Варненци почитат делото на Св. Св. Кирил и Методий

Денят на българската писменост и култура наближава, а най-честата асоциация с него са двама от най-почитаните светци в България – братята Кирил и Методий. Обикновено свързваме тяхното име с буквите, макар създаването на писменост да е една малка част от тяхното световно дело.

В историографията е прието, че за първи път масовото честване на тяхното дело се празнува на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив по инициатива на Найден Геров. Причината да бъде избрана тази дата е, защото на нея е църковният празник на двамата светци. Празникът бързо набира популярност и се превръща в най-ярък израз на българското преклонение пред образованието, науката и културата.

По време на борбите за църковна независимост

делото на Кирил и Методий

е стимул за противопоставяне на Вселенска патриаршия. След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в 2 посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско, които остават извън границите на Третата българска държава, той запазва своите функции. Все пак истинското си значение празникът на Кирил и Методий придобива след военните години (1912-1918г).

Интересно е обаче разминаването между църковния и светския празник, което наблюдаваме днес. То започва през 1916 г., когато България въвежда Григорианския календар. Така празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар датата остава непроменена.

Така или иначе кога ще отбележим паметта на светците не е от особено значение. Проблемът е, че това разминаване в датите не ни позволява да вникнем в дълбочина и да оценим великото дело на солунските братя. Създадената от тях глаголица (според някои автори те са създали и кирилицата) и преводът на част от богослужебните книги не са главната им заслуга. Най-големият им принос е разбиването на триезичната догма, според която божието слово може да се проповядва само на латински, гръцки и еврейски.

След като техните ученици бягат от Великоморавия и биват приети от българския княз Борис, делото на Кирил и Методий започва да работи в полза на България. В Първото българско царство започва се заражда нова цивилизация, която обикновено наричаме старобългарска или славяно-православна. Според едни изследователи тя е просто копие на византийската, а според други има своите самобитни елементи. Разбира се, любознателните читатели могат да намерят подробни научни изследвания и да преценят сами каква е историческата истина.

Необходимо е да отбележим, че писмената традиция, която тръгва от Кирил и Методий, е

християнска

по своята същност

и именно на християнството се крепи българската цивилизация
през вековете. Акцентът в днешния брой на „Непознатата история на Варна“ обаче не е средновековната история, а това как е изглеждал Денят на българската просвета и преди въвеждането на Гигорианския календар.

Нека погледнем какво ни споделя в-к „Свободен глас“ от 17 май:

„След черковния отпуск, шествието, начело духовенството, хорът, представителите на гражданските и военни власти, ученичките и учениците от всичките училища със своите учители, всички национални й културни д-ва със знамената си, македонските доброволци, между които личеше една жена-героиня и множество народ, потегли на площада пред мъжката гимназия, гдето се отслужи молебен и се държа твърде прочувствена реч от учителя г. Г. С. Пашев.

След това под такта на двете военни музики се разлюля буйно хоро. Към пладне, старите ветерани — опълченците от 1877 г., доброволците от 1886 год. и доброволците от македоно-одринското опълчение се отправиха към бирарията на Каракашев, гдето им 6е сервирана закуска. Тук трите генерации на новата българска епоха се повеселиха 3—4 часа. Мила и драга бе гледката, която представляваха тия ветерани.

Старият ратник г. Желю Янакиев държа хубава патриотична и много назидателна за младото поколение реч, с която описа характерното във време на бой българско безстрашие и стремителност, когато българинът е призван да защитава права и справедлива кауза. След него взе думата председателят на македоно-одринското опълчение г-н Ил. Ганев, който описа героизма и теглилата на македонските доброволци в освободителната война и положението на останалите под сръбско и гръцко иго българи.

Той наблегна, че нашият народ, притежаващ твърд дух, воля и честност, трябва да бъде факторът на балканския полуостров, но не и коварните паши грабители. Говориха и г. г. Димитър Мутафов и Д. Андреев, директор на I млж. Прогимназия“.

Виждаме нещо наистина интересно – на пръв поглед е трудно да се намери връзката между Светите братя Кирил и Методий и ветераните от войните, но при един по-дълбок поглед, ще видим, че явно тогава акцентът на празникът не е бил толкова върху светите братя или върху нашата писмена традиция колкото българщината във всичките ѝ проявления.

Ето как продължава репортажът:

„Казаха се и няколко думи за героинята доброволка Донка Ставрева, която е взела участие в освободителната война, и която е наградена с два кръста за храброст. На края се изпеха няколко патриотични песни.

След обед от площада пред съборната църква учениците и ученичките от гимназиите начело двете музики, потеглиха за морската градина, гдето имаше общо народно веселие. Вечерта учениците устроиха шествие по главните улици на града.
В 9 часа в салона „К. Ранков“ ученичките и учениците от гимназиите дадоха литературно музикална вечеринка.

Въобще тазгодишното отпразднуване бе тържествено и сърдечно. Чувствуваше се у всички некакво скрито стремление и полет на мислите към онзи край, който роди двамата български просветители и днес е подложен на тежко иго. Тая тържественост на праздника бе резултат на бликналите български патриотически чувства, които зоват мислите и сърцата към Солун и Охрид.

Тази година вероятно няма да станем свидетели на „тържествено и сърдечно“ честване на 24 май. Това обаче не бива да ни притеснява, а даже напротив – да ни обнадеждава. Ако искаме да отбележим даден празник не ни е необходима пищност, а вяра и достойни дела.

ВАРНА новини