Вицепремиерът Екатерина Захариева участва в ноемврийското заседание на Съвет „Общи въпроси“ на ЕС

Екатерина Захариева

Във вторник се състоя видеоконферентно заседание на Съвет „Общи въпроси“ на ЕС. Българското участие включваше вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева, министърът на правосъдието Десислава Ахладова и постоянният представител на Република България към ЕС Димитър Цанчев.

Германското ротационно председателство информира Съвета за актуалното състояние по преговорната рамка с Република Северна Македония и Република Албания.

„България на този етап не може да подкрепи проекта на преговорна рамка с Република Северна Македония и започването на Междуправителствена конференция през декември месец тази година. Предложеният за приемане проект на Преговорна рамка не отразява българските искания и не може да бъде подкрепен в настоящия си вид“, изтъкна Екатерина Захариева, цитирана от пресслужбата на МВнР.

Разписаното в заключенията на Съвета на ЕС от месец март 2020 г. условие за „постигане на осезаеми резултати в прилагането на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с РСМ“ не е налице. „ЕС няма да е по-силен, ако има нерешени двустранни въпроси в дневния си ред“, допълни Захариева. Тя запозна европейските министри с хода на двустранните разговори между София и Скопие и изрази благодарност за всички усилия, които полага Германското ротационно председателство на Съвета на ЕС.

Сред акцентите в работата на Съвета беше и ходът на преговорите по новата Многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС. На 10 ноември 2020 г. преговорните екипи на Германското председателство и Европейския парламент постигнаха политическо споразумение по Многогодишна финансова рамка и Пакета за възстановяване, а няколко дни по-рано бе постигнато и споразумение по Регламента, въвеждащ условност за защита на бюджета на ЕС. Споразумението е важна стъпка към финализирането на законодателството, свързано с МФР и Пакета за възстановяване. Мнозинството от държавите членки призоваха за постигане на необходимия консенсус, така че да не се допусне забавяне по така важните програми за възстановяването на ЕС. България поддържа позицията, че е от изключително значение ЕС да разполага с необходимите финансови инструменти, за да подпомогне своята икономика и да отговори на очакванията на европейските граждани на фона на безпрецедентната здравна и икономическа криза.

В рамките на заседанието бяха обсъдени докладите за първите пет държави членки по протоколен ред, сред които и България, в рамките на Годишния преглед по върховенството на правото в ЕС. Държавите членки обмениха добри практики. Министърът на правосъдието Десислава Ахладова представи приетия от правителството на 4 ноември 2020 г. План за изпълнение на мерки в отговор на констатациите от Доклада на ЕК от 30 септември 2020 г. по четирите наблюдавани области: правосъдна система, правна рамка за борба с корупцията, медиен плурализъм и свобода на медиите, както и други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване.

Съветът обсъди и проекта на дневен ред за предстоящото през декември тази година редовно заседание на Европейския съвет. Лидерите на съюза ще обсъдят темите COVID-19, климат, търговия, сигурност и външни отношения.

В публична сесия Европейската комисия представи работната си програма за 2021 г. Приоритет се дава на основните инициативи в областта на зелената сделка и дигитализацията, както и на действия, насочени към укрепване на устойчивостта на Европейския съюз в ключови области като фармацевтичната индустрия. Програмата включва шест основни области на действие: 1) Европейски зелен пакт; 2) Европа, подготвена за цифровата ера; 3) Икономика в интерес на хората; 4) По-силна Европа на световната сцена; 5) Утвърждаване на европейския начин на живот и 6) Нов тласък за европейската демокрация.

Съветът дискутира и борбата с антисемитизма. Темата е сред приоритетите на Германското председателство на Съвета на ЕС. България подкрепя намерението на Европейската комисия да представи общоевропейска стратегия за борба с антисемитизма. С цел постигане на ефективност в тази сфера е необходимо пълно сътрудничество и координация между държавите членки и съответните неправителствени еврейски организации, провеждане на информационни кампании и гражданско образование.