Как точно ни влияе шумът?

Звукът е резултат на вибрации, излъчени от различни предмети. Вибриращото тяло води до образуване на периодични сгъстявания и разреждания на средата, в която се намира и съответно до възникването на звукова вълна.

Попадайки в слуховия анализатор тези звукови сигнали се разлагат от сложни звуци на техните елементарни съставящи ги. Така вече преработена информацията достига до коровите центрове на слуховата система, където се осъществява съзнателното възприемане на звука.

Човешкото ухо е в състояние да възприема звуци в диапазона от 0 до 120 децибела, припомня Puls.bg. Съответно човешката реч влиза в диапазона 60-70 децибела. Звуци, които са над стойността от 100 децибела водят до дискомфорт, като е възможно да се появи и болка. Не е изключена увреда на сензорния апарат на ухото.

Шумът по своята характеристика представлява хаотично променящи се във времето честоти. Слуховият анализатор няма възможност за спиране на сигналите, които стигат до него, както например окото, което при затваряне блокира информацията към рецепторите. Поради тази причина в среда с шум анализаторът бързо се уморява, което може да доведе до общи симптоми като главоболие, раздразнителност и други.

Формата на ушната мида осигурява насочване на звуковата енергия към средното ухо. Първоначално те преминават през тъпанчевата мембрана. Трептенията ѝ са оптимални когато от двете ѝ страни наляганията на въздуха са еднакви.

Преминавайки по вътрешните структури и достигайки до вътрешното ухо, налягането на звуковите вълни се увеличава многократно. Необходимостта от това се дължи на факта, че вътрешното ухо е изпълнено с течност с високо съпротивление, което трябва да се преодолее.

Слуховите рецептори са вид механорецептори, които са с изключителна чувствителност. Те са способни да реагират на минимални механични отклонения.

Чрез невронни пътища информацията от тези рецептори достига до т. нар. корово представителство в мозъка. Основният принцип на организация на слуховата кора е тонотопичният – невроните от съответния участък на слуховата кора отговарят най-добре на звук с точно определена честота.

Точното локализиране на източника на звук в пространството изисква наличието на т. нар. бинаурикуларен слух – възприемане на звука с двете уши. Така при хора, които са загубили слуха на едното си ухо по-трудно може да бъде определена посоката, от която идва звукът.