Учени разкриха какво са яли бедняците и благородниците през XVII-XVIII век

ВАРНА новини лого

След като изследвали химическия състав на костите и зъбите на аристократите и обикновените хора, живели в Дания и Италия през XVII-XVIII в. – епохата на Новото време, учените открили какво са яли и какви лекарства са използвали. Резултатите от техните изследвания са публикувани в научното списание „Heritage Science“, пише БГНЕС.

„Открихме много прилики в хранителния режим и химичния състав на костите на благородниците от южните и северните европейски страни, което по принцип не е изненада. Много сходства и различия не са били свързани със социалния статус на починалите. Например, в костите на бедните и знатните датчани нямаше мед за разлика от тези на всички италианци“, каза един от авторите на изследването, професорът от университета в Южна Дания Кааре Расмусен.

Какво са яли бозайниците и други многоклетъчни организми в различни периоди от живота, често може да се установи по формата на зъбите и челюстите им, както и по изотопния състав на емайла и други тъкани. Чрез концентрацията на изотопи на стронций и кислород-18, може да се определи къде е живял човекът или животното, а съотношението на атомите на азот-15 и въглерод-13 показва каква храна е ял.

Благодарение на такива данни учените са открили какво е ял английския крал Ричард III, какво е включвало храненето на средновековните селяни и също са разбрали, че неандерталците са яли не само месо, но и растителни храни. По този начин учените са установили особеностите на храненето не само на хора, но и на предци на съвременните панди и някои видове динозаври.

Расмусен и неговите колеги са използвали подобни методи, за да проучат как са живели, какво са яли и как са се лекували представителите на знатните фамилии и бедните прослойки на населението на Италия и Дания, погребани на територията на два францискански манастира в градовете Монтела и Свендборг.

Учените били подпомогнати от факта, че францисканците погребвали монасите и бедните енориаши в двора на манастирите, а представителите на благородните фамилии Янели и Харденберг в частни гробища, разположени в близост до параклис. Сравнявайки концентрацията на изотопи на различни елементи в костите им, учените научили произхода на починалите и много подробности от живота им.

По-специално, в костите както на италианските, така и на датските аристократи, е имало по-малко наличие на барий и стронций. Това показва, че те са яли повече месо от обикновените хора, чието хранене се е състояло главно от растителни храни. Учените са открили много олово в костната тъкан на благородните хора. Това се дължи на факта, че заможните жители на Италия и Дания често са използвали оловни прибори, а също са пиели много вино, в което по това време добавяли оловни соли, за да се съхранява по-добре.

В същото време и богатите, и бедните италианци са използвали бронзови прибори. Това се подкрепя от факта, че концентрацията на медни йони в костите им е била 21 пъти по-висока от тази на всички изследвани датчани. Те, очевидно, са предпочитали съдове от глина или желязо. В костите на италианското благородство е открит много повече живак, друг „метал на богатите“, отколкото в останките на всички датчани и бедняците от Италия. Според изследователите това предполага, че сред италианските богаташи са били популярни лекарства на базата на живак, като например лекарства за сифилис и други болести, предавани по полов път.

Учените се надяват, че благодарение на резултатите от своята работа историците ще научат повече за това как са живели представителите на различни съсловия в Европа по време на епохата на Новото време и какви са били техните здравословни проблеми. 

nova.bg