Гергьовден – 6 май 1939 г.

По повод празника в списание „Педагогическа практика“ бр.8 от 1939 г. е публикувана статия от Васил Нешев:

„Гергьовден е голем и хубав пролетен праздник. Той се празднува от целия български народ и българската храбра войска.

Св. Георги Победоносец е символ на храбростта и великомъченик за Христовата вяра.

Възпят е в народните ни песни ту като покровител на слабитe, освободител на робите —„Св. Георги освобождава три синджира роби“; ту като безстрашен покровител на плодородието — „Св. Георги и сура ламя“.

В тази народна песен се разправя, как св. Георги отишел да обиколи нивите, но на пътя срещнал триглава, шестокрила ламя, която била затворила шест планини и заключила шест извора

Когато й отрезал трите глави, рукнали три реки:

„Първа река— жълто жито, жълто жито по орачи,

втора река — мед и масло, мед и масло по овчари,

трета река — черно грозде, черно грозде по лозари“.

Св. Георги е възпят в много народни и художествени песни. (В сборник. „Детска сцена“, част I, има 8 такива).

Празднуването на Гергьовден е съпроводено с ред народни обичаи.

Срещу праздника младитe отиват в гората и накършват зелени букови и разцъфнали глогови клонки, с които украсяват портите и къщите си. Запалват свещи по вратите на къщите, избите, оборитe, кошарите и портите.

Заранта стават рано и изкарват добитъка на паша, докато слънцето не е изгряло, да пасе росна трева, за да бъде здрав и силен.

Омиват се и поръсват главите на добичетата преди изгрев слънце, за да бъдат здрави.

През нощта отиват на некое високо место и наблюдават, къде ще играе гергьовският огън, за да отидат и извадят скритото имане.

Почти навсекъде колят агне и клането е свързано с ред церемонии, описана много добре в „Гергьовско агне“ от Н. В. Ракитин.

Правят люлки на зелено дърво, а не на сухо, за да не съхнат. Претеглят се, за да видят колко са натежали или олекнали. Берат билки за лекарства против разни болести.

Който бъде кръстен на тоя ден, ще бъде много щастлив:

„На хубав ден съм родена, на хубав ден — на Великден,

пък по на хубав кръстена — на хубав ден, на Гергьовден“.

И още много други народни обичаи показват за какъв голем светец се смета св. Георги Победоносец.

Изобщо, Гергьовден е праздник на пролетта, на храбростта и на плодородието.“

ВАРНЕНЕЦ