Климатологът проф. Георги Рачев: По празниците времето ще е като гащи на простор

проф. Георги Рачев

проф. Георги Рачев, снимка debati.bg

– Проф. Рачев, какво се случи с пролетта, къде се изгуби и кога най-после ще ни навести?
– Пролетта си е тук. Навън си е пълноправна пролет. Нищо, че и през април валя сняг и то няколко пъти. Видяхме дори във високите котловинни полета снежна покривка и мокър сняг. Това пак е пролет, защото температурите вече са типично пролетни. Ако се върнем малко по-назад, април месец 1997 г. е бил още по-студен. В момента в България отрицателната аномалия е между 2.5 и 4 градуса под нормата, което е доста. А на фона и на студения март месец, не се е случвало през последните 25 г. През 2013 г. е било толкова хладно и след това се връщаме чак на култовата 1997 г., когато в София спряха парното. Отоплителният сезон продължава до 15 април обикновено, ако средните максимални температури са над 12 градуса, и поради много студеното време на 1 май пуснаха отново парното за около една седмица, след което нещата се нормализираха. Студена е пролетта сега и април месец ще бъде студен, въпреки че от 22-ри има плаха надежда за затопляне, това е четвъртък и петък.

– Казвате плаха надежда…
– Да, плахо ще бъде, защото в София температурата ще достигне 15 градуса, а на фона на изминалите събота, неделя и понеделник, когато температурата не надвиши 11 градуса, все пак това е отгоре. После ще има захлаждане пак за почивните дни, особено събота когато ще вали и то доста. След което от 26-и, от понеделник ни очаква едно затопляне, вече наблюдавано в няколко последователни обновления на глобалните метросайтове, с температури към 1 май доста високи – над 17-18 градуса в София, а в Пловдив и Стара Загора – около и над 20 градуса.

– Тоест за Великден и Гергьовден да се настроим за хубаво време?
– Да Великден и Гергьовден се събират 6 почивни дни с два работни помежду им и ако тези почивни дни бяха през август, щях да ви кажа, че сме опънали времето като гащи на простор. Закачаме сутрин слънцето и го сваляме вечер. Но това е пролетта. Май месец е изключително динамичен по отношение на времето и на метеорологичната обстановка. Ще бъде по-топло от сега и то доста по-топло, но в определени случаи ще си и вали. Защото май месец знаем, че е месецът с максимум на валежите за цялата година за 80% от територията на България. Правя една уговорка, че все пак това е напред във времето и колкото по-напред гледаме, толкова повече конкретните детайли – температури и валежи – стават по-неясни. Най-сигурни ще бъдем седмица преди празниците, защото времето има хаотичен, случаен характер и всичко може да се промени. Но като цяло вървим към по-топло време, но не мога да кажа по-сухо.

– Това не създава ли опасност от наводнения, ако имаме интензивни валежи в комбинация със затопляне, което да разтопи огромните количества сняг по планините?
– Веднага ще ви кажа – има места в Рила, например около яз. „Калин“, „Иван Вазов“ и още други места, където снежната покривка е почти 3 метра. На Ботев е 2.6 м. Тази снежна покривка не прилича на ранния сняг, който пада в края на декември, началото на януари. Това е плътен, улегнал сняг. Това означава, че на всеки един квадратен метър снежна покривка има между 200 и 350-400 л вода. На всеки квадратен метър! Това е огромно количество вода. Ама като казвам огромно, наистина достатъчно да запълни още веднъж язовирите, които са изградени на тези планински реки. От години не съм виждал така прозрачно и добро управление на водните ресурси. Не съм адвокат на Министерството на околната среда и водите, но но в интерес на истината природата помогна и министерството си свърши работата като затвори няколкото излишни кранчета. В момента 52-тата големи и значими български язовира, които са и вододайни и служат за енергетика, са достатъчно пълни, но едновременно с това имат достатъчно свободен обем да поемат валежите, които ще има през следващите дни. Нищо чудно някоя река някъде, то се нарича заливна тераса, да наводни. Но това няма нищо общо с онези наводнения, които преживяхме 2004-а, 2015 г., когато в единия случай загинаха 20, а във втория 19 български граждани. От удавяне! Което за мен е абсолютно недопустимо в началото на 21 век. Засега не съзирам никаква опасност – има къде да се прибере тази вода. Електроцентралите работят на пълна мощност, произвежда се чиста, зелена енергия, която практически е и без пари.

– Градушки кога да очакваме?
– Май месец е върхът на сладоледа. Той е върхът на градобитноста в България, заедно с юни месец. Кога ще има градушки обаче може да се каже единствено от днес за утре. Всичко останало, който и да ви го каже означава, че лъже.

– Как ще се отразят студеният април и многото валежи на реколтата и земеделските производители?
– Вече има проблеми, защото селското стопанство е бизнес под открито небе. И не само у нас, но и в цял свят реколтата зависи от капризите на времето. Във Франция понесоха много сериозни щети лозарите. Също и в Германия, където тези много силни пролетни слани унищожиха между 20 и 30% от реколтата. А не се знае и реколтата, която е останала с какво качество ще бъде. В България има проблем, че почвата е преовлажнена. Тя в момента е на предела на полската влагоемност. Тоест целият почвен слой от 2 м нагоре до повърхността е пълен с вода. Много сериозни запаси на вода, но и много кал. Машините не могат да влязат в много от селскостопанските площи, за да засадят пролетниците. Тъй като всичко е кал и ако засадят няма нищо да поникне или реколтата ще бъде компрометирана. Затова и се надявам на 24 и 25 – събота и неделя – да са последните дъждове и след това да има по-високи температури със значително по-малко валежи. Това ще даде възможност първите 10-15 см да поизсъхнат, да изпръхнат и да може да се засадят пролетниците, за да се намали това изоставане, което в момента наблюдаваме.

– Да ви върна към настоящата седмица – турски медии предупреждават за пясъчни облаци, които идват от Сахара и за бури с пориви на вятъра от 70-80 км/ч по Черноморието. Тук в България очакваме ли подобни явления?
– Напълно е възможно, но нека да си дадем сметка, че Турция е много голяма държава. Тя има излаз на Черно, Мраморно, Егейско и на Средиземно море. За коя част точно става дума, не съм срещал описание. А скорост на вятъра от порядъка на 15 м/сек. не е нещо кой знае какво. Силен вятър – да, но няма никакъв проблем. Това са типичните нахлувания от юг, т. нар. Средиземноморски циклони, а те винаги са свързани с пясъчните бури, които се разиграват в Сахара.

В момента гледам прогнозите за Варна – там ще си бъде студено събота и неделя, когато от север ще нахлуе значително по-хладен въздух. Температурите тогава ще бъдат 12-13 градуса, при положение, че в четвъртък и петък, те ще достигнат 17-18 градуса. Така че нищо феноменално, още повече, че пролетта по морето винаги е малко по-хладна, тъй като морето тепърва се затопля и винаги има леко охлаждащ ефект върху крайбрежните райони. Но затова пък към 1 май и Великден очакваме 15-16-17 градуса и сравнително сухо време от 26-и за Варна.

– Като стигнахме до морето, кога очаквате температурите там да станат подходящи за плаж?
– В Гърция обикновено предишни години още на 24 май ставаше за плаж. Водата, така малко по-хладничка, по като за мъже – 21-2-3 градуса. За у нас – края на май, началото на юни. Зависи страшно много какъв ще бъде май месец. Колко слънце ще има, за да може това слънце да проникне надълбоко в черноморските води и да ги затопли. Със сигурност мога да кажа, че след 15-16 юни би било прекрасно. Прекрасно, защото има от всичко – морето е много чисто, все още няма много курортисти и температурата му винаги е била над 22-23 градуса. Ако обаче е дъждовно и хладно през май, може би чак след 20-и юни ще е подходящо за масово море.

– Тоест това, че март и април бяха толкова студени, не означава, че май и юни ще са по-топли, за да компенсират?
– Има една модерна идея – през последните 10-15 г., да не кажа 20 г. от началото на века, зимите у нас да са доста по-меки в сравнение с тези които бяха през 80-те години. Затова пък се получава една по-хладна пролет, особено първата част на пролетта – март и април. Тази тенденция се запазва май и юни, и след това имаме от юли до края на септември едно дълго, сухо и топло лято. Да не кажа в отделни случаи и горещо лято. Дали ще се случи и тази година засега е трудно да се каже, макар че дългосрочните прогнози на Европейския център за средносрочни прогнози и на Американската агенция за изследване на океаните и атмосферата, дават едно нормално лято за Балканския полуостров. С нормални температури или малко по-топло от нормалното. През август валежите ще бъдат в норма или по-малко от нормата. Това са дългосрочните прогнози, които не винаги се сбъдват, защото нямаше такива индикации, че ще бъде толкова студено през март и април. Прогнозите бяха за нормални и леко хладни март и април, но не и че ще бъдат толкова студени.

Това е той:

– Проф. Георги Рачев е преподавател в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”

– Специалист в областите възобновяеми енергийни ресурси и качество на атмосферния въздух

– Автор е на десетки научни статии и трудове

ИА „Монитор“