Томина Неделя! Черпят четири имена

Томина неделя

Днес е Томина неделя – почитаме се паметта на Тома, един от 12-те Христови ученици, известен с прозвището Неверни. Това наименование идва от евангелските текстове, в които разказват, че когато мълвата за изчезналото тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал. За да се убеди в чудото, поискал да пипне раните от гвоздеите, с които Иисус бил прикован на кръста.

След възкресението Си Спасителят се явил на учениците, но апостол Тома не бил сред тях. Апостолите му казали: „Видяхме Господа“, но той не искал да им повярва докато сам не Го види с очите си и докато не попипа Неговите рани: „Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата Му, няма да повярвам“.

Осем дни по-късно апостолите се били отново събрали, а заедно с тях бил и Тома. Господ отново им се явил и казал на ап. Тома:

– Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали.

Със страх и трепет свети Тома видял раните на Спасителя и попипал Неговите животворни ребра, а след това рекъл:

– Господ мой и Бог мой!

Така свети апостол Тома със своето неверие още повече утвърди сред християните вярата в Него. Със своята постъпка той даде на всички да разберат и да се уверят, че Господ е възкръснал не привидно, нито пък с друго тяло, но със същото, с което пострада заради нашето спасение и с което впоследствие се яви на Своите ученици.

 

ИМЕН ДЕН ПРАЗНУВАТ: Тома, Томислав, Томислава, Томи

На Томина неделя жените повторно боядисват яйца и ги раздават за душите на покойните си близки, като вярват, че така ще ги предпазят от превъплъщаване.

1. Пренасяне мощите на св. Николай Мирликийски Чудотворец – през времето на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.), мощите на свети Николай били пренесени от град Мира в град Бари, център на южноиталианската област Апулия. Там живеело многобройно гръцко население.

Светите мощи били тържествено посрещнати от епископи, свещеници и възторжения народ на 9 май 1087 г., откогато е установен днешният празник, наричан у нас „летен свети Никола“.

Още от 1077 г. град Мира бил завладян от селджукските турци. Броят и благочестието на християните в този град много намалели. По същото време светителят Николай заповядал в съновидение на един благочестив свещеник от Бари да пренесе мощите му в своя град. Избрани мъже се отправили незабавно в три кораба за Мала Азия. На около два километра от тогавашния град, се намирала църквата, в която се покоили благодатните мощи на великия древен светител.

След преговори с местните християни, с благоговейна радост мощите били натоварени на един от корабите, и с тях заминали за Бари и двама от иноците при храма в Мира. През същата 1087 г. започнал строежът на прочутия храм на светителя Николай и бил завършен в 1139 г. Град Бари се превърнал в любим поклоннически град за християните от всички страни.

Този ден започнали да празнуват в Русия още през 1091 г. поради изключителното уважение всред руските християни към този благодетелен Божи угодник и за възпоменание на чудотворното спасение на удавено дете през годината, когато светите мощи били пренесени в Бари, където се пазят и досега.

На Летният Никулден не се работи, тъй като се смята, че светецът ще се разгневи и той ще накаже хората с природни бедствия. Жените не бива да шият.

На този ден се изпълнява старинният ритуал Пеперуда, който пак е свързан с молебен за дъжд. Момите в селото избират момиченце сираче – „пеперуда“. Вярва се, че плача и молбите на сирачето ще накарат небесата да изпратят дъжд.

2. Св. пророк Исаия (ок. 760 – 675 г. пр. Хр.)

3. Св. мъченик Христофор

ПИК