Иван Евстратиев Гешов – 172 години от рождението на „големия държавен мъж на Балканите“

Иван Евстратиев Гешов – дипломат, политик, академик, общественик, публицист, филантроп, родолюбец. Това са малка част от званията за неговата забележителна фигура в следосвобожденската ни история

ВАРНА новини лого

Днес отбелязваме 172 години от рождението на българският политически деец Иван Евстратиев Гешов. Председателят на „Студентския клуб на политолога“ в Софийския университет „Климент Охридски“ Атанас Радев от Варна се обърна към екипа на „ВАРНА новини“ с молба да публикуваме негов авторски текст по темата.

„На 20 февруари 1849 година в семейството на Евстрати Гешов и Харитина Нешова в Пловдив се ражда първата мъжка рожба в четвъртото поколение Гешови, а именно Иван.  Малкия Иван показва изкючителна любознателност и интерес към образованието за разлика от своите родители, които обаче насърчават неговото развитие като го изпращат да учи през 1856 г. в гръцкото училище в Пловдив  по – късно е преместен в Централното класно училище „Св. св. Кирил и Методий“, което се определя като българска просветна институция срещу гърцизма. С нейното управление се занимават видни родове в Пловдив и Гешовия род не остава безучастен.  Бъдещия държавник по-късно ще бъде посочен от Йоаким Груев като един от най-добрите ученици в Пловдив заедно с Константин Стоилов, Константин Хаджикалчов, Костаки Пеев.  Само на 10 години Иван Гешов, участва в първото честване на деня на солунските братя Кирил и Методий – 11 май 1857 г.  Мирогледа и представите му се формират от успехите и неуспехите на  църковните борби в Пловдив,  възрожденския идеал за църковна независимост и нова светска просвета ще укажат важна роля в развитието му, както и в политическата му кариера.

През 1865 г. настъпва обрат за Гешов, той се узовава в индустриалната столица на Северна Англия – Манчестър, където ще прекара следващите седем години, ще учи и ще формира политическите си възгледи. Интересен факт е увлечението му към химията,  мечтаел е да стане химик,  противно на това пътят му е бил в друга посока и историята днес го доказва.  След първата си година се ориентира  към политическите науки, започва да изучава политическа икономия, статистика, логика и право, чете трудовете на най-ярките представители на английската политическа мисъл  – Джон Стюарт Мил, Джерами Бентам.  По-късно Гешов ще напише  – „ главно допринеса, за да се образува моето светоразбиране. Дъблоко заседнаха в ума ми много от неговите мисли из областта на практическата политика.“.

Той е се превърща от пловдивски ученик в  истински британски възпитаник с обноски и изисканост, придобити от социалния и културен живот, който води във Великобритания.  Успява да създаде приятелства и контакти, които ще използва в дипломатическите си мисии, както и да разпространява чрез просветни методи посланията си из Западна Европа.  Той води личен архив в който откриваме информация и бележки за събития от преди Освобождението ни.  Гешов е  един от активните политически дейци в Източна Румелия на помощ идват седемте години прекарани в страната на традиционния парламентаризъм – Великобритания. Липсата на опит, не му пречи предвид на умереността и сдържаността му, да покаже далновидност и професионализъм. През целия му богат политически живот, той ще се ръководи именно от тези принципи за умереност и сдържаност, той води битките си не само в заседателните зали, а и в печата, пише статии, доклади и съобщения с които дава гласност на проблемите и представя решения за тях.  Не изневерява на страстта си към науката в автономната област организира книжовно дружество, издава списания, пише рецензии на книги, превежда западна литература – показва себе си като радетел за развитието на българската литература.  Трудно е да се проследят нюансите на обществената дейност на Гешов, той успява да спечели доверието на най-богатия българин – Евлогий Георгиев, който ще опълномощи Гешов като негов универсален наследник натоварен с отговорността да изпълни завещанието му.

През полувековната си служба в полза на обществото Гешов заема всякакви постове и длъжности от активен гражданин и публицист до министър-председател, който е прецедент в нашата история. Единственият премиер, който не получава заплата в дългите му командировки и пътувания из Европа са за негова сметка.  Той управлява страната в навечерието на Балканските войни, това белязва и личната му философия човек ненавиждащ войната и презиращ насилието, да бъде организатор и активен деец на Балканския съюз, какъв парадокс не се знае какво може да ти предложи живота, както той казва, че е важно да се учи не само от книгите, а и от живота.  След края на Първата балканска война, той се оттегля и пише своята книга „Балканският съюз“ източник на информация за идеите и грешките на архитектите на този съюз.

Атанас Радев: Благодарен съм на своите учители

В личен план  многолюдната Гешовата фамилия подкрепя в делата му. Между временно семейството му, живее в една от най-внушителните и може би най-голямата къща в София за времето си на ул. „Цариградска“ №16, тя се конкурира с княжеския дворец по стил и удобства.  Заминавайки за  Париж през 1900  г., за да провери как върви изработката на мебелите пише на майка си : „Ще имате такива мебели, каквито и в новото отделение на княгинята няма.“, обзаведен с вкус, но без излишен разкош.  Домът му става забележителност на София и впечатлява  чужденците, които посещатават България в началото на XX в.  Но самият Гешов, не прекарва много време в този дом, тъй като той е зает да спасява страната си от различни кризи.

Но идеализма и принципите му, го огорчават предвид българската действителност, навършил 70 годишна възраст той е вече уморен от един пълноценен живот в служба на България.  Макар, че се оттегля от пряката политическа деятелсност, той продължава да следва своите добродетели и чувство за дълг.

„Борих се  – премисля Гешов – против чуждото иго и на младини, и на старини, борих се и против игото на невежеството; на жестокосърдечието, на ниските страсти, на пагубния манталитет, унаследен от политическото робство, да смятаме държавата за нещо не свое, за чуждо, да поставяме частните облаги по-горе от общото право““.

Атанас Радев

Атанас Радев
Атанас Радев, Снимка: Архив.