Самотата намалява с възрастта
Проучване предполага, че самотата намалява с възрастта, като по-засегнати са мъжете, отколкото жените. Учените на Острова стигат и до друго интересно заключение – че хората в страни с повече колективизъм в обществото са по-малко склонни да се чувстват самотни, отколкото в индивидуалистичните общности.
През последните години самотата влезна във фокуса на множество изследвания, тъй като вредите от въздействието й както върху хората, така и върху обществата, продължават да нарастват. Самотата се отразява негативно върху благосъстоянието на хората и икономиката, и увеличава вероятността човек да изпада в депресивни епизоди и да потърси медицинска помощ.
Авторите на ново изследване заявяват, че самотата може да се разбира като „несъответствие между действителните и желаните социални взаимоотношения“. Според това определение двама души, които имат еднакъв брой социални отношения, могат да изпитат самотата по различен начин, ако единият желае повече социални отношения от другия.
Проучването им е публикувано в списание „Личност и индивидуални различия“, и се основава на значим глобален набор от данни, който British Broadcasting Corporation (BBC) събра за своя „Експеримент по самота“. Авторите са наясно, че самотата е сложно понятие, ето защо те стъпват на голям и разнообразен набор от данни, за да проучат начините, по които културата, възрастта и полът влияят на самотата.
Проучването се основава на информация от близо 55 000 души на възраст между 16 и 99 години от 237 държави, което го прави едно от най-големите и най-разнообразни по рода си. Авторите се фокусират върху една конкретна подгрупа от тези данни – участниците, които са уточнили своя пол. Така изследването на финала обхваща 46 054 души.
Възрастта, полът и културата влияят на самотата
Авторите откриват, че самотата има тенденция да се увеличава въз основа на индивидуализма на хората и намалява с остаряването им. Самотата е по-разпространена сред мъжете, отколкото жените, сочат още обобщените им данни за взаимодействието на възраст, пол и културен произход.
Според проф. Мануела Барето от Университета в Ексетър, Великобритания и водещ автор на изследването: „Противно на онова, което хората могат да очакват, самотата не е затруднение, характерно само за възрастните хора. Всъщност по-младите хора отчитат по-големи чувства на самота“. Това е така защото самотата произтича от усещането, че социалните връзки не са толкова добри, колкото се желае. Или се дължи на различните очаквания, които имат по-младите и възрастните хора. Така, че възраствоият модел се оказва водещ в много страни и култури.
От Puls.bg