Таня Петрова: До 2025 г. средната учителска заплата ще нарасне до 2500 лв.
Таня Петрова за втори път е част от гражданската квота в листата на ГЕРБ във Варна. Тя е трета в настоящата листа на коалицията ГЕРБ-СДС след водача проф. Костадин Ангелов и маестро Страцимир Павлов. Целият й професионален път е преминал в сферата на образованието. Завършила е магистратури по математика в СУ „Св. Климент Охридски“ и по психология във ВСУ „Черноризец Храбър“, както и специализация „Икономика и управление на образованието“ в УНСС. Работила е като гимназиален учител и директор на ОУ „П.Р. Славейков“-Варна. Носител е на награда „Варна“ и на почетно отличие „Неофит Рилски“ на МОН.
– Г-жо Петрова, кои постижения в сферата на образованието от миналия мандат на Народното събрание бихте откроили и какви са приоритетите на коалиция ГЕРБ-СДС за следващия?
– Образованието и развитието на човешкия капитал бяха и ще бъдат приоритет на ГЕРБ. ГЕРБ обеща и направи двойни основните заплати на учителите спрямо 2017 г. В много училища те са дори по-високи благодарение на добрия мениджмънт на ръководствата им. Досега в бюджетната рамка за образование се отделяха около 4,5% от БВП. ГЕРБ залага те са станат 5%. Ангажираме се да повишим възнагражденията в сектора с темп, изпреварващ този на средните за страната до над 120% за средното образование и над 140% – във висшето. По-просто казано, това означава, че до 2025 г. средната учителска заплата ще нарасне до 2500 лв.
Инвестираме приоритетно в създаването на условия за приобщаване на всяко дете в образователната система и през последните години успяхме да върнем в клас над 40 000 деца. Целта е да спрем възпроизвеждането на неграмотност от поколение в поколение. Друг приоритет е развитието на т.нар. дуалното обучение в професионалните гимназии. За съжаление, във Варна не можем да се похвалим с големи успехи в това направление. Затова отправям апел към бизнеса – да инвестира в тази форма, за да има подготвени кадри в бъдеще. В страната има натрупан сериозен опит в това отношение и той трябва да бъде споделен.
– Как ще подпомогнете студентите и младите учени?
– В национален план в управленската ни програма е заложено изграждането на 10 модерни студентски кампуса и университетска школа за развитие на изкуствен интелект. Сериозни средства ще бъдат насочени и към научно-изследователските центрове, защото държавата все още е длъжник на младите учени. Направихме първа стъпка преди месеци със сериозно повишение на стипендиите на докторантите, които преди бяха равни на минималната работна заплата.
По различни национални програми към МОН бяха инвестирани много средства за оборудване на т.нар. СТЕМ-кабинети по природни науки, в които учениците се превърщат в откриватели с помощта на специализиран софтуер. Ако следващото правителство е на ГЕРБ, такива кабинети ще има във всяко училище. Бъдещето е на природните науки и информационните технологии, а нямаме достатъчно подготвени кадри.
– В кои специалности има най-голям дефицит на кадри в средното образование?
– Най-голям е недостигът на учители по физика, химия и информационни технологии. На места в страната няма достатъчно преподаватели дори по математика. Неслучайно в областта на висшето образование се инвестира правителствено доверие и финансова подкрепа именно за тези педагогически специалности, които са определени като приоритетни. В предходния мандат направихме сериозни промени във висшето образование. Дълги години то не беше реформирано за разлика от предучилищното и училищното. Оказа се, че автономията на висшите училища е погрешна по отношение на това какви специалисти излизат и каква е реализацията им на пазара на труда. Започнахме и се надявам да продължим с актуализацията и осъвременяването на учебните програми в университетите. Това е наложително, защото завършващи студенти не са подготвени да работят в онлайн среда, а реалността го изисква. Направи се много и по отношение на акредитацията на висшите училища. Нормите бяха съобразени с изискванията на ЕС, тъй като европейските средства се насочват към онези, които са в крак с времето. А то изисква да се повиши свързаността между университетите не само на национално ниво, но и в рамките на ЕС, за да могат студентите да получават освен национална и европейска диплома. Много неща имат нужда от продължение. Вероятно ще се наложат корекции и в сферата на средното образование.
– Свързани ли са те с дигитализацията, която заради коронакризата навлезе с летящ старт в образователната система?
– Да. Трябва да отдадем заслуженото на преподавателите, които за много кратко време пренастроиха мисленето и подготовката си, за да работят в онлайн среда. Децата и студентите също навлязоха в нея. Посетих много училища в региона и в нито едно нямаше деца без достъп до електронно обучение, тъй като МОН осигури нужната техника и качествен интернет. Но необходимостта от допълнителна квалификация на учителите е безспорна. Както и от засилен контрол на процеса от страна на МОН, тъй като на пазара много фирми предлагат тази услуга и трябва да се следи за качеството. В Закона за предучилищно и училищно образование трябва да се огледат както текстовете, свързани с подготовката на преподавателите, така и програмите за обезпечаване на учебния процес. Те са писани при други обстоятелства и за друго време. Очаквам МОН да представи пред следващия парламент сериозен анализ за това как се проектира законът по места и какъв отзвук има сред учителите, директорите и сред родителите, които също трябва да участват активно като съмишленици и като коректив.
– Сред родители, учители и синдикати върви оживен дебат дали матурите след 4 и 10 клас да отпаднат. Какво е Вашето мнение?
– Има дебат и такова предложение от омбудсмана, но аз не го подкрепям. Националното външно оценяване дава информация за степента на напредък в българското училище. При обиколките си из Варненска област не срещнах нито един училищен директор, който да каже, че външното оценяване след 4 и 10 клас би създало затруднения на възпитаниците му.
– В управленската програма на ГЕРБ-СДС фигурира и освобождаването от такси за детските градини. Има ли ресурс за това?
– Държавата е заделила необходимите средства за безплатно предучилищно обучение на децата на 5 и 6 години. В доста общини това вече е направено, целта ни е да се случи в цялата страна.
– От година Варна пое по нов път с инициативата да се утвърди като град на знанието. Как бихте подкрепили тази амбициозна цел?
– Варна-Град на знанието е инициатива на кмета на града Иван Портних, която бе подкрепена от цялата академична общност. Шестте университета в морската столица ще я подпомогнат. Работила съм с всички тях по различни каузи и считам, че разполагат с нужния капацитет, за да се впише успешно златната ни студентска младеж в реализацията на този нов профил на Варна. От години градът отделя най-много средства в бюджета си за образование и има силна подкрепа от държавата за този сектор. Доказателство за това е, че в края на миналата година общината получи 31,4 млн. лв. за 12 училища и детски градини. В тях ще бъдат построени нови корпуси, ще се ремонтират кабинети, ще се разкрият нови групи и така ще се открият около 670 нови места за децата на Варна. В няколко от учебните заведения е предвидено изграждане и на многофункционални зали.
От Труд
Купуването и продаването на гласове е престъпление!