7 май – Ден на радиото и телевизията. Честит празник, колеги!

На 7 май се отбелязва Деня на радиото и телевизията.

Тази година празникът съвпадна и с едно тъжно събитие – затвори врати обичаната от всички, единствената за Варна регионална телевизия, „Черно море“. Успешна реализация и светло бъдеще на всички колеги от тази медия!

На тази дата през 1895 г. руският физик Александър Попов представя своето откритие. Попов демонстрира пред Руското физическо дружество в Санкт Петербург изобретения от него уред за предаване и приемане на електрически колебания на големи разстояния без проводник, наречен радио.

От една зала на университетската сграда Попов изпраща в друга думите „Хайнрих Херц“, които председателят на дружеството възпроизвежда на черната дъска. Името Хайнрих Херц е в памет на починалия предишната година германски физик. Именно това, че не само са излъчвани радиовълни, а чрез тях е предадена информация, е основата на претенцията Александър Попов да се сочи за откривател на радиото.

През 1899 г. Попов включва към уреда телефонна слушалка и създава възможност за слухово приемане на сигналите.

През есента на 1897 г. Попов пренася своите опити на кораби от Балтийския флот и през пролетта на следващата година получава надеждна връзка на разстояние около 5 км между транспортния кораб „Европа“ и крайцера „Африка“. По време на изпитанията на новия радиопредавател изобретателят прави още едно важно откритие: забелязва, че електромагнитните вълни се отразяват от корабите. Това откритие става основата, от която впоследствие се развива нов отрасъл на радиотехниката — радиолокацията.

Въпреки това морското ведомство малко се интересува от работата на учения и само случайността му помага да реализира изобретението си практически. В късната есен на 1899 г. от Кронщад на околосветско плаване тръгва броненосецът „Генерал-адмирал Апраскин“. Едва излязъл от пристанището, попада в жестока снежна буря, отклонява се от курса и се удря в подводни скали до остров Гогланд. Опитите да бъде отстранен от скалите са неуспешни, а настъпващите студове сковават кораба в лед.

За осъществяване на спасителната операция била крайно необходима връзка с щаба на флота. Тогава си спомнят за изобретателя на безжичния телеграф. На Попов е възложена задача да осъществи така необходимата връзка с помощта на новото изобретение. Дотогава е била осъществявана връзка на не повече от 30 км. В този момент за първи път е направена радиовръзка на разстояние повече от 40 км. Връзката работи безотказно през цялото време на спасителната операция.

Всички вестници в света подробно съобщават за тези събития, прославяйки новото средство за връзка и неговия изобретател Попов. Този случай убедително доказва огромното значение на радиотелеграфа на Попов. Издадени са патенти в Русия, Англия, Франция и други страни.

През 1901 г. Попов е избран за почетен член на Руското техническо общество и председател на Руското електротехническо общество при Електротехническия институт в Петербург. В същата година е назначен за професор по физика в този институт.

През 1903 г. Попов участва в международна радиотелеграфна конференция в Берлин, делегатите на която единодушно го приветстват като изобретател на радиото. През 1905 г. го избират за директор на Електротехническия институт. Работата на този пост в бурните времена на първата руска революция е много трудна. Попов често е викан за обяснения при министъра на вътрешните работи и след едно такова тежко обяснение на 13 януари 1906 г. той получава удар и умира.

През 1907 г., според договор между българското и руското правителство, до село Франга, северно от Варна, започва работа първият български безжичен телеграф. През лятото на 1911 г. на борда на крайцера „Надежда“ започва да работи радиостанция, а на 1 май 1912 г. влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга, „която служи за приемане и предание на телеграми“. Впоследствие радиото навлиза в масова употреба и в България.