Как Виденов и БСП харизаха българските газопроводи на Русия в края на 1996 г.

Ако днес попитате 10 човека на улицата за Жан Виденов, поне 8 от тях няма да си спомнят демоничната финансова, стопанска, здравна, социална и каквато се сетите още катастрофа, която предизвика неговото правителство. Много вероятно е да Ви отговорят, че той е запазил българските газопроводи от домогванията тогава на „Газпром“. Това е учебникарски пример за префинена манипулация на общественото мнение и пример как е възможно да превърнеш истината в лъжа и обратно.

Очевидно е, че Бабикян е имал своите умели предшественици години преди да сътвори сайтовете „Informiran.net“ и 4udoslav. Документалната истина е точно обратната – правителството на БСП с премиер Жан Виденов и вицепремиер днешният основен говорител на същата антибългарска партия по икономическите теми Румен Гечев, беше харизало с 35-годишна концесия цялата изградена и цялата предстояща да се изгради газопреносна система на България на Русия. Казвате, че това е новина за Вас.

Мога единствено да Ви съжалявам за демонстративната информационна небрежност, но няма да откажа да я поправя. Схемата е относително сложна, но не е неразбираема. Не се вижда на пръв поглед, така че четете внимателно. Нека мръсната приказка на едно от най-големите престъпления на БСП започне сега!

Газовите българо-руски посткомунистически войни

Освен съсипията на националното стопанство и финанси, правителството на БСП в края на 1996 г. решава, че не е проблем да се отстъпят транзитните газопроводи в България за срок от 35 години. Цинизмът на Румен Овчаров е недостижим – по негови сведения интерес към тази концесия проявявали даже от Япония?! А какво всъщност предстои да се случи е ясно и на децата:

„Напливът е почти толкова сигурен, колкото и победата на Газпром в конкурсите“.[1] С три документа в края на 1996 г. Жан Виденов, Румен Овчаров и правителството на БСП извършват чудовищно национално предателство. Това са Разпореждане № 46 за намаляване на капитала на Булгаргаз с всички магистрални транзитни газопроводи с обща дължина 647 км и прилежащите към тях съоръжения, Решение № 1344 за предоставяне на 35-годишна концесия на изградените транзитни магистрални газопроводи и пренасяне на руски природен газ по тях и Решение № 1345 за предоставяне на 35-годишна концесия за новопостроени магистрални газопроводи и пренасяне на руски газ по тях.[2] През януари 1997 г. ръководството на „Булгаргаз“ се опитва да влезе в директни разговори с „Газпром“, за да преговаря за доставките на природен газ за страната през годината, както и условията за транзита към балканските контрагенти на „Газпром“. Разговорите обаче претърпяват пълен провал, тъй като руската страна се позовава на решенията, взети от правителството на Виденов в края на 1996 г. Тя заявява на преговорния екип на „Булгаргаз“, че след тези решения за концесиониране на българската газопреносна мрежа, тази мрежа вече не е собственост на „Булгаргаз“ и разговорите са безпредметни. Концесионерът , на когото „Газпром“ разчита е небезизвестната „Топенерджи“, в която Мултигруп и Овергаз държат по 8.25% (или общо 16.5%).

Предисторията на това национално предателство

Предисторията на това национално предателство, извършено от правителството на Жан Виденов и БСП в края на 1996 г. започва две години преди това, когато в в последния ден от правителството на Беров в Москва беше подписана Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за създаване на Българо-руско акционерно дружество за съвместна дейност в горивно-енергийния комплекс.

Датата е 16 октомври 1994 г., а на следващия ден в длъжност трябва да встъпи служебния премиер Ренета Инджова и ново, служебно правителство. Любен Беров години наред беше описват като едва ли не прикрит премиер на СДС (само, защото преди заемането на поста е бил съветник на тогавашния президент Ж. Желев), настояваха, че продължил да провежда програмата на СДС и все в този ред. А той се оказа чиста проба „руска пета колона“ и съвсем справеделиво остана в политическата ни история като „правителството на мафията“ и „правителството на Мултигруп“. И двете са създадени от Москва, и двете имат за цел дестабилизацията на политическия и стопански живот в страната ни, и двете бяха на къса верижка на московските тайни служби чрез тукашните им „ставленици“ от ДС и РУМНО.

Руската пета колона в България е такава – всеобхватна, разпростряла е пипалата си сред почти всички български партии, политически елити и институции. И както повечето от върхушката на тази руска пета колона и Любен Беров е бил със зависимости към Държавна сигурност. Навремето е вербован за агент на Второ главно управление на Държавна сигурност. Този неизвестен факт беше разкрит от бившия председател на Комисията по досиетата Методи Андреев през 2013 г. по време на кръглата маса „Предизвикателствата пред отварянето на досиетата в България“, проведена в Народното събрание и организирана от фондация „Конрад Аденауер”.[3]

Описвам този казус толкова подробно, защото патината на времето оказва своето объркващо и замъгляващо влияние и често след години могат да се чуят преувеличени твърдения. Като това например, че Виденов бил опазил националните интереси на България. Или че кабинетът на Беров бил изпълнявал програмата на СДС. Проектът на българо-руската спогодба за газа е одобрен с решение на Министерския съвет от 6 октомври 1994 г. и със същото решение е упълномощен да я подпише тогавашният председател на Комисията по енергетика Никита Шервашидзе. Със спогодбата България поема следните ангажименти:

да участва с 50% от капитала в създаване на Българо-руско дружество за строителство и експлоатация на българските магистрални газопроводи;

да предаде в собственост на смесеното дружество действащите и строящи се транзитни газопроводи, както и газохранилището в Чирен – това е чл. 2 от спогодбата. Те са изброени в специално приложение: от Кардам на българо-румънската граница до границите на страната ни с Турция, Гърция, Македония и евентуално бъдещ газопровод до Сърбия;[4]

Zonanews.bg

Цялото разследванео и оригиналните документи можете да намерите тук

Цитирани източници:

[1] Ванева, В., Интригата „Топенерджи“ приключва до 7 юли, в-к Труд, 8 януари 1997 г., с. 12.

[2] Държавен вестник, бр. 2, 7 януари 1997 г.

[3] Сензационно разкритие: Андрей Луканов и Любен Беров са били агенти на комунистическите служби, 29 октомври 2013 г., Държавна сигурност.сом.

[4] Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Руската федерация за създаване на българо-руско акционерно дружество за съвместна дейност в горивно-енергийния комплекс от 16 октомври 1994 г., намира се в архива на автора.