Варна се сдобива с най-хубавото осветление в България

Част от стара новина

Веднага след Освобождението на България, възрожденският дух започва да ражда своите плодове. Макар Османската империя да е оставила тежко наследство по българските земи, нашите предци приемат предизвикателства на живота и търсят начин да догонят и дори да изпреварят останалите европейски държави.

Разбира се, това не се случва по начина, по който си мислим. Както днес, така и тогава, да накараш бедния да спазва закона, е било същинско изпитание. Може би по-младите читатели ще се противопоставят на това описание, но българските градове през 19-ти век не са били подредените и павирани западни градове, които сме свикнали да гледаме по историческите филми. Всъщност е било точно обратното. Варна е била едно ориенталско градче с черни и криви кални улици, по които са се скитали и доста домашни животни.

Осветлението на града също не е блестяло

с кой знае какви естетически качества.

Тъй като днес именно то ще бъде в центъра на „Непознатата история на Варна“, нека погледнем може би най-стария административен документ, който ни дава сведения за него.

Материалът е поместен във „Варненски общински вестник“ от 31 януари 1889 г.

От текста научаваме, че през 1890 година стопанисването на общинското осветление се дава на някой си Ст. Ив. Цанов, който се задължава да поддържа между 441 и 520 фенера. Регламентирана е и сумата, която ще получава в замяна – 23 лева за всеки фенер.

Можем само да си представим какво бреме е било

поддържането

на такава бройка за въпросния предприемач.

От общината обаче му осигуряват необходимите материали. Те обаче го задължават да използва конкретен вид лампи – Н-д 14, които задължително трябва да бъдат излъскани до блясък. Фенерите трябва да заработят още на залез слънце и се оставят да горят дори „когато има даже и най-ясна месечина“.

Вземат решение за осветлението във Варна – 9 юли 1892 г.

Още по-стряскащо за него е следващото условие. Ако случайно някоя лампа остане незапалена или пък се възпламени той е трябвало да бъде „опарен“ с четири лева за всяка. Нещата не спират до тук. При следващо провинение сумата е трябвало да се увеличи с лев.

Може би бихме си помислили, че след като предприемачът, натоварен с поддържането на уличното осветление, е длъжен да се съобразява с толкова много изискванията, то фенерите, които поддържа, ще предават поне малко красота и романтика в града. Дали обаче е така ще посочат следващите цитати от варненски вестници:

“Оная вечер, на 18-ти, мнозина граждани като излизали от театър „Прошек“, спъваха се по улиците в тъмнината, и всички заговориха за фенерите че не горят, а и тия, които гориха, едва блещукаха. Ако осветлението е тъй слабо в центъра на града, какво става тогава из крайните части на града? Това за сведение на г-н кмета“ – пише в сигнал, публикуван от вестник „Известник“ от 21 октомври 1907 г.

Още по-недопустима ситуация е описана в същия вестник, но в броя от 4 август 1902 година:

„На 2-ри, във Варна се отпразнува царския празник „Възкачването на престола на Н. Ц. В. Българския княз Фердинанд 1-ви“. След черковния отпуск имаше молебен и парад на местните войски, а вечерта градските градини бяха осветени.

Снощното осветление ни направи не особено впечатление. Имаше доста окачени фенери, от които имаше и незапалени, а светлината беше много слаба. Заинтересувани да узнаем причината за слабата светлина намерихме я в нечистотията на фенерите, на които имаше по един пръст кал. Желателно е в друго осветление да се мият малко фенерите“.

Вестник „Свободен гражданин“ от 28 август 1896 година също помества кратко оплакване в колонката за местни новини:

„Обръщаме вниманието на почитаемото ни кметство върху това, че от няколко време насам градските фенери съвсем малка светлина дават. Мислим, длъжност е на кмета да упражни наказателната клауза спрямо откупчика, предвидени да наемат условия без да се стеснява от това, че съветника му Никола Таптъклъ е съдружник с откупчика“.

Изграждането на водопроводната мрежа във Варна

Ако датите на оплакванията не бяха написани, то сигурно читателите биха се затруднили да посочи кое от тях е най-старото Това показва, че

проблемът с осветлението е бил системен,

а не структурен, а както ни учи логиката – системните проблеми се нуждаят от системно решение.

А какво би могло да бъде въпросното системно решение – може би качествено изменение! С други думи – смяна на фенерите с електрически крушки.

Кога точно е започнало поставянето на електрическо осветление във Варна е трудно да се каже ако съдим единствено по вестниците от онова време. Сведенията в печата към този момент са откъслечни. От пресата става ясно, че електрификацията е имала и своите врагове, чийто най-силен аргумент била фразата „Хвърляне на пари на вятъра“. За този дебат обаче ще посветим отделно издание на „Непознатата история на Варна“.

Що се отнася до проблема с електрическото осветление най-голямо доверие вдъхва материал, публикувания във „Варненски общински вестник“ от 4 декември 1913 година, озаглавен „Варна с електрическо осветление“.

„Най-после ще светне“,

си казват варненци с радостна въздишка, пише в документа. – И имат право да се радват. Хубавия ни пръв по важност в отечеството ни пристанищен град, за благоустройството на който варненци не щадят ни средства — ни труд, не можеше да се остави за още по-дълго време без неизбежното за неговите удобства електрическо осветление“.

На 1 януари следващата година написаното във вестника става факт. Ежедневникът „Варненски новини“ от 30 август 1914 г. информира, че през август същата година е завършена и електрическата инсталация на осветлението на Морската градина. Тогава за пръв път са запалени всичките 100 лампи в градината. Изданието пише, че придобивката придава ретро вид, от който и варненци, и гости на града са останали очаровани.

„Варненци се гордеят, че имат най-хубавото осветление в цяла България, по-хубаво дори от това в столицата. Вярваме, че това ще помогне да се привлекат много посетители през летния сезон“ – пише във вестника.

Авторът на материала във вестник „Варненски новини“ дава и подробно описание:

„В улиците на Варна има инсталирани около 1800 нажежени ламби и 64 аркови лампи или слънца, всички малки нажежени ламби са от по 50 свещи, някои от тях светят цяла нощ, а други до полунощ, или определено казано 600 ламби светят цяла нощ, а другите 1200 от запалване до полунощ. Траенето на горенето на сички ламби може да се изпълнява по желанието на публиката и според уголемяването или намаляването на нощта. И туй нещо става и за двата вида ламби посредством два часовника, автоматично поставени в трансформаторите.

Слънцата имат по 2000 свещи получени като горят ефектни въглени били бели или тъмни, тия слънца се запалват чрез един запълвач, който заобикаля сичките ламби и ги запалва и около 11-12 ч. вечерта ги изгасва по същия ред. За секи три или четири ламби има по един ключ с който се палят и изгасват. Някои от тия ключове са тъй конструирани, че когато се изгасят слънцата, запалват се едновременно по две странични ламби. Ала не всички слънца имат от тия странични ламби“.

Това е и преломният момент на Варна. През 1914 г. повечето важни решения, които превръщат града в европейски, са взети. Площта и населението са нараснали значително, изграждането на канализация и улици тече с пълни сили, двигателят с вътрешно горене и електричеството започват да пробиват.

Години по-късно, на 6 януари 1922 г., вестник „Земеделец“ съобщава, че в най-близко време електричеството в целия IV участък в града ще бъде факт. 

Подписват договор за изграждането на електроцентрала във Варна – 9 октомври 1939 г.

Ние обаче си даваме сметка за качеството на технологиите през това време и подозираме, че не всичко е цветя и рози. Едва след седмица същото издание публикува текст, озаглавен „Пак за осветлението“. В него разбира се, се посочва, че проблемът с тъмнината в някои квартали все още далеч не е изкоренен и общината трябва да се нагърби с неговото решаване час по-скоро.

За сметка на това обаче острите критики отстрана на граждани и критици, намаляват и Варна постепенно къса със своето ориенталско минало, придобивайки облик на един европейски град.

Андрей Андреев

централа
Електроснабдяването за осветление и двигателите от градската електрическа централа 1939 г.. Снимка Варненска дигитална библиотека.