Проф. Румяна Коларова: Широка коалиция е единственият работещ вариант след новите избори

ВАРНА новини лого

Колаж ПИК

Едва ли може да се очаква по-различен парламент, ако се действа на принципа „нищо не е забравено и нищо не е простено”. Надявам се в предизборната кампания да бъде обсъдена възможност и различни варианти както за коалиционен/програмен кабинет, за кабинет с пълен или с по-кратък мандат. Но това, че се надявам, не означава, че прогнозирам, че такова нещо ще стане. Това коментира пред „Марица“ политологът проф. Румяна Коларова.

Краткият живот на този парламент е свързан с предварителни нагласи, които бяха не само съобщени, но и нашироко коментирани от политици и експерти още в нощта след изборите, преди да бъдат ясни резултатите. Събитията след 4 април не промениха предварителните нагласи, казва Коларова.

Така структуриран парламент лесно и бързо произвежда правителство в европейските демокрации Нидерландия, Швейцария, дори Централна Европа. Така че решение има – широка коалиция. Тази формула е много добре известна и е неизбежна за много голяма част от европейските демокрации. Тя обаче не беше привидяна като решение в рамките на 45-ото Народно събрание.

Коларова обаче има резерви по честността на вота. На първо място е под съмнение доколко тези избори ще бъдат добре организирани, т.е., доколко хаосът в законодателните промени няма да произведе хаос и в изборния процес. Има и втори голям въпрос. На предишните избори много се коментираше, че са ограничени избирателните права на живеещите в чужбина българи. Сега обаче, с приемането на задължителното машинно гласуване, изниква въпросът дали няма да се окажат ограничени избирателните права на няколко поколения българи, които са на възраст над 70-75 и живеят в малки населени места. Независимо от това какво ще е решението на Конституционния съд по въпроса, съм убедена, че ще има твърдения на политици и коментатори, че задължителното машинно гласуване ограничава изборните права.

 45-ото НС взе решение за процедурата за преброяване на гласовете и изработване на протоколите, което не е европейско. В развитите демокрации наблюдателите и преброителните секции традиционно гарантират честността на вота. Европейското решение е преброителна секция, а не машина.

Ако служебният кабинет е силно експертен, това означава, че президентът ще носи цялата отговорност.  Ако в кабинета са включени и хора на БСП, това означава, че президентът ще търси споделяне на отговорността със социалистическата партия.

Този тип на споделяне на отговорност едва ли ще е желан от БСП, тъй като би ги поставил предизборно в ролята на управляваща партия редом с президента. Затова по-добър вариант за тях е Радев да направи чисто експертен кабинет.

Непосилно е ИТН да е първа политическа сила. Не виждам логика, по която това да се случи. Но с уговорката, че разсъждавам рационално. Избирателите на Слави Трифонов са доста ирационални. В смисъл, че вотът за Слави Трифонов не е емоционален, а е бягство от реалността, казва още Коларова.   

При задължително машинно гласуване компенсацията, на която БСП се надява заради заглъхването на третата вълна на коронавирус, може и да не се случи. Машинното гласуване ще затрудни част от по-възрастния електорат на БСП и на ГЕРБ.

Управляващите предприемат стратегия „ГЕРБ срещу всички” с основен аргумент, че тяхното правителство е резултатно, докато 45-ото Народно събрание е демонстрирало безпомощност и хаотичност. Това означава, че през следващите два месеца ГЕРБ ще се фокусират и върху евентуалните неудачи в решенията на служебния кабинет. Докато предизборно очаквам атаката срещу ГЕРБ да бъде свързана с всякакъв вид информация и свидетелства за корупционни практики, за натиск и рекет. Това са двата фактора, които ще предопределят резултатите за ГЕРБ, анализира още Коларова. 

Шансовете на г-н Радев щяха да са по-високи за втори мандат, ако протестните партии бяха сформирали правителство. Това важи и за следващия парламент.  Фронтът „всички срещу ГЕРБ” досега се оказа изключително ялов от гледна точка на постигане на продуктивно съгласие, на изработване на общи политики, смята професор Коларова. 

ПИК