Полски и турски журналисти участват в конференция с българските си колеги във Варна

Варна в първата половина на миналия век

Варна през първата половина на миналия век. Снимка: Варненска дигитална библиотека.

Може би по-възрастните читатели не биха се учудили на твърдението, че някога полските туристи са били един значим процент на чуждестранните гости в България. Още през 20-те и 30-те години на миналия век във варненската преса излизат множество любопитни материали, свързани с развитието на местния туризъм и чуждестранните посетители.

По това време сред най-многочислените от тях са били поляците. Ако вярваме на текста, озаглавен „Поляците и Варна“, чиито автор е Георги Белев, тяхното любимо място за отдих на Балканския полуостров…

е Варна…

Белев обаче не се позовава на поръчкови статистики, публикувани в пресата, а на своите лични наблюдения. В материала си, публикуван във „Варненски общински вестник“ от 24 октомври 1931 година той отбелязва факта, че преди броени дни се е завърнал Полша. Там журналистът посетил някои от най-знаковите градове – Варшава, Краков, Катовице, Познан.

„Аз можах да констатирам за гордост на нашия град, че в Полша Варна е най-популярният от всички балкански градове – пише той.

По негови думи тази популярност се дължи най-вече на онези поляци, които са пътували във Варна. На терен Белев провел срещи с няколко пътешественици и чул следния отзив:

„С нетърпение очаквам лятото, за да дойдем пак в хубавата Варна. Големи пропагандатори на варненското летовище се показали и всички полски журналисти, които при разни случаи са идвали тук. Те всички, по свой начин, са писали възторжени статии за прелестите на царицата на Черно море“.

Както обаче се досещаме туризмът далеч не е всичко. През този период между България и Полша са съществували също така други стопански и културни връзки, които те първа предстои да бъдат изследвани и представени на обществеността. Днес, ден след националния празник на Полша, погледът ни ще се спре върху едно любопитно събитие, а именно

среща на чуждестранни журналисти

в морската столица на България.

Според „Варненски общински вестник“ от 4 септември 1930 година на светското мероприятие присъстват 9 полски и 5 турски журналисти. Форматът на срещата е обща конференция и е организирана от федерацията на българските журналисти.

В началото на август чуждестранните гости били поканени от кмета Първан Боянов на банкет в Морското казино заедно с всички официални лица от общината и някои от съветниците.

На приема кметът произнесъл реч:

„Преди всичко благодаря от името на Варненските граждани, българските журналисти за гдето са избрали гр. Варна за своята среща с колегите си полски и турски журналисти, както и на последните за гдето са си дали съгласието за срещата именно тук.

Варненци особено ценят това внимание на представителите на пресата в трите страни, защото с това иде да се подчертае, че Варна, благодарение на своето, географическо положение, като един удобен път на сношения между трите страни, може да изиграе за сближението им една голема културна роля.

Вчера в речите на г. Силянов, г. Бопре, г. Хакъ Тарих и м-ра на земледелието г. Гр. Василав ясно се подчерта липсата на каквото и да е противоречие в интересите на трите страни, наличността на всички условия за сближението на трите страни и големото значение което има и може да има пресата на тия страни за техното политическо, културно и стопанско сближение.

Солидарността на интересите: политически, стопански и културни — ето една предпоставка съществуваща де факто — за Вашата непрекъсната дейност за сближението ма трите страни.

Симпатиите и разположението за трите народи един към друг — ето една втора психологическа предпоставка — за вашата плодотворна дейност Вчера се говори доста върху солидарността на интересите — върху тая предпоставка не ще се спирам. Ще се спра на втората — симпатиите и разположението на трите нации една към друга“.

След това кметът обръща внимание на историята, която свързва трите нации. За турско-българските отношения той не прекалява с усилията. Изтъква факта, че българи и турци се познават вече повече от пет века и че много от българите могат да общуват свободното с турците на турски език както и обратното. По негови думи по това време (1930 г.) българите се ползвали с най-големи симпатии от всичко иностранци във вече светска Турция.

По-късно той се спира върху историческата връзка между българи и поляци. Кметът изтъква факта, че от историята на полско-българските отношения в далечното минало е известен единствено походът на Владислав III Варненчик и неговата печална гибел край Варна.

Мъгливо било и познанието за по-ново време и за връзките на полската емиграция с българското народоосвободително движение.  Все пак той успява да онагледи един дълъг исторически период:

 „Установено е, че в XVII век при натегнати отношения между Турция и Полша българите Петър Богдан и Петър Парчевич са издействали съгласието на тогавашния полски крал Владислав IV за една освободителна мисия.

Втори път Парчевич е ходил при брата на Владислав IV – Ян II Казимир, но вътрешни и външни причини осуетили плана на Ян“, заявил кметът.

Той добавил, че разделянето на Полша сложило край на опитите за освобождаване на българите, а най-даровитите поляци напуснали своето отечество. Някои от тях пристигнали в пределите на поробената българска земя, а след въстанието в Полша през 1831 г. следва нова вълна на изселници, които намерили съчувствие от страна на турците.

Прогонените поляци копнеели да възродят своята родина и съдействали активно на Османската империя, за да успеят да постигнат своята цел с нейна помощ. По това време те се натъкнали на българите, които по силите на своята численост, географско положение и пробуждащата се тяхна национална енергия, се явяват необходими за тази политика.

„При наличността на тия две предпоставки – солидарността в интересите и взаимното съчувствие и разположение на трите народа един към друг, мисля, че не може да има друга по-благоприятна фаза за взаимно сътрудничество.

Завършвайки, ще ми позволите да вдигна чашата си

за здравето на полските, турските и българските журналисти – пионери по тясно сближение на трите народи,

както и за тяхната щастлива идея за близко опознаване“ – приключил своята реч кметът.

Според печатния орган на общината още същия ден се състояло първото заседание на общата конференция на журналистите. Второто заседание било проведено в столицата.

„На скоро след завръщанието на гостите в турския и полския печат се посветиха статии за Варна, в които авторите им поставят нашия град наравно с големите курорти“, се казва още във „Варненски общински вестник“.

Може би това обяснява безкрайно положителното отношение на тогавашните поляци към най-големия морски град на България, за което пише Георги Белев едва година по-късно. Днес обаче ще приключим своя разказ тук и ще се върнем към темата с полските туристи и морето по-нататък.

Андрей Андреев

Печат на дружеството на журналистите във Варна от първата половина на миналия век.
Печат на дружеството на журналистите във Варна от първата половина на миналия век. Снимка: Варненска дигитална библиотека.