Ели Маринова: Пламвам от нищото и паля останалите!

ВАРНА новини лого

Ели

Ели Маринова – колега журналист, художник и фотограф. Започва да рисува в детството си „в скучните часове по математика“, днес вече е завършен художник, чийто картини красят стотици домове. За магията, която пресъздава чрез творбите си, за стихията, която я обзема и завихря в безкраен танц, за твореца, емоцията и „живия живот“… Ели Маринова в „Споделено“.

Кога откри художника в теб, Ели?

В скучните часове по математика далеч назад в детските години. Истината е, че творецът е наблюдател. Той така се ражда. Обикновено вижда неща, които мнозина изобщо не регистрират в полезрението си. Откакто се помня съм наблюдател. И когато поисках да стана художник, се запретнах и започнах да се уча и да надграждам. Защото все пак изобразителното изкуство е и сложна вселена от техники и умения. 

Какво обичаш да пресъздаваш в картините си най-често?

Живота. Живия живот. Обикновено му казват живопис. Което не означава реализъм. Нямам техниката за реалист. А и откакто са създадени фотоапаратите, за мен е безпредметно да си избождам очите да се опитвам да пресъздам с абсолютна точност един пейзаж с четките. Понякога вплитам хора в композициите си. Обичам да рисувам чувства, настроения. Но винаги те са водени от светлина и оптимизъм. По това ще ме познаете. Колкото и да ми е било тежко, в творбите ми няма да видите меланхолия, тъга, мъка, сивота и усещане за безизходица. Защото изход има винаги. Винаги.

картина

Какво те вдъхновява? Преди години и сега…

Аз съм като лесно запалима искра. Пламвам от нищото. И паля останалите. От детски смях, ласка на влюбени на улицата, птича песен, случка от деня, преживяване, силна емоция, чута, прочетена, преживяна доза мъдрост. Преосмислям я, прецеждам я през своята призма и я предавам на бялото платно. Преди – с много наивитет. Сега – с далеч по-обрани средства.

 Спонтанно ли се раждат идеите ти или предварително обмисляш какво да нарисуваш?

В повечето случаи спонтанно. Понякога се иска подготовка. Ако в съня, в представата, в случката, в емоцията ми например има жребец в галоп, а аз нямам пред погледа си реален кон, който да наблюдавам, трябва да се подготвя. Отивам до конната база, снимам, гледам, премислям, изглеждам десетки снимки на коне. Изобразителното изкуство е и голяма доза труд.

рисунка

Какви хора най-често купуват картините ти?

Няма порода „купувачи на картини”. Но определено картини купуват хора с отношение, духовни същества. Такива, които имат потребност от красота и по принцип я търсят и откриват навсякъде. Хора със сърца. Има и такива, които идват в ателието и си поръчват „картина в жълто, защото тапетите в хола са жълти”. Ниската покупателна способност  на хората в България и свитата потребителска кошница са причината мнозина да харесват изкуството, да жадуват да окачат целия си дом в картини, но да са финансово притеснени да го сторят. Те просто идват в ателието ми и гледат докато рисувам. И ми се радват. И аз на тях. Понякога си тръгват с подарък.

Какви емоции ти носи всяка нарисувана картина и раздялата с нея?

Изумителната чиста радост на дете, което е получило мечтания подарък. Ето това изпитвам когато завърша всяка картина. Не тъгувам за раздяла с творбите си. Те не умират, нали? Просто си сменят собственика. Те продължават да живеят някъде. И да радват някого. Ние сме временно пребиваващи на тази планета. Не можем да си тръгнем с целия багаж на гърба си. Мисията ни е да носим светлина и да оставим следа, да направим този свят малко по-добър и красив. Междувременно маслените картини надживяват неколкократно живота на създателя си. Живеят стотици години. Забавно е, че създавам неща, които ще живеят и след мен. И ще радват поколения.

момиче картина

Рисуваш и по стени!  Как се роди идеята?  

Това е сравнително ново изкуство. Идеята възникна спонтанно преди много години на една детска стена с много бременна мама, която чакаше близнаци. Тогава оживих Мечо Пух и компания на едно огромно стенище. После дойдоха рисунките по стените на детски градини и отделения в болници – подарък от мен. После хората сами започнаха да ме търсят. За всякакви композиции и щури идеи. И намирането ми е простичко. facebook.com/Eli.Marinova.Art

 Хората, в чиито домове рисуваш, с готови идеи ли идват при теб или с молба за професионален съвет?

В повечето случаи хората се обаждат с готова идея. Или полуидея. Обмисляме я, обсъждаме я, подготвям им я на Фотошоп или Илюстратор, доизглаждаме детайлите и действаме. Да спомена, че аз съм и илюстратор на детски книжки и дигиталните рисунки отдавна са станали част от моя творчески път. Почти няма идея, която да не мога да изобразя. Без значение с какви средства – с бои, четки, молив, компютърна мишка или триизмерно изображение от пластични материали.

рисунка стена

Рисуването по стени не е лесна задача или греша?

Изключително тежка физическа  работа и сериозен „бъг” в мозъка. Казвам „бъг”, защото никак не е лесно да ти покажат миниатюрна картинка, взета от Интернет, на която почти нищо не се вижда и ти да можеш да я подредиш в мозъка си така, че мащабно да бъде пренесена на 2-3-4 метрова стена. Че и с детайли. Обикновено рисувам една стена в рамките само на един ден. Хората често не могат да повярват, че това е истина. Просто защото са свикнали майсторите бояджии да ги мотаят със седмици и месеци. Денят ми включва 9-10 часов изморителен труд, качване и слизане от стълба, безкрайно мазане и миене на четки, две изпити кафета и сериозно количество мускулна треска. И безкрайно удовлетворение за десерт.

 Кое ти доставя по-голямо удоволствие – картините или рисуването на стени?

Обичам рисуването във всичките му форми и измерения. И се радвам на всеки нов ангажимент.

рисунка на стена

Каква е реакцията на клиента, когато види крайния резултат в дома си?

Случвало се е да се разплачат от радост. Радват се, понякога ме прегръщат. Стиснатата ръка на финала и благодарния поглед са част от черешката на тази голяма торта.

Това ли е твоята най-голяма награда? Щастието в очите на хората…

До голяма степен да. Истината е, че пътят е по-сладък от целта. Не започвам да рисувам с идеята, че ще ми платят, че ще бъдат благодарни, че някой ще ми ръкопляска. В повечето случаи аз нямам никаква идея дали и как ще ми се получи картината. Започвам пътуването като дете, което тъкмо се е научило да ходи. И всяка крачка е сладка, нова, интересна, пътешественическа, изследователска. Обичам тази лудост, наречена изобразително изкуство. Тя ми е дар  от Бога. Аз не съм школуван художник и наистина всичко извира от сърцето и от пръстите ми. Понякога рисуването ми е само хоби. Днес ми е и професия.

Мариана Стойкова