Борис Панкин, режисьор на мюзикъла „Чаплин“, за голямата битка в живота и за пътя на Чаплин
Режисьорът Борис Панкин за постановката „Чаплин“, за ентусиазма на трупата и за това, което носи срещата с великия актьор на зрителите на един жив спектакъл. С него разговаря Нина Локмаджиева:
– Г-н Панкин, какъв е подходът на създателя на мюзикъла и Вашият подход в представянето на живота на една толкова популярна и обичана историческа личност – великия Чаплин?
– Това, което ще види българската публика – една от първите публики на този нов бродуейски мюзикъл, е една необичайна специална адаптация на биографията на един от най-великите артисти на всички времена Чарлз Спенсър Трейси, известен като Чаплин. И това, което ние имаме възможност, благодарение на бързата реакция на Държавна опера – Варна, е да получим правата за представяне на този спектакъл под формата на мюзикъл, с благословението на наследниците на фамилия Чаплин. Тук зрителите няма да видят поредица от дати и години, а много художествени истории, базирани на действителни личности, интерпретирани със силата на музикалния театър. Това предположи да се насочим към възможно най-добрите изпълнители на тези исторически лица.
Всички персонажи в „Чаплин“ са действително съществували, а някои от тях, макар и на преклонна възраст, са още сред нас. Винаги, когато трябва да покажеш на сцената историческа личност, независимо дали голяма или малка, но оставила своя уникален отпечатък в историята, това е особено вълнуващо.
– Вие имате успешни проекти с Държавна опера – Варна, как стои този проект сред тях?
– Това е третата ми поредна работа с ръководството на Варненската опера, и както се казва – мечка се бори до три пъти, мисля, че сега нашият мечок е най-грандиозен като предизвикателство, защото никой преди нас не е интерпретирал този мюзикъл. Паралелно с нас, но разбира се, затруднен от ситуацията във Великобритания, този мюзикъл се готви на Уест Сайд.
Беше предвидено Варна и Лондон да излезем през месец, но при тях нещата са малко по-сложни, отколкото при нас. И той като вече от Варна ще може да се лети директно до Лондон, в един прекрасен ден варненските зрители ще могат да направят и съпоставка.
– Свикнали сме да свързваме Чаплин с екрана, с черно-бялото кино, как ще включите киното в спектакъла?
– Поставили сме си за цел да представим историята на Чарлз Чаплин с изключително богато мултимедийно решение, което е абсолютно адекватно, тъй като в началото Чаплин е комедиен актьор, след което става велик кинаджия.
Така че ние ще направим едно преливане от екрана към сцената и от сцената към екрана. Това е едната ни посока, в която освен досегашния ни екип – сценографа Константин Гарнизов и Ирина Радованова при мултимедията, при нас се връща Калоян Божилов – това е младият български оператор, два пъти носител на „Златна роза“ от Варна, автор на визията на „Ага“. При нас ще има много кино – класическо, автентично, което да се въплъти и продължи в изпълнението на нашия състав.
– Артистите в спектакъла трябва да са ярки и в драматичните и в музикалните интерпретации. Как ги избрахте?
– Именно тук е втората най-важна посока, по която постановката ще се движи. По традиция Операта във Варна дава възможност на всички, които се представят в най-пълния си блясък на прослушванията, да бъдат част от спектаклите, независимо дали са варненци, или не. Щастлив съм, че съставът се получи е преобладаващо варненски – много млади хора, много актьори, които досега не са се явявали на прослушвания – актьори от Кукления театър, завършили току-що Музикалната академия или в момента учещи варненци и варненки.
Така че усилията в мюзикълния жанр във Варна започват да създават и своя естествен човешки ресурс, което е незаменимо. Какъвто и филм да прожектираш, нищо не може да замени живия актьор. Ние сме направили едно безкомпромисно разпределение на всички персонажи, такова, че някъде даже имаме и чисто физическа прилика, например при ролята на Дъглас Феърбанкс – прочутия актьор и режисьор, приятел на Чаплин, заедно с когото той основава компанията „Юнайтед артистс“, първата голяма киностудия в Холивуд, която обединява само творци, няма бизнесмени, няма инвеститори, единствено хора, които се снимат, или снимат кино.
– В живописната среда на Летния театър е особено задължаващо да имате въздействаща визия на спектакъла. Как я създавате?
– Това е третото, което сме си поставили като мисия – опаковката на спектакъла – имам предвид сценографското оформление и най-вече костюмите. Костюмите са една изключителна част от историята – не защото са в епоха, а защото покриват един период от 40 години – от Чаплин като 8-годишно дете в Лондон до Чаплин, който приема „Оскар“ за цялостно творчество след 20 години изгнание.
Виждате какъв скок във времето има, как през това време се променя стилът, силуетът на костюмите. 130 костюма ще видят зрителите на сцената. И в същото време, както винаги във варненските спектакли, се изисква едно много интелигентно решение на сценографията, той като Операта, слава богу, пътува на много места – играе на открито, на закрито. Затова нашата сценография винаги е мултифункционална.
И тук сме така, с нещо, което отдавна не е правено, но е от златната епоха на водевила и на мюзикъла – това са магическите кутии, онези кутии, които фокусниците използват, за да влезе жена, а да излезе гълъб. Така че ние сме решили да си поиграем на този тип „магия“. Има ги и всички киноаксесоари като фартовия път на камерата, количката на камерата.
– Как се получи ансамбълът в „Чаплин“?
– Имаме прекрасен ансамблов състав. Както каза маестро Страцимир Павлов след първите репетиции, той не е имал такъв силен ансамбъл – и темброво, и като разнообразие във височините на гласовете. Особено изявена е мъжката ни група. Знаете, че в България мъжете са малко във всеки смисъл, и тук сме особено щастливи, че имаме такава мощна джентълменска група.
– Всъщност независимо от свръхпознатото име на Чаплин, Вие ще поднесете един непознат на българската публика автор – композитора Крис Къртис. Ще го обикне ли фестивална Варна?
– Тази непозната за българското ухо музика, която е написана от младия композитор Крис Къртис, който е и автор на текстовете на песните, се оказа една изключителна съкровищница. И мисля, че това, което зрителите ще чуят, ще достави истинска естетическа наслада на слуха им, особено като контраст на всичко, което се лее около нас в социални и други медии.
– Как очаквате да докоснете публиката с „Чаплин“ – не само като музика, а и като послания на спектакъла?
– Смятам, че този спектакъл ще бъде едновременно антивирусен и терапевтичен. Защото в живота всъщност най-голямата битка не е с вируса, или с микроба, или с инфекцията, а с това да можеш да продължиш напред и нагоре, правейко добро, какъвто е пътят на Чаплин. Всеки има своя хоризонт, няма малък хоризонт, има по-далечен и по-близък.
Някои хора са докоснати свише и именно те ни вдъхновяват, защото всички растем по един и същи начин, всички се сблъскваме в живота с разочарования – любовни, семейни, с подлост, завист, в крайна сметка – превес има това, което е вътре в нас, в душите ни. Такава е и фигурата на Скитника – човек, който е със скъсани панталони, четири номера по-големи обувки и със сърце, което побра милиард почитатели.
И се надявам ние да докоснем публиката и от Варна, и международните ни гости. След това, когато тръгнем из страната, да покажем живия пример на един живот, който е бил точно такъв, какъвто го интерпретираме на сцената, и е най-доброто доказателство за силата на човека. Всъщност това е спектакъл за силата на човешкия дух – не по време на война, не по време на епидемия, а в това, което всеки ден човек преживява и един триумф на добротата и на обичта, защото както всички знаем, най-големите във всички области – от спорт до политиката, са хора, които наистина са обичали тези, към които са се насочили.
Ние не трябва да забравяме това и ако нещо липсва в живота ни, това е, че ние не чувстваме, че ни обичат – не ни обичат като граждани, не ни обичат достатъчно като данъкоплатци, като хора, които сме суверен на тази държава, не е лошо да си го припомним всички – че ние сме, ние можем да бъдем Чаплин. Това са посоките на нашите естетически удари.