлер, безспорно най-гениалният политически ПР на ХХ век – Йозеф Гьобелс, успява да превърне този празник в ден за триумф на Фюрера в Германия.

„На 1. май правим празнична дандания. На 2. май превземаме синдикатите“ – пише Йозеф Гьобелс през април 1933 г. „Празникът на националния труд“, подарен от Хитлер на трудещите се, става прелюдия към зловещ погром.

Какво разказва историята, според публикуваният в „Дойче веле“ обширен материал  на М. Люпке, К. Цанев по темата:

„През април 1933 година цяла Германия е заета с огромни приготовления. Млади и стари разучават песни, украсяват празнично къщи и улици – главно със знамена с пречупен кръст. Министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс е обявил първи май за „единствено по рода си всенародно събитие“. Националсоциалистите използват международния ден на труда, за да спечелят на своя страна германските работници. Това е важна стъпка за райхсканцлера Адолф Хитлер. До идването му на власт голяма част от германските работници подържат социалдемократите и комунистите.

До идването на националсоциалистите на власт този ден не е бил държавен празник в Германия.

За да участват в манифестациите, работниците са си вземали един ден отпуска или са се отказвали от надницата си за този ден. Националсоциалистите променят това. На 7 април правителството на Хитлер провъзгласява 1 май за „Празник на националния труд“ и за официален неработен ден. Хитлер „подарява“ т.е. на трудещите се цялата им надница за този ден.

На 1 май 1933 година националсоциалистическата партия организира грандиозен спектакъл. В цялата страна се провеждат огромни шествия, предвождани от Хитлерюгенд, СС и щурмоваците на СА. Организаторите явно не се смущават от обвиненията, че малко преди празника щурмоваците от СА подлагат на терор и насилие видни работнически лидери. Най-голямата манифистация се провежда в Берлин, където лично фюрерът държи реч. Речта се предава пряко по всички германски радиостанции и достига и до най-отдалечените кътчета на Германия. Стотици хиляди берлинчани присъстват на грандиозния спектакъл с висш фигурен пилотаж, голям парад, музика и фойерверки. Йозеф Гьобелс прелива от доволство. „Поразително и невероятно по мащабите си събитие“, записва той в дневника си.

Никой не подозира, че с тържествата по случай 1 май Хитлер следва съвсем друг план.

Гьобелс пише в дневника си: „На 1 май ще има тържествена дандания. На 2 май ще превземем синдикатите“. Свободните работнически синдикати отдавна са трън в очите на националсоциалистите. Те искат да имат пълен контрол върху тях, защото се опасяват, че с масови стачки организираното работничество може да попречи на налагането на диктатурата. Такава опасност в действителност няма. Общогерманският синдикален съюз, под чиято шапка са обединени свободните синдикати, още през февруари обявява политическия си неутралитет – макар по същото време щурмоваците на СА вече да преследват комунисти и други противници на режима.

Съюзът участва в тържествата на 1 май.

„На този ден германският работник трябва убедено да демонстрира, че е пълноправен член на германската национална общност“, призовава федералното ръководство на Съюза. Гьобелс може да е почти сигурен в победата си. „Един-два дена шумотевица и после те са в наши ръце“, пише той. На 2 май щурмоваците от СА започват погрома. Нахлуват в бюрата на синдикатите, окупират работническите банки и редакциите на синдикалните вестници – почти никой не им оказва съпротива.

Националсоциалистите вкарват в затвора и изпращат в концлагери синдикалните лидери.

Парите и банковите сметки на синдикатите са конфискувани. Германските работници приемат почти безропотно и без съпротива разгрома на своите представителства. „Всичко върви като по мед и масло“, пише по този повод Гьобелс в дневника си.

Националсоциалистите противопоставят на свободните синдикати собствените си организационни структури. На 10 май 1933 г. те основават Германския трудов фронт, който от този момент нататък единствен представлява интересите на германските работници. Основната му задача е да упражнява контрол върху трудещите се и да ги възпитава в националсоциалистически дух. Работодателите също са „поканени“ да участват в Трудовия фронт.

Членството в него е „доброволно, но желателно“.

През 1942 г. Трудовият фронт има 25 милиона членове и е най-голямата организация в Третия райх. Следващият първи май – през 1934 г. вече изобщо не се споменава като международен празник на труда, а само като празник на германския народ. Впрочем, думата „труд“ тихомълком отпада.

Хитлер постига целта си. От 2 май 1933 г. свободните синдикати престават да съществуват. Разтурена е още една организация, която може да бъде опасна за националсоциалистите.„