Георги Марков: Гласувате за Радан Кънев и „ДеБъ“ и получавате гей-бракове, трети пол и македонско малцинство

Георги Марков

Снимка БГНЕС

В разгара на страшната пандемия, ЕС реши отново да повдигне въпроса с гейбраковете. От Брюксел се заканиха, че плащането на парите по фондове и програми, ще бъде обвързано с такова признаване от всяка държава. 

България пък показа директен червен картон на Северна Македония и стопира началото на преговорите за присъединяването й към същият този съюз. Освен това Полша и Унгария наложиха вето на бюджета за справянето последиците от коронакризата.

По тези актуални въпроси, агенция ПИК потърси за експертен коментар депутата от гражданската квота на ГЕРБ и бивш конституционен съдия Георги Марков. С него разговаря Ивайло Атанасов:

– Г-н Марков, в края на миналата седмица, ЕК гръмогласно обяви, че 2021 г. ще внесе специален закон, който ще задължи страните-членки без изключение да приемат третия пол, гей-браковете, гей-осиновяванията – с една дума – цялата джендър идеология. Вие бяхте единственият политик, който реагира във Фейсбук и при това доста гневно. Защо?

– Считам, че е цинично и много нахално, ЕК и европейският парламент да се занимават с проблемите на гей-обществата точно в момент, в който Европа се е превърнала на погребална агенция. Хиляди умират, стотици хиляди са заразени и не се вижда краят на тази биологична война. Да не говорим, че успоредно с тази европейска трагедия, невиждана от Втората Световна война, бяха заклани маса невинни християни – и в Германия, и във Франция, от ислямистки терористи – свещеници, полицаи, учители.

Нито европейският парламент, нито ЕК, не направиха поне едноминутно мълчание в памет на тези жертви на миграцията на ножа. Може би, защото са гузни, че я допуснаха. Дума не обелиха за християнството.

Подразнен съм и от факта, че ЕК и европейският парламент, продължават да се правят, че не знаят за решението на българския Конституционен съд, а са длъжни да го знаят, защото за това им плащаме.

– Вие предлагате промени в Конституцията, но не е ли достатъчно решението на Конституционния съд по повод Истанбулската конвенция?

– Да, предлагам 2021 г. обикновеното Народно събрание да извърши промени в основния закон и изрично да запише с големи букви – таткото е мъж, а майката – жена. Забранени са гей-браковете и гей-осиновяванията. Няма трети пол.

В момента в Унгария именно се прави тази демонстративна промяна в Конституцията, за да им уврат кратуните на брюкселските чиновници.

Решението на Конституционния съд, с което кремирахме Истанбулската конвенция, е много важно и достатъчно, за да се позовем на нашата конституционна идентичност по чл. 4 от Лисабонския договор. Но в съда има ротация на всеки три години и незнаем след време какви съдии ще има и дали няма да си променят практиката. Така, за да сме спокойни, че можем да се позовем на нашата конституционна идентичност, трябва да променим Конституцията и изрично да запишем, че не признаваме третия пол и че никой не може да бъде мамо, освен жена и татко – освен мъж.

– Считате ли, че в България има политически сили, които догодина след изборите, ще се опитат да прокарат това решение на ЕК?

– Ами естествено. Това е „Да, България“ на Христо Иванов – правната нула, и на бай Радан Кънев. Те са ярки представители на неолибералната брюкселска мисъл, комсомолците на Брюксел.

То се и видя как бай Радан в европарламента влезе в комбина с комунисти, социалисти, зелени и неолиберали и прокараха решение, с което ни задължават да признаем македонско малцинство и приемем Истанбулската конвенция, та комитет ГРЕВИО от лесбийки да тича по училищата и да облъчва нашите деца и ученици.

За това, на изборите догодина, всички партии трябва да кажат какво мислят по въпроса. Който иска да получи трети пол, гей-бракове, гей-осиновявания и македонско малцинство, да гласува за „Да, България“.

– Фейсбук ви цензурира казвайки, че използвате езика на омразата. Вие сте конституционен съдия, как приемате тази забележка?

– Никога не съм допуснал да използвам език на омразата, както и конкретния случай. Просто предлагам промени в Конституцията. Не мразя никой гей. Слушам с удоволствие Елтън Джон и Джордж Майкъл. Още си пазя билета от концерта на „Куин“ през 1986 г. в Будапеща и често си слушам песента на покойния Фреди Меркюри „Viragom, viragom” (Цветя, цветя).

Всеки може да се счита за какъвто намери за добре и да живее с който си иска. Тука става въпрос за семейство и осиновявания. Ние сме християнска и православна държава и трябва да признаем само традиционния брак.

– Разгеле, че правим това интервю с вас – да кажете няколко думи по т.нар. македонски въпрос, защото освен депутат във Великото Народно събрание, вие сте били и народен представител в 36-ото Народно събрание, което на 15 януари 1992 г. първо призна Македония. Имате ли спомени?

– Когато парламентът на 15 януари 1992 г. призна Македония, аз бях в самолета на двайсетина минути разстояние от България, връщайки се от Германия с покойния ни външен министър и вицепремиер Стоян Ганев. По същото време към София летеше и председателят на парламента Стефан Савов. На летището ни посрещна Вержиния Велчева и ни съобщи за решението на българския парламент да признае Македония.

Ние доста се самоунижихме с това решение, защото просто не се изчака един час, за да кацнат и председателят на Народното събрание, и външният министър и в тяхно присъствие да стане гласуването, а и да чуем тяхното мнение. Зор, та зор, първи да признаем Македония.

Спомням си, че Стефан Савов, който е три поколения парламентарист, се почувства бламиран и реши да си подаде оставката. След голям скандал в стаята на председателя на парламента, оставката си подаде заместник-министърът Стефан Тафров, който беше временно изпълняващ длъжността министър.

Исторически факт е, че малко преди срещата на Стоян Ганев с външния министър на Германия Геншер (аз бях в делегацията), буквално, в резиденцията му, влетя гръцкият премиер Мицотакис – баща на сегашния министър-председател Кириакос Мицотакис. Дали заради тази среща с Мицотакис, това не мога да кажа, но Геншер настоявал пред Стоян Ганев, България да не бърза с признаването на Македония и да се чака общо европейско решение. Това каза Стоян Ганев на мен и Венци Димитров, които го чакахме във фоайето след срещата. Той, доста коректно, се обади на министър-председателя Филип Димитров да му каже това германско настояване. Сега, защо Филип Димитров внесе прибързано това искане, аз не мога да кажа. Чуваха се различни версии – митинги в Гърция, сръбски войски по границата, Румъния ще ни изпревари и т.н.

В крайна сметка ги признахме, а три години по-късно на един мач, на нашия химн не ултрасите, а цялата публика освиркваше „Мила Родино“. Така и до ден-днешен не мога да си обясня, защо беше тази омраза. Македонците са в правото си да обичат и да не обичат когото си искат.

Ще разкажа и още нещо безкрайно интересно. И д-р Жельо Желев направи много за тая пуста Македония, като на чашка-две-три, уговори в София Борис Елцин, Русия да признае Македония. И Елцин го направи, десет минути след излитането на самолета. Елцин много уважаваше Желев, защото той беше първият държавник, който му се обади да го подкрепи по време на пуча срещу него през 1991 г.

– Стефан Тафров, който е от „Да, България“, много се хвали, че именно той е основната причина това признаване да се стане. От различни източници се твърди, че вие сте направили големия скандал, след който той да си подаде оставката.

– Аз Стефчо много го уважавам. Той е много добро момче, от много хубаво семейство. Познавам татко му, който беше много добър адвокат. Но тогава на Стефчо наистина му поисках оставката, защото елементарната лоялност изискваше, като заместник-министър да изчака министъра си – при това и вицепремиер.

Да не говорим, че правителството на Филип Димитров стана възможно не благодарение на Стефчо Тафров, а на една група депутати от Великото Народно събрание, които го напуснахме, направихме гладна стачка и спечелихме с 2 млн. гласа изборите независимо, че три СДС-та с тирета ни взеха доста от гласовете.

Искам да изброя заслугата на Стефан Савов, Стоян Ганев, Венци Димитров, Мишо Неделчев, Сашо Йорданов, Златка Русева, Йордан Василев, Едвин Сугарев и моя милост, който измисли гладната стачка. Ние бяхме хората, които обиколихме тогава цяла България – от Малко Търново до Ново село, Видинско и от Силистра до Разлог. Основната петица, които кръстосваха страната, бяха Савов, моя милост, Стоян Ганев, Венци Димитров и Сашо Йорданов.

– А как гледате към днешна дата на историята с Македония?

– Лично аз нямам македонска жилка. Нито ги обичам, нито ги мразя тези македонци. Имам даже познати македонци, като бившия футболист на Левски Дарко Тасевски, много го харесвах.

Бойко Борисов направи много за Македония. Първо вкара темата за Западните Балкани по време на нашето европредседателство, събирайки тук 34 министър-председатели и второ – има основна заслуга за влизането на Македония в НАТО. Без Борисов и неговите действия това не можеше да се случи. Както се вижда – угодия няма.

За мен, ние трябва да спрем да се занимаваме повече с Македония – имаме си достатъчно проблеми. Както казваше българският цар по времето, когато беше премиер: „Македония си има македонски отговорници“. Не виждам някаква драма. Ето например, Румъния и Словакия не признават Косово. Косово не го признават и Испания, Гърция, Кипър, пък си съществува. Македонците да си се оправят.

–  Интересна новина излезе също тези дни, че Полша и Унгария наложиха вето върху бюджета и парите – 750 млрд. евро компенсации за кризата, защото не спазвали върховенството на правото.

– Дошло е време ЕК, европейският парламент и Западна Европа да дойдат на себе си и разберат, че трябва да се откажат от бухалката, наречена върховенство на правото, с която да шантажира Полша и Унгария само затова, че тези народи си избраха християнски и консервативни правителства, които не допускат джендър идеологията и мигрантите.

Та нима има върховенство на правото във Франция и в Италия? Та именно в Италия пристигна нелегално мигрант, който премина във Франция и отряза главата на свещеника в католически храм? Та нима има върховенство на правото в Германия, където в началото на октомври, един сириец закла двама души в Дрезнен? Нима има върховенство на правото и в Нидерландия, където съдът пусна предсрочно терорист с досие от два километра и той отиде да разстрелва в Утрехт хора в трамвая. Какво да кажем пък за Австрия, където съвсем наскоро терорист разстреля публично четирима души и рани още 23-ма? И още, и още… В Унгария и Полша такива разстрели и терористични акции няма – те са сигурни държави.

Върховенство на правото ли е да поканиш милиони незаконни мигранти да преминат границите на суверенни държави?

Г-жа Меркел най-добре трябва да знае, че Полша и Унгария са горди народи и тя като бивш гражданин на ГДР е хубаво да си спомни, че те не търпяха съветския ботуш и се бориха срещу комунизма. За Орбан пък направо можем да кажем, че беше наистина герой. Изискваше се героизъм да кажеш „Вън съветските танкове!“ юни 1989 г. Тези две страни няма да преклонят глава пред брюкселските бюрократи.

– Но Мафред Вебер каза, че защо тогава, Полша и Унгария, се страхуват от санкции, ако всичко им е наред?

– Вебер, който вече пусна брада от траур, че не го избраха за шеф на ЕК. Първо е много дребен политик и второ е лично засегнат, защото Виктор Орбан, заедно с вишеградците плюс Емануел Макрон му скроиха кюлляфа и той не можа да стане шеф на ЕК.

Няма никакво значение каква казва за Унгария Манфред Вебер, както и какво казва за Орбан. Аз искам да завърша с това – младите читатели на ПИК да чуят какво каза за Унгария и Виктор Орбан, обединителят на Германия – великият Хелмут Кол, в деня на обединението на Германия октомври 1989 г.: „Данке унгар! Вие наносехте първия удар в снагата на световния комунизъм с всенародното въстание 1956 г. и свалихте първата тухла от Берлинската стена 1989 г., отваряйки границата с Австрия, за да минат оттам хилядите източногермански туристи. Имах двама любимци – Меркел и Орбан. Остана ми само Орбан. Тя съсипа моята Европа!“.  Последния политик, който великият старец прие в дома си през 2016 г.  не беше Манфред Вебер, а Виктор Обран.

Виктор Орбан съобщи днес по националното радио, че е разговарял с Ангела Меркел и й е казал, че не желае Европейския съюз да заприличва на Съветския съюз с този назидателен тон.

Колкото до Полша, която създаде десетмилионната „Солидарност“ за борба с комунизма, ще цитирам министър-председателя Моравецки: „ЕС в този си вид няма бъдеще“.

ПИК