16 пропагандни мита на болшевиките за Втората световна война

ВАРНА новини лого

Източник "Фактор.БГ"

Световната общност приравнява престъпленията на сталинизма с нацизма, но от съветския режим все още не е потърсена отговорност.

Тази година се навършват 80 г. от нападението на Хитлер срещу СССР. Историята за тази война, който руснаците наричат Отечества е изпълнена с митове и фалшификации. А sprotyv. info разбива 16 болшевишки мита, стъпвайки върху изследване от книгата „Война и мит. Неизвестна Втора Световна Война“, на А.Зинченко, В.Вятрович, М. Майоров

Историята на Русия остава наситена с митове на съветската пропаганда на фона на сегашната забрана за откриване на архиви. Все по-често си задаваме въпросите: защо Втората световна война става възможна, как цивилизованите демокрации на Европа са „развързали ръце“ на диктатора  Хитлер, каква роля е  изиграл Сталин тогава.

Мит 1. Съветският съюз винаги е бил непобедим противник на нацистите

Всъщност Москва и Берлин със съвместните усилия искаха да унищожат Версайско-Вашингтонската  система в  международните отношения, установена през 1918 г., насочена към ограничаване на военните способности на Германия, както и политическата и икономическата изолация на Съветския съюз, който е планирал  комунистическо разширяване. Основата на взаимното сътрудничество между Руската съветска република и Германия, включително във военната сфера, бе развита в Рапалският договор, подписан на 16 април 1922 г. По-късно политиката на Рапало е разработена в Берлинския договор между СССР и Ваймарската република от 24 април 1926 г.

По този начин, Райхсвер е получил възможност да обучава групи пилоти, танкисти  и специалисти по химическо оръжие, както и да обучава  офицерите си  в управлението на нови оръжия, чието производство и притежание бе забранено на Германия. Кадрите на Луфтвафе през 1925-1933 г. са се подготвяли  в тайноавиационно училище  в Липецк. Първите самолети- изтребители Fokker D XIII, D VII и D XI са закупени от Фокер в Холандия чрез частни посредници, привидно за аржентински военновъздушни сили, и са били тайно транспортирани до СССР.

svetovna_voyna_mitove1.jpg

Бъдещи асове на Луфтвафе  в Липецк

В последствие оборудването и самолетите са били внасяни в СССР под прикритието на търговски стоки  на АД «Метахим», а немските пилоти стажанти са влизли в страната с фалшиви паспорти като туристи или представители на частни фирми. Само сред випуска, завършилите през 1928 г., всеки втори по-късно ще стане генерал от Луфтвафе.

svetovna_voyna_mitove2.jpg

Випуск 1928 г., авиаучлище гр. Липецк, всеки втори завършил  тогава ще стане генерал  на Луфтвафе

През октомври 1926 г. между СССР и Германия е подписан договор за създаване на тайно таонково немско училище  близо до Казан, обект «Кама».

svetovna_voyna_mitove3.jpg

Приятелски разговори между съветски и немски танкисти

От 1928 г.в с. Шихана, Саратовска област започва да функционира  секретен обект  „Томка“, на полигоните на който  се извършваха изпитания  за начини на прилагане на химическо оржие от авиация и артилерия, а също така и методи за почистване на замърсена територия и техника.

svetovna_voyna_mitove4.jpg

Изпитания на германските офицери на химическите оръжия в съоръжениея в обекта «Томка»

Също така, всички бъдещи командири на Третия Райх са преминали  обучени в СССР. През лятото на 1933 г., след като Хитлер идва на власт, германският генерален щаб провежда учения за командването и персонала, което е подсказвало, че  съвместно с Червената армия  предстои завземане на Полша. В навечерието на ученията, Маршал Тухачевски казва на германската делегация, че Германия и СССР могат да диктуват своите условия на света, ако са заедно. Така е започнато възстановяването на германската армия (Райхсвер Вермахт).

Мит 2. СССР последователно се бори за мир, и Пактът Молотов-Рибентроп бе принудителна стъпка

Всъщност, Сталин искаше нова мащабна война, която би позволила на комунистическия режим да завземе европейските страни. Подписването на съветско-германския пакт само ускорява началото на войната.

На 21 август 1939 г. СССР умишлено проваля преговорите с военните представители на Великобритания и Франция, като поставя своето условие за сътрудничество – завземането на  Галичина и Виленския регион, които са били част от Полша. В деня преди 19 август, на заседание на Политическото бюро на Централния комитет на Комунистическата партия на Украйна (б), Сталин каза: „Въпросът за мира или войната навлиза в критична фаза за нас. Ако сключим споразумение за взаимопомощ с Франция и Великобритания, Германия ще се откаже от Полша, войната ще бъде  предотвратена. Ако приемем предложението на Германия за пакт за ненападение,  тя, разбира се,  ще нападне Полша, и намесата на  Франция и Англия в тази война ще стане неизбежна. При тези обстоятелства ние ще можем да разчитаме на изгодно за нас  влизане във войната. Опитът от последните двадесет години показва, че диктатурата на Комунистическата партия става възможна само в резултат на велика война. Трябва да приемем немското предложение  и учтиво да отпраим англо-френската делегация. Първото предимство, което ще спечелим, ще бъде разрушаването на Полша до самите подходи към Варшава, включително и до украинската Галичина.“

На 23 август 1939 г. пактът Молотов-Рибентроп е подписан в Москва за период от 10 години, както и таен допълнителен протокол, който предвижда очертаването на сфери на влияние в Източна и Централна Европа. Документът грубо нарушава суверенитета и териториалната цялост на Полша, Естония, Латвия, Финландия, съществуващите европейски граници и системата от международни споразумения.

svetovna_voyna_mitove5.jpg

Таен допълнителен протокол към Пакта Молотов-Рибентроп, 1939

svetovna_voyna_mitove6.jpg

 „Неутрални страни: Ние сме в б-безопасност, докато с-седим  тихо“, Daily Mail, 1940

По този начин, подписването на Пакта Молотов-Рибентроп направи лидерите на СССР преки съучастници с престъплението, извършено от Хитлер – избухването на Втората световна война.

Мит 3. Войната за СССР започва на 22 юни 1941 г.

Всъщност, Червената армия влиза във Втората световна война на 17 септември 1939 г., когато на базата на подписани договори съветските дивизии нахлуват в територията на Полша, която се защитава от нацистите. Те завземат  Тернопол, Ривно, Коломия, Станислав (Ивано-Франковск) и Луцк.

Официално разделянето на Полша по реките Нарев, Висла и Сана е залегнало в Договора на СССР и Германия от 28 септември 1939 г. „За приятелство и граница“.

По време на окупацията на Полша, между 17 и 28 септември 1939 г., червената армия губи 1474 убити, 3858 ранени и 302 изчезнали войници.

На 30 ноември 1939 г. СССР  започва война срещу Финландия, която продължава до 13 март 1940 г. В резултат на сраженията Червената армия е загубила 391 783 войници, от които 264 908 са били санитарни загуби, 71 214 са убити, 16 292 умират от рани, болести и измръзване, 39 369 изчезват.

Мит 4. Сталин не е координирал военните действия с Хитлер

Във войната срещу Полша, СССР и Германия действаха в строго съответствие с подписаните споразумения, като съюзници: координирани въздушни нападения, съвместно разоръжени полски войски, отстъпвали един на друг завоюваните територии и дори  провели  съвместен военен парад. Например, на 1 септември 1939 г. СССР предаде на Германия радиостанция в Минск, която служи като радиофар за насочване на бомбардировачи на  Луфтвафе към полските градове.

Обсадата на Лвов и Брест започнали с  германски войски, и завършили с настъплението на Червената армия.
На 22 септември 1939 г. по време на предаването на съветската страна на Брест се провежда съвместен военен парад . На церемонията присъстват моторизираният корпус на Хайнц Гудериян и отделна танкова бригада на Семен Кривошеин.

svetovna_voyna_mitove7.jpg

Съветските и германските войски активно взаимодействат в битките срещу полската армия. Например, на 26-28 септември в района на Журавинец съюзниците побеждават няколко полка на полската кавалерия, отстъпвайки към Унгария.

Мит 5. Разстрела на поляците в Катин е извършен от нацистите

Всъщност масовите екзекуции на полски затворници са извършени от НКВД на СССР през пролетта на 1940 г. едновременно в Катин (близо до Смоленск), Харков, Киев, Твер и други градове.
На 5 март 1940 г.нарком по вътрешните работи  Л. Берия представя на Политбюро на ЦК на Комунистическата партия (б) за одобрение  доклад, в който той предлага да бъдат разстреляни 25 700 пленени  военнослужещи като закоравели и непоправими врагове на съветския режим. Сталин, Ворошилов, Молотов, Микоян, Калинин и Каганович лично са се  подписали с «за»  на този документ.

svetovna_voyna_mitove16.jpg

Извадка от протокола от 13 заседание на Политбюро на ЦК на ВКП(б) 

В мемоарите си, генерал от КДБ Дмитрий Токарев, който през 1940 г. е бил шеф на Калинински УКДБ, обяснява, че изстрел в главата от съветското оръжие (ТТ) причинявал външен кръвоизлив с обем от 1 литър кръв. Съответно убийството  на около 350 затворници довежда до натрупване на кръв в размер до 300 литра на пода на камерата за разстрели в  мазето на НКВД. Ето защо, често са използвали малък калибър „Уолтърс“, както и метод за стрелба не в задната част на главата, а в първия шиен прешлен, така че куршумът да излезе през очната дупка. Това значително намалявало кръвоизлива. Погребенията на жертвите са били извършени в тайни гробища на НКВД, създадени в епохата на големи репресии, много преди 1940.

В допълнение към документите от „Специална папка 1“, отговорността на комунистическия режим на Сталин за разстрела на полските военнопленници потвърждават списъците на военнопленниците от всички лагери, поетапни списъци, заповеди за организиране и провеждане на „специални операции“ по разстрела, доклади на ръководителите на лагери за изпълнението на присъдите, шифрирани телеграми на началниците  на Калининското и Харковското НКВД.

През 1946 г. в Нюрнбергският трибунал СССР не успява да предостави достатъчно доказателства, за да обвини нацистите, че изтребват полските военнопленници близо до Катин. Освен това, на 13 април 1990 г. СССР признава своята отговорност за разстрела на полски офицери в Катинската гора през 1940. На този ден Михаил Горбач връчи на Войцех Ярузелски  документи, потвърждаващи участието на НКВД в този случай, както и списъци на полските граждани, които са били в Козелски, Осташковски, Старобелски лагери на НКВД в началото на 1940 г. В изявление на ТАСС от 13 април 1990 г. съветската страна изразява „дълбоко съжаление за трагедията в Катин“ и нарича екзекуцията на поляците едно от „тежките престъпления на сталинизма“.

Мит 6. Нацистка Германия напада СССР „коварно, без да обявява война“

Всъщност в нощта на 22 юни 1941 г. германският посланик в Москва Фридрих Вернер фон дер Шуленбург при лична среща връчва  на съветския министър на външните работи Вячеслав Молотов нота за началото на войната. В същото време, в 4:00 ч сутринта, министърът на външните работи на Райх Йоахим фон Рибентроп обявява пред съветския посланик Владимир Деканозов за началото на войната и предава писмен меморандум, в който са изброени пртенции на германското правителство към СССР и се обясняват причините за нападението.
В речта си по радиото на 22 юни 1941 г. Молотов цитира Шуленбург като заявява, че „германското правителство е  решило да започне война  срещу СССР поради високата концентрация на съветски  военни  части от Червената армия близо до източните германски граници“. Фактът за официално обявяване на война от посланика на Германия също така се упоменава и в мемоарите на Георги Жуков. 
Митът е измислен, за да оправдае серия от стратегически поражения на Червената армия в началото на войната. В същото време скромно се премълчаше за многобройните доклади на военни и разузнавателни служби за военната подготовка на Германия, предислоциране  към съветската граница на  пехота, танкове и тежка артилерия, както и за срока на възможната  военна инвазия.

Мит 7. Германско-фашистки нашественици

По-късно съветската пропаганда развива мит, наричайки фашистите всичките си врагове, както по време на  Втората световна война, така и след нея.
Фашистите са членове на италианския съюз на борбата, основан от Бенито Мусолини през 1919 г.(с италианския „fasio“ – съюз). През 1921 г. е създадена Националната фашистка партия на Италия.
Фюрерът на Третия Райх, Адолф Хитлер, е бил на чело на  национал-социалистическа работническа партия, а Германия е била  нацистка държава, а не фашистка.
Митът се обяснява с факта, че Сталин не е искал Хитлер да използва термина „социализъм“, а съветските пропагандисти се страхуват от аналогии между нацистите и комунистите.
Днес руската пропаганда продължава безразборно да нарича фашистки демократични правителства, армии и цели народи, като украинци, грузинци, поляци, естонци, литовци и други.

Мит 8. Най-голямото  танково сражение се състоя в близост до Прохоровка през 1943 г.

В битката при Прохоровка  в рамките на денонощие са се сблъскали около 1200 танка и самоходни артилерийни установки от двете страни, загубите възлизат на около 700 танка, а сражението се превръща в повратната точка на битката на Курската дъга.
А всъщност, най-голямата танкова битка в германско-съветската война се състоя от 23 юни до 30 юни 1941 г. в района на Дубно-Броди-Луцк, на територията на Западна Украйна. В нея са участвали около 3100 съветски и 800 немски танкове и САУ. За да координира действията на Югозападния фронт, пристига лично началникът на генералния щаб Георги Жуков с заповед  да обкръжи и унищожи навлезлите германски войски в района на Владимир-Волински и Дъбно, а на 24 юни 1941 г. с решително контрнастъпление да влезе в района на полския град Люблин.
В резултат на битката Червената армия се оттегля до Житомир, губейки повече от 2500 танка, включително „непробиваеми“ за онова време тежки танкове KВ и T-34, при това  небоеви загуби в някои части от 40 до 80 процента. Загубите на немската страна – 260 бойни машини.
Споменаването за битката бе изтрито от енциклопедиите и справочници, тъй като унищожава мита за превъзходството на Вермахта в танковете, както и още един мит за ненадминатия  „маршал на победата“ Жуков.

svetovna_voyna_mitove8.jpg

Немските войници около захвърлени съветски танкове на 67-ми танков полк 34 танкова дивизия в района на гр. Дубно, 1941 год.

svetovna_voyna_mitove9.jpg

Немските войници оглеждат съветски тежък танк КВ-1, 1941 г. 

Мит 9. Западната помощ по ленд-лиз е била незначителна

Всъщност, от общия обем на  снабдяване на Червената армия, западната техника е – до 16% в бронирани танкови  войски, до 15% в авиацията, до 33% във флота, до 70% от автомобилното оборудване (около 434 000 единици). Например, САЩ предоставиха около 20 000 автомобила Studebaker като база за «Катюша», докато в същото време СССР произвежда едва 600 автомобила.

Също така, СССР получава релси за железопътни линии – 56% от собственото си производство, 43% от гумите, 240% от локомотивите (1900 единици, което е 2,4 пъти повече, отколкото е било произведено по време на войната), 11 075 вагона (10 пъти повече от произведените в СССР), 42% захар, 108% консерви с месо, 200% авиационен бензин, както и повече от 7000 танка, 5000 оръжия, 8000 трактори, 131 000 автоматични оръжия, 105 кораби против подводница, 202 торпеда, както и други видове техника и оръжия храни, машинно оборудване, материали.

Храната, доставена съгласно ленд-лиз, е трябвало да стигне  за издръжка на армия от 10 милиона души за 1688 дни, т.е. за цялото време на войната.

Мит 10. Украинците са шампиони на колаборационизъм в света

Всъщност преобладаваща  част от „изменници“ и „предателите на Родината“ са руснаци. Според руския историк К. Александров, на военна служба на страната на Германия в 1941-1945 са били около 1.24 милиона граждани на СССР, като от тях са били: 400 хиляди руснаци (включително, 80 хиляди  казацки  формирования), 250 хиляди украинци, 180 хиляди  представители на народите от Централна Азия, 90 хиляди латвийци, 70 хиляди  естонци, 40 хиляди представители на народите на Поволжие, 38,5 хил. азербайджанци, 37 хиляди литовци, 28 хиляди представители на народите на Северен Кавказ , 20 хиляди беларуси, 20 хиляди грузинци, 20 хиляди кримски татари, 20 хиляди руски германци и волксдойче, 18 хиляди арменци, 5 хиляди калмикци, 4.5 хиляди ингерманланди (най-вече в армията на Финландия); няма точни данни за броя на молдовците.

Броят на руските формирования в състава на Вермахта е бил до 800 хиляди, сред които се открояват Руската освободителна армия (ROA) на Андрей Власов, Руската национална народна народна армия, Руската освободителна народна армия, Комитетът за освобождение на народите на Русия,  дивизия Русланд, Казакски освободителен корпус на Краснов и други формации, повечето от които са използвали руския трикольор като официален флаг.

svetovna_voyna_mitove10.jpg

4 конгрес на Всеруска фашистска партия

svetovna_voyna_mitove11.jpg

Руски триколор в армията на Власов

svetovna_voyna_mitove12.jpg

Руски триколор на парада на 1-та Гвардейска бригада на РОА в Псков, 1943 г.

svetovna_voyna_mitove13.jpg

Руски триколор на танк Т-34 танкова група на РОА, 1944 г. 

Мит 11. Степан Бандера и украински националисти са агенти на нацистите специални служби

Сътрудничеството на украински националисти и германското разузнаване Abver е достоверен факт, при това  митът неправилно оценява неговата природа: националистите действат в интерес на създаването на украинската държава, разглеждайки сътрудничеството с Абвер като ситуационен съюз. Най-активно сътрудничеството е било през 1939-1941, тоест, по времето, когато Сталин сключва редица договори с Хитлер.

След провъзгласяването в Лвов на „Закона за възстановяване на украинската Държава“ на 30 юни, 1941, ареста на Степан Бандера на 5 юли 1941 г. (до октомври 1944 г. той  е затворник в концентрационния лагер Заксенхаузен),  обявяването на ръководителя на украинското правителство Ярослав Стецко на 9 юли 1941 г., пътищата на украински националисти и Вермахта се разделят. По време на войната германските наказателни органи арестуват над 1500 бандеровци – членове на Организацията на украинските националисти – украинската бунтовническа армия (ОУН-УПА) за активни антигермански действия. Загубите на германските окупатори от ръцете на УПА се оценяват на 12 000 войници, което е сравнимо със загубите от действията на съветските партизани – около 15 000. В доклада си от 25 август 1943 г. върховният шеф на СС и на украинската полиция Обергрупенфюрер Ханс Адолф Прюцман нарича дейността на ОУН-УПА в окупираните територии  «украинско национално въстание», за потушаване на което е необходима  значителна военна сила.

Мит 12. Кримските татари са дезертирали масово  в началото на войната. Кримските татари – народ предател

Митът е роден на базата на доклад от зам.-председателя на госбезопасност на СССР Богдан Кабулов и заместник-министър на вътрешните работи на СССР Иван Серов към Лаврентий Берия, съставен на 22 април 1944 г.: „… всички 90 хиляди души, включително 20 хиляди кримски татари, които са дезертирали от 51 армия през 1941 г. по време на отстъплението от Крим. “  Цифрата 20 000 се премества в следващата докладна записка, само че този път от  Берия до Сталин, съставена на 10 май 1944 г., в която се предлага депортиране на всички кримски татари в Узбекистанската СССР.

Всъщност, към  лятото на 1941 г. в състава на Червената Армия вече се бият   около 17 хиляди  кримски татари  на различните фронтове. През август 1941 г. в Крим са започнали да създават 51 армия, в която са били мобилизирани около 29 000 души от местното население. От тях, кримските татари са около 5000 войници. Като се има предвид пълното поражение, причинено от войските на Ерих фон Манщайн в Крим, за никакво дизертьорство на един народ не може да става  и дума, защото бягали са абсолютно всички, които са попаднали  под удара на Вермахта.   От армията в състав от  235 600 войници, загубите възлизат на 128 860 (63 860 – убити и ранени, 65 000 – пленници).

Концепцията за „татари-предатели“ е ключова на един  друг руски мит за „исконно (първоначално) руски Крим“, предназначен да оправдае депортирането на коренното население от техните земи и русизификацията на полуостров Крим като цяло.

svetovna_voyna_mitove14.jpg

Пленени червеноармейци, Крим 1941 година.

Мит 13. Войната приключва на 9 май

Утвърждаването в съзнанието на съветските граждани на 9 май, като дата на края на войната, е следствие от глобална манипулация – преминаването на акцент от понятието „Втората световна война“ към понятието „Великата отечествена война“. Това е отвличане на вниманието от въоръжените конфликти от 1939-1941 г., в които СССР действа като съюзник на Третия Райх и агресор: нападението срещу Полша, Западна Украйна, Беларус, Финландия, балтийските държави.

Всъщност Акт за безусловната капитулация на германските въоръжени сили е подписан в 2:41 на 7 май 1945 г. в Реймс, Франция. Повторното подписване  на Акта по настояване на Сталин се провежда в 22:45 на 8 май 1945 г. в берлинското предградие Карлсхорсте.

Участието на Съветския съюз във Втората световна война завършва на 2 септември 1945 г., в  деня на капитулацията на Япония.

Мит 14. В СССР, Денят на победата винаги е бил най-важният празник

Денят на победата е обявен за празник и неработен ден през май 1945 г., но вече  през декември 1947 г. той престава да бъде почивен ден.
Едва през 1965 г. Денят на победата отново става почивен ден. На Червения площад се провежда военен парад,  показани са образци  от съветските междуконтинентални ракети, започва връчването на  медал „20 години от победата във Втората световна война 1941-1945“  , а  титлата „Градът-герой“ е присвоена  на седем града на СССР.
Актуализацията на мита в съвременна Русия е насочена към създаване на стабилна връзка със Съветския съюз, от който западните страни толкова „се страхуват“.

svetovna_voyna_mitove15.jpg

Указ на Президиума на Върховният Съвет на СССР от 23 декември 1947 година с който 9 май  се обявява за почивен ден.

Мит 15. Жуков – „Маршал на победата“

С името на Жуков са свързани не само редица победи, постигнати не за сметка на високото военно изкуство, а поради многократен превес на сили, но има дълга редица от военни неуспехи.

За голямото поражение на войските на Югозападния и Западния фронт през юли 1941 г. Жуков е отстранен от поста началник на генералния щаб и е назначен за командир на „Резервен фронт“. Само личната симпатия на Сталин го спаси от съдбата на командира на Западния фронт, генерал-полковник Дмитрий Павлов.

От октомври 1941 г. до август 1942 г. Жуков ръководи Ржевско-западната операция на Западния фронт, в резултат на която загубите на Червената армия достигат  777 хиляди войници – 75% от численността  на войските преди операцията!

През януари 1943 г., като представител на щаба на Върховното главнокомандване на Сталинградското направление, той си присвоява  лаврите на победителя.

С пълен провал и тежки загуби (над 280 хиляди убити и ранени) приключва и операция «Полярна звезда» , проведена под ръководството на Жуков през февруари-април 1943 г., която има за цел да разруши блокадата на Ленинград и да разбие немската група „Север“.

По време на операция «Багратион» през лятото на 1944 г. Жуков всъщност си присвои заслугите на Константин Рокосовски, командир на 1-ви Беларуски фронт.

Апотеозът на „военната слава“ на маршал Жуков е битката за Берлин, която доведе до загуба на 352 хиляди войници от страна на Червената армия (78 хиляди необратими): дневните загуби възлизат на 15 000 души, 87 танка и САУ, 40 самолета. Битката за Берлин е най-кървавата, в която загубите са резултат от сраженията, за разлика от битките от първия период на войната, където загубите до голяма степен са резултат от броя на пленниците. По отношение на интензивността на загубите, тя е сравнима с битката при Курск, чието ръководство също принадлежи на Жуков.

Както с възхода си, така и с падението си Жуков е задължен на  другаря Сталин. През 1946 г. Жуков е обвинен в незаконно присвояване на трофеи и преувеличаване на заслугите си в разгрома  на Хитлер с личната формулировка на Сталин той е:“  присвоявал разработване на операциите, към които няма нищо общо“, за което е бил отстранен  от заеманите длъжности и забравен.

Мит 16. Никой не е забравен, нищо не е забравено

От момента на влизането на Съветския съюз във Втората световна война на 17 септември 1939, Съветската родина стартира мащабна информационна кампания, за да „забрави“ своите герои.

По време на окупацията на Полша, между 17 и 28 септември 1939 г., Червената армия губи 1474 убити, 3858 ранени и 302 изчезнали войника. Във войната срещу Финландия от 30 ноември 1939 г. до 13 март 1940 г. Червената армия губи 391 783 войници от Червената армия, от които 264 908 са били санитарни жертви, 71 214 са убити, 16 2922 са починали от рани, болести и измръзвания, 39 369 изчезнали безследно.

Броят на съветските военнопленници е  около 5 милиона 750 хиляди. Повече от 3 милиона от тях са умрели в концентрационни лагери, от болести, от глад и нехуманни условия.

Съветската пропаганда е „забравила“ за серия от военни неуспехи и обкръжения през  1941-1942. За милионите мъртви и безследно изчезнали  съветските историци измислиха  термина  „период на временни  неуспехи“ . Некомпетентността на военното ръководство е покрито от „коварността“ на германската атака и количественото превъзходство на врага.

Премълчавало се и за националния състав както на  редовни части на Червената армия, така и за партизанските съединения.  Всичко това е заменено от мита за „дружбата на народите на СССР като компонент на победата“.

Темите  „табу“ бяха депортирането на кримските татари и украинските немци, масовото унищожаване на евреите (техните гробници се наричаха гробници на мирни съветски граждани), малтретиране на военнопленниците, проблемът за извозване  на съветското население на работа в Германия, както и национално освободителните движения в окупираните територии (например, украинското освободително движение ОУН-УПА), което се бори за независимостта на своите страни както с  нацисти, така и с комунисти.

Стотици хиляди достойни войници на страната, останали  самотни  инвалиди и сакати, изведнъж изчезнаха от улиците на големите градове през 1949 г., тъй като са били  „неприличен фон“ за развиващата се съветска държава. Съветските власти принудително ги поставят в домове за хора с увреждания, разположени в периферията и ги държат като затворници. Официалните власти  повече не ги споменават.

Всички участници в бойните действия  на Съветския съюз до 22 юни 1941 г. бяха изключени от привилигирана  категория „ветеран от Великата отечествена война“.

„Бяло петно“ остава броят на жертвите на войната: през 1945 г. СССР обяви около 7 милиона, през 70-те година цифрата се е увеличила до 20 милиона, през 90-те се оценяват на 27 милиона съветски граждани. Точният брой все още е неизвестен.

Послеслов
Световната общност приравнява престъпленията на сталинизма с нацизма. Такива престъпления включват началото на Втората световна война, за която съветският режим също трябва да бъде отговорен. Горепосоченото е заложено в резолюциите на Парламентарната асамблея на ОССЕ от 2009 г. и в Европейския парламент от 2019 г. Например на 19 септември 2019 г. Европейският парламент призова Русия да не избелва или да не се опитва да крие престъпленията, извършени от съветския режим. Европейският парламент счита тази тенденция „опасен компонент от информационната война, която се води срещу демократична Европа“.

Списъкът на митовете в тази статия не е изчерпателен и позволява на любознателния читател да се рови в изследването на „белите петна“ на историята на своя народ на фона на продължаващата информационна война. Само обективното познаване на историята ни ще ни позволи да избегнем грешки в бъдеще.

Секция «Делта» на групата «Информационна съпротива»

faktor.bg