Непознатата история: Как Варна стана „най-чистият град в България“

стара варна - изглед

Варна, пресечката на улиците Ал. Батенберг и Княз Дондуков. Рисунка на чешкият инженер Индржих Кноб

По повод 100 години от обявяването на Варна за „специален морски курортен кът“, продължаваме да ви разказваме за времето преди началото, за интересни случаи и хора, оказали влияние за превръщането ѝ в курортен град.

 

„Необходимо е всеки гражданин да се проникне от високо съзнание, да бъде един безупречен и мъдър хазаин, който да посрещне гостите си така, както подобава.“, този призив, отправен от „Варненски общински вестник“ към гражданите, в първите години след обявяването на Варна за „курортен кът“, не е просто едно добро пожелание. Той обобщава огромните усилия, които управляващите и жителите му са положили през годините, за превръщането ѝ в модерен, „европейски“ курорт.

 

В края на ХІХ век само главните улици на Варна и тази край морето били застлани с турски калдъръм. Останалите били обикновени черни пътища, изровени от дъждовете и каруците. В кишаво време те ставали направо непроходими от кал и мръсотия. Прибавете към това и проблема с хигиенните навици на гражданите, много от които изхвърляли съдържанието на нощните си гърнета директно на пътя, както и факта, че през 1890 г. да се разминеш с крава, бивол или прасе в центъра било съвсем нормална част от ежедневието, и ще добиете горе-долу правилна представа за състоянието на чистотата във Варна в края на ХІХ век.

 

Веднага след Освобождението, първите кметове и общински съвети се заемат с изграждането на така необходимата пътна инфраструктура, но превъзпитанието на гражданите и преодоляването на „заварените хигиенни навици“ се оказва далеч по-трудна за изпълнение задача.

 

Една кратка дописка със заглавие „Ревизия по чистотата на града“, в бр. 33, от 16 август 1908 г., на вестник „Свободен глас“, ни дава представа за усилията на управлението на града да се справи с проблема:

 

„Всекиму е известно каква е чистотата на гр. Варна. Благодарение немарливостта на общ. власти миазмите, боклуците, калта и праха беха обикновено нещо за варненските граждани но, както се научаваме преди една седмица, помощник Кмета г. М. Юрданов и г. Д-р Златаров са направили една строга ревизия из града, намерили са големи нечистотии и са съставили множество актове за всека улица. Желаем общинските власти да бъдат все така строги и внимателни към чистотата на града. Само така нашия гр. Варна ще заприлича на порядъчен град.“

 

Близо година по-късно, в бр.24, от 28 юни 1909 г., на същият вестник четем, че и „новият кмет г. Церов започнал редовно да следи за чистотата на града и ние го виждаме постоянно с д-р Златаров да обикаля по хотели, ханища, гостилници, кръчми, бакалници и др., като предупреждава стопаните им, в случай на нечисто държани от тях заведения, ще ги глобява безпощадно.“

 

Явно постепенно усилията на общинарите дават резултат. Приети са редица наредби и са издадени много кметски заповеди, които успяват да урегулират повечето свързани с обществената хигиена проблеми. Забранява се свободното пускане на „добитък“ по улиците, прането в обществените чешми, както и къпането в тях, приема се регламент за изхвърлянето на съдържанието на „нужниците“, който влиза в отделна заповед. Гражданите се задължават да изнасят боклука в съдове („тенекии“) само когато минават колите за събирането му и биват глобявани, ако оставят отпадъци пред портите на къщите си.  

 

През 1914 г. журналистите сигнализират за още един наболял проблем, свързан с чистотата на Варна, а както научаваме от дописката и усилията на администрацията, по отношение на хигиената, са дали резултат само в някои части от града (Вестник „Свободен глас“, бр. 43, от 27 юли 1914 г.):

 

„Много се е говорило и говори за чистотата на града ни, но никак не се е обръщало внимание на това, което най много грози хубавите му улици.

 

Постройките по главните улици, от единия край до другия, са нашарени с разноцветни афиши, обявления и пр.

 

Стените на пощата и общ. управление са се превърнали на афиш. табла.

 

Тръгнете по булевард „Мария Луиза“ той цел е нашарен с афиши, особено от тия на кинематографите.

 

Даже и красивите каменни колони на новата ограда на приморската градина почнаха да се „декорират“ от разни листове.

 

За да се премахнат тия „пейзажни изгледи“ и да се запазят чисти, както частните имоти, тъй и всички общински, в интереса на чистотата на града, нека общината принуди кинематографското сдружение да си постави, на места гдето то намира за добре, собствени табли, понеже неговите афиши са най-изобилни, а за проходящи обявления, афиши и пр., тя да достави такива табли на по-видни места.

 

„Големата“ чистота я има само из по-главните части на града. А крайните квартали? Уви!

 

В новия квартал застоялата се вода е почнала вече да вони. И после ,. . болести има.“

 

За това „частично“ решение на проблема с хигиената, освен субективните причини, имало и една много съществена и обективна – липсата на средства. Голяма част от новите заселници на града, които обитавали крайните квартали, не плащали за сметоизвозване и почистване.

 

Според статия във „Варненски общински вестник“ от 16 ноември 1920 г., разходите по това перо от бюджета на Варна били близо два пъти повече от приходите и според авторът, точно тези приходи трябвало да бъдат увеличени. Ето какво казва още той:

 

„По чистотата на града. Eдин oт големите въпроси за Варненската община oчaквaщ правилно и пълно разрешение, е чистотата на града. Не cъвсем правилно, но несравнимо по-добре е поставено сега чистенето на града в сравнение с миналите години.

 

Oт началото на тая годна всекидневно се изнасят вън oт града повече от 200 кола смет от частните жилища. Като целият разход е повече от 2000 лв. дневно. Разбира се, това далеч не е достатъчно и за да има градът чисти улици и дворове, този разход трябва да се удвои.“

 

След обявяването на Варна, през 1921 г. за „курортен кът“, управлението на града, със съдействието на по-будните граждани, продължават да работят в посока хигиена и чистота. Резултат от усилията им е оценката, която дават прииждащите от страната и чужбина курортисти, както и тази на най-критичните журналисти, които през 1938 г. обявяват Варна за „най-чистият град в България“.

 

текст
Варненски общински вестник, 15 май 1938 г., бр. 7=8

 

МАРИЦА ГЪРДЕВА