Сенсей Пролет Василева (секретар на БККФ) – между залата и семейния бизнес в условията на пандемия

ВАРНА новини лого

Сенсей Пролет Василева – секретар на Българската карате киокушин федерация, бивш състезател и настоящ главен треньор в спортен клуб ТИМ влиза за първи път в залата едва 11-годишна.  Оттогава тренира всеки ден и карате за нея отдавна не е само спорт, а начин на живот. Успоредно с треньорската си дейност и организирането на лагери, състезания и първенства, сенсей Василева умело ръководи семеен хотел в чертите на Варна и дори намира време за още любими занимания. Как успява да съвмести всички тези дейности и кои са начините за оцеляване на бизнеса в условията на пандемия, сенсей Пролет Василева за „Варна новини“ в рубриката „Споделено“…

 

Родена съм във Варна през 1976 година, тренирам от 11-годишна, 33 години се занимавам с карате киокушин, което за мен не е само спорт, а начин на живот. Успоредно с това ръководя семеен хотел и успявам да комбинирам двете дейности. Завършила съм електротехникум след това „Бизнес комуникации“, успоредно с това учих „Право“, след което две магистратури: „Международен маркетинг“ и „Международни преговори“. В последствие придобих следдипломна квалификация в НСА за треньор по карате – както се казва „вечният студент“.

Като дете опитах най-различни спортове, включително художествена гимнастика, балет и плуване, но тогава бяха много популярни филми за карате с Джеки Чан, филми за Шаолин и всички бяхме много запалени по бойните изкуства. Баща ми ме заведе в залата и оттогава почти нямам ден без тренировка. Преминах през много неща, личното ми време до ден днешен е малко по-ограничено, защото всяка вечер сме в залата, но това е въпрос на личен избор и не смятам, че съм се лишила от нещо важно. С добра организация намирам време за всичко, което обичам.

Този спорт ми е дал дисциплина,

изключително много приятели и пътувания по цял свят, хора на които мога да разчитам и страхотно лично удовлетворение от това, че има какво да предам на моите ученици. Има много млади хора, които учат с желание, остават в залата през годините, показват добри резултати, а това означава, че се справяме добре.

Бях една от първите жени, които защитиха 3 Дан / Сенсей /в България. Изпитът продължи 6 часа. През това време показвахме различни техники, сила, тамешивари / техника на чупене на дъски /, изиграхме и 40 спаринга с различни противници.

Като състезател съм била неколкократен републикански шампион и вицебалканска шампионка, впоследствие дългогодишен международен съдия.  През последните години се занимавам основно с организационна и треньорска дейност. Постоянно организираме лагери, национални състезания и международни първенства.

Много бойци от нашия клуб са част от националния отбор. Изключително много ме радва това, че в залата сме 7-8 треньора като някои от тях са мои ученици вече израснали и останали в залата, а с други сме тренирали заедно. Това показва една изградена здрава връзка през годините, успяваме да предадем това, което сме научили и да запалим искрата в тези след нас. Имаме европейски шампиони за мъже и двукратен европейски шампион за юноши в нашата зала, имаме и много медалисти от европейски, световни и балкански първенства.

Варненската школа е с много традиции.

в залата

 

Разбира се, пандемията тази година много ни засегна. Значително по-малко бяха участията и лагерите, успяхме да проведем само Държавните първенства и Световна Купа за кадети до 21 годишна възраст. Трябваше да бъдем домакини на световно и европейско първенства през декември, но и това се отложи за по-добри времена, когато всички ще могат да пътуват и да тренират пълноценно. Проведохме и няколко галавечери от веригата „Сенши“, която бързо набира популярност по цял свят. Все повече бойци искат да бъдат част от нея. Въпреки пандемията успяхме да проведем няколко лагера със звездите от К-1 – Петер Артс, Ернесто Хуст и Семи Шилт.

Начинът, по който тренираме вече е различен. Съобразяваме се със спазването на дистанцията, променихме упражненията и техниките така, че да можем да останем в залата, спазвайки предписанията и въпреки това да постигаме резултати. В някои от периодите тренирахме с маски, което беше ново за нас.

По време на изолацията давахме конкретни задачи, основно на състезателите, пускахме онлайн тренировки, поддържахме постоянна връзка. В началото бяхме малко демотивирани, защото изолацията ни дойде неочаквано и ни лиши от възможността да тренираме заедно, но намерихме начин да се справим.

В момента, в който разрешиха тренировките всички се върнаха с много голямо желание и мотивация.

Не бих заменила карате за нищо друго. Киокушин е един от най-твърдите стилове, изисква много време, воля, понякога и лишения, но дава незаменими неща – страхотни приятели, дисциплина, увереност в себе си, вяра, че можеш да се справиш с всяко едно нещо. Учи ни, че няма невъзможни неща.

Не може да кажеш, че нещо няма да стане без да си опитал поне няколко пъти!

Извън залата играя дартс, боулинг, когато ми остане свободно време ходя на танци, обожавам да чета книги.

Пролет Василева

Наред със спорта работя и в съвсем различна сфера – туризма. Що се отнася до тази част от работата ми годината беше и продължава да е много трудна.  Непрекъснато се сблъскваме с най-различни ограничения, стараем се да спазваме всички мерки и изисквания, но ситуацията е твърде динамична и непредвидима. Няма възможности за провеждане на мероприятия или ако има организирани такива те се осъществяват при максимум 15 – 20 % от предварително заявените места. В последния момент се отменят резервации или се заявяват определен брой хора, а идват половината или по-малко. От 15 заявени сватби през летния сезон се осъществиха само 3 – всички останали отложиха във времето. Хотелът е построен 1955 година, а функционира като такъв от1958 година. Ние сме собственици от 2005 година и досега сме работили като целогодишен хотел.

Това е първата година, в която се налага да затворим за зимните месеци.

Имаме поставени ясни цели, ще използваме периода, докато не работим, за ремонти и дейности, които сме отлагали във времето.

Програмата 60/40 ни помогна, по време на пълното затваряне през пролетта, да съхраним персонала. Сега обаче се налага да освободим голяма част за тези няколко месеца, което също е поет риск от наша страна – на всички е ясно колко трудно се сформира добър екип.

Остава ни само да се надяваме през следващата година нещата да се подобрят… и да не губим вяра. След тежка зима винаги настъпва пролет.

Мариана Стойкова