4 км/ч – максимална разрешена скорост за движение на автомобилите в „многолюдна“ Варна

автомобил

В началото на лятото на 1907 година първите автомобили вече се движат по прашните улици на Варна, за това се съобщава и в бр. 25 от 1 юли с.г. на вестник „Свободен глас“: „Многоочакваните автомобили вече пристигнаха и започнаха да циркулират из града, до баните, до Траката, до кьошковите и до местността „Баир-баши“. Те са много подходящи и много ефтено се пътува. Сега ще имат случай гражданите, бедни и богати с малко пари да се разходят из града и околността“. Става въпрос за закупените от „Безименно акционерно аутомобилно дружество в гр. Варна“ два омнибуса с 25 к.с. мощност. Те имали по 22 места за сядане, гумите им били бандажни, както при файтоните, а задвижването на задните колела се извършвало чрез вериги. Колата се запалвала с манивела, осветлението се осигурявало от карбидни лампи, а на покрива се поставял багажът на пътниците. Шофьорът използвал сигнална тромба, за да си осигури безпроблемно придвижване сред каруците, файтоните и пешеходците.

автомобил

Всъщност първата лека кола във Варна е внесена малко по-рано и принадлежала на Б. Ючорманскu. Това бил американски „Крайслер“, а шофьорът бил немец. Някои по-предприемчиви граждани даже взели заеми, за да се снабдят с кола, но не за да се разхождат с нея, а да возят пътници до манастира „Св. Константин“ и „Аладжа манастир“.

Скоро обаче започнали и проблемите

Да не си мислите, че като в града се движели всичко на всичко десетина возила, е нямало произшествия. Напротив. За това свидетелства и публикация във вестник „Светкавица“ от 9 септември 1912 г., бр. 118. „От несколко време почнаха много често да се повтарят нещастията с автомобили във Варненско. В несколко дни вече имаме и неколко случая по шосето Варна —Балчик! А също и един — Варна —Добрич с автомобила „Добрич“, от когото по една чудна случайност останал е единствено пътникът здрав — слабо ударен в десната си ръка. На 3 т. по шосето Варна — Балчик на 8 — 9 километър е ударен бивол и напочупен кракът му. Нещастния селянин на когото е бивола не му е стигнало беднотията, но требаше и бивола му да бъде повреден! Всичките тези нещастия стават само по неопитността и невниманието на шофьорите. Съществува божем правилник за шофьорите, но види се нито е приложен, нито има кой да бди за изпълнението му. Би требало и самият автомобил  да се наглежда от една техническа комисия и то не тъй както се гледат в двора на Окръжното управление, но по основно и с опит,  инак ще бъдем всекога изненадвани от такива и още по грозни нещастия. Кога ще престанем да взимаме мерки само след  грозните нещастия?!“

Върху друг проблем, създаван от рехавото автомобилно  движение в града, се акцентира в бр.173 от 26 май 1928 г. на „Варненски общински вестник“:  „Автомобилите и в града безразборно се карат и от това дигат цели облаци прах.  И не стига шума който издават сега, та некои от тех  махат оглушителя си и вземат даже нови приспособления да дига грозен шум. Тука требва строги мерки и глоби“.

Тези проблеми не са само във Варна и Варненско. Новоизлюпените български  автомобилисти се движели по пътищата „както им дойде“ и произшествията станали ежедневие.

Правила нямало…

Опит за дисциплиниране на водачите и регламентиране на движението на автомобилите прави Жеко Иванов Жеков, който е областен управител на Варна по това време. На 17 юли 1912 г. във Варненски окръжен вестник е публикувана издадената три дни по-рано „Заповед № 172“, с която на основание чл.7 от „Закона за окръжните управители и околийските началници“ областният управител обявява „за всеобщо знание и изпълнение, утвърдения от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, с предписание №304, от 10 юли с.г. „Правилник за движението на автомобилите в гр. Варна и в окръга“.

автомобил

Освен правилата за движение в документа е обърнато особено внимание на техническото състояние на превозните средства. В правилника се казва изрично: „Чл. 3 – Никой обществен, наемен или частен автомобил не може да се пусне в движение в града и из окръга без предварително разрешение на окръжното управление. Разрешението се изисква от стопанина на автомобила с заявление до същото окръжно управление, като представи при него подробно описание на механическите части на автомобила и Декларация според  приложения – към настоящия правилник образец. Чл. 4 – След  изпълнение формалностите на предшествующия член, окръжното управление нарежда за свиквание комисия, която да прегледа и провери добрата конструкция на автомобила, мотора, спирачките, осите и всички други механически приспособления, след  което съставя нужния протокол с мнение: „може или не да се пусне в движение“. …………………..

Чл. 6 . Проверка на автомобилите и изпитване на шофьорите ще се извършва от една експертна комисия, назначена от окръжния управител състояща се от: представител на окръжното управление, един инженер механик или електроинженер и един механик шофьор — всички тези лица да са на държавна или общинска служба, а последния може да не е на служба“.

Условията, на които трябвало да отговарят автомобилите, също били разписани в правилника:

„Чл. 8 – Резервоарите, тръбите, мотора и въобще всички механически части на автомобила – съдържащи експлозивни или запалителна вещества, требва да са изработени добре от здрава материя, за да не пропуща горивната част, която би причинила експлозия или жар. Чл. 9 -Апаратите на автомобила требва да бъдат направени по такъв начин, щото да не представляват опасност и да не плашат впрегателните животни или да разпространяват неприятна миризма. Чл. 10 . Частите които служат за управлението на автомобила, требва да бъдат групирани по тъкъв начин, щото шофьора да може да ги постави в действие, без да му се отнима възможност да наблюдава пътниците. Строго се забранява да има предмети на платформата, които да пречат на шофьора да гледа отпреде си да може постоянно да наблюдава указателните апарати. Чл. 11 – Движуща се кола требва да бъде направена по такъв начин, щото да се подчиняват сигурно на кормилото и да са завърти лесно при завоите с малки радиуси. Кормилото требва да бъде направено от здрав материал. Автомобилите, които тежат повече от 250 кила, требва да имат приспособления за заден ход. Чл. 12 . Автомобила требва да бъде снабден с две спирачки независими една от друга: всека една от тех  требва да бъде достатъчно силна, да може да спре автомобила моментално, когато се движи с най-голема бързина, при разни видове местности — равни, наклонени или стръмни“.

В правилника било отредено специално място и на управлението на автомобила, правата и задълженията на шофьора:  „Чл. 14 – Само тези лица имат право да управляват автомобилите, които притежават свидетелство за способност, издадено от окръжното управление, въз основание протокола на експертната комисия. Чл. 15. Позволение за шофьор се дава на лице пълнолетно, здраво, не късогледо и да нема недостатък в ръцете добро, с поведение, трезвено и което умее да управлява автомобил, да е практикувало като такъв една година или да е следвало некакво механическо училище, да знае по главните улици, правителствени и общински учреждения, по-главните хотели и да е запознато с разпорежданията на тоя правилник“.

За допускане до изпит се изисквало свидетелство за честност и съдимост, 

медицинско свидетелство, за практикуване или завършен курс.

Според правилника шофьорът бил длъжен да намали скоростта или направо да спре, ако домашното животно, покрай което преминава, има опасност да се уплаши (все пак говорим за времето, в което крави, биволи и прасета са били обичайна гледка по улиците на Варна). Регламентирана е и максимално допустимата скорост: „Чл. 20 – Най-големата скорост с която един автомобил може да се движи из многолюдните улици на града, по мостовете, паважите, завоите и при ъглите на улиците, е 4 километра – на час. Допуща се, обаче, скорост до 10 километра из улиците,  гдето нема големо движение, а по шосетата в зависимост от движението по тех.

З а б е л е ж к а : По евксиноградското допуска се автомобилите да се движат с скорост от 10 километра на час. Забранено е движението на автомобилите от разклонието на евксиноградското шосе до „Св. Константин. Чл. 21. Приближаването на автомобила, както и завиванието му в други улици, ще требва всякога да се известява с помощта на предопредителна сигнална тръба. Сигналите требва да се употребяват на време, а именно: при настигане, срещане; задминуване на кола, добитък, велосипедисти и пешеходци; при кръстопътища и завои, при мостове и при минаване презъ многолюдни улици. Нощем и в мъгливо време сигналите требва да се дават по начесто. Чл. 22. Всеки автомобил требва да е снабден с една сигнална тръба, и да има отпред два големи бели фенери с прожектори които да осветляват едно разстояние от 20 — 50 метра, а отзад един фенер, който да се пали нощем за да осветлява от една страна номера на автомобила, а от друга да дава червен знак. Забележка: Забранено е давание сигнали със сирени, или със стражарски свирки“.

Малко наивно и съвсем не конкретно звучат тези правила на съвременния читател, но за времето си те са били едно добро начало, което поставило основите на организираното движение на моторни превозни средства във Варна.

 

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Сподели: