Какво може да се купи с минимална заплата?

пари

Работещите на минимална заплата в България могат да си позволят най-малко хляб спрямо работещите на минимална заплата, в която и да е друга страна-членка на ЕС. Това показва анализ, изготвен от д-р Любослав Костов от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.

В конкретни цифри данните показват, че с минимална заплата у нас работникът може да си купи 583 хляба от 500 грама. Работникът на минимална заплата във Франция може да купи 1095 броя хляб от по 500 гр., в Германия – 1232, в Испания – 1120. Аналогична е ситуацията и с други стоки – картофи, сирене, вода.

Минималната работна заплата (МРЗ) е минимална цена на пазара на труда и която бизнесът трябва задължително да плаща, тъй като тази цена е въпрос на социална справедливост, която помага да се намали експлоатацията и да осигури на работниците всичко, което им е базисно необходимо. Отдавна са известни статистиките, че в България МРЗ е най-ниска спрямо всички останали страни от ЕС. Много често аргументите против нарастването на минималната заплата са, че тя е ниска, но и цените са ниски спрямо средноевропейските. От години КНСБ опровергава тези твърдения, като представя равнището на МРЗ по паритет на покупателна способност. Това е понятие от макроикономическия анализ. Паритетът на покупателната способност намира практическо приложение като коефициент на корекция при сравняване на макроикономически величини като брутния вътрешен продукт (БВП), брутния национален продукт (БНП), средната или минималната работна заплата. Чрез ППС се отстранява влиянието на различните ценови равнища в националните икономики и се приравнява покупателната сила на националните валути към дадена единна валута.

„В редица наши анализи сме доказвали, че ако цените на стоките и услугите в България са два пъти по-ниски спрямо средноевропейските, то равнищата на заплащане са четири, дори пет пъти по-ниски, което при равни други условия не води до реална конвергенция“, отбелязват от синдиката. Анализаторите допълват, че настоящият прочит на числата е подобен, но е представен от друг ъгъл, който от една страна:

  1.  допълнително ще докаже необходимостта от догонваща и дългосрочна политика по доходите, и от друга страна
  2. ще предизвика доста разсъждения, тъй като става въпрос за сравнителен анализ на покупателната сила върху стоки от първа необходимост (т.нар. „малоценни стоки“).

Снимка: КНСБ

Какво е равнището на установените минимални работни заплати в отделните страни-членки на ЕС?

Минималната работна заплата в България през 2021 г. е 332 евро, което е най-ниската стойност в ЕС. За сравнение, МРЗ в Нидерланция е 1684 евро, във Франция 1554 евро, в Германия 1614 евро и т.н. Дори в Хърватия, която се присъедини доста след България в ЕС, МРЗ е повече – 562 евро. Например, ако вземем делът на МРЗ в България спрямо размера на МРЗ в останалите страни, нещата изглеждат по следния начин:

Минималната работна заплата в България е равна на: 19,7% от МРЗ в Нидерландия, 21,4% от МРЗ във Франция, 20,4% от МРЗ в Белгия, 20,6% от МРЗ в Германия и т.н., изчисляват от КНСБ.

Най-близкото съотношение на нашата МРЗ спрямо МРЗ на друга страна-членка на ЕС, е с Унгария (75%) и Полша (72,6%). Минималната заплата у нас е 5,2 пъти по-ниска спрямо най-високата МРЗ в ЕС и с около 25% по-ниска спрямо най-близката до нас МРЗ (тази на Унгария).

„Сега нека погледнем не общото равнище на цените в отделните икономики по СПС, а колко количество от определена стока от първа необходимост може да се купи със съответната минимална заплата в отделните държави. Припомням, че малоценна стока е тази, чието търсене нараства, когато доходите на населението намаляват или се обезценяват поради някаква причина. Съответно това са стоки, без които не можем и са ключови за нашето потребление и издръжка, особено за хората с ниски и средни доходи. Такава стока, например, е хлябът“, пише авторът на доклада.

Снимка: КНСБ

Видно от Таблица 2, в България работещ човек на МРЗ може да си купи 583 хляба от 500 гр. Казано по-друг начин, една минимална заплата у нас е равна на 583 броя бял хляб. За сравнение, работникът на минимална заплата във Франция може да си позволи 1095 броя хляб от по 500 гр., работникът на минимална заплата в Германия – 1232 хляба, в Испания – 1120 хляба и т.н. Работещите на минимална заплата в България могат да си позволят най-малко хляб спрямо работещите на минимална заплата в която и да е друга страна-членка на ЕС, отбелязват от КНСБ. Работникът на минимална заплата в Хърватия, например, може да си купи 16 хляба повече от работникът у нас и т.н.

Това е по-различен подход на представяне на нещата, който съчетава в себе си ценовото равнище във всяка една държава и потвърждава изведените от КНСБ изводи през годините по отношение на разликата в стандарта на покупателна способност. Тук не става въпрос за потребление, а за това колко може да си позволят отделните работници на МРЗ в съответните страни от определени стоки, квалифицирани като „малоценни“ – от първа необходимост, допълват от КНСБ. Числата по отношение на хляба са показателни. Нека сега погледнем по същия начин данните за друга такава стока – сиренето.

Снимка: КНСБ

  • В България работник на минимална заплата през 2021 г. може да си позволи 61 кг. сирене, ако приемем че изразходва цялата си заплата само за тази стока;
  • Във всички останали страни-членки на ЕС, работниците на минимални заплати, при значително по-високи ценови равнища от тези в България, могат да си позволят повече килограми сирене, с изключение на Хърватия (59 кг. сирене);
  • Например, в Германия работещ на МРЗ може да си купи 168 кг. сирене, в Ирландия 220 кг., в Испания 116 кг., в Португалия 115 кг., в Нидерландия 151 кг., Франция 101 кг. и т.н.

Тенденцията при сиренето е същата, както и при хляба, отбелязват от КНСБ. На следващата таблица са представени данните за това колко килограма картофи работещите на МРЗ в страните от ЕС могат да си позволят.

Снимка: КНСБ

  • В България работещите на минимална заплата могат да си купят 573 кг. картофи, ако приемем, че изразходват цялата си заплата само за тази стока;
  • Във всички останали страни, с изключение на Малта (443 кг.), работещите на минимални заплати, могат да си позволят значително повече картофи, независимо от това, че ценовите равнища са по-високи от тези в България;
  • Например, в Нидерландия могат да се закупят 1504 килограма картофи с една минимална заплата, във Франция 883 кг., Белгия 1195 кг., Германия 1242 кг., Словения 1234 кг., Литва 1646 кг. и т.н.

Изводът и от тази таблица е същият, като от предните. И при хляба, и при сиренето, и при картофите ситуацията е сходна. Нека погледнем още една стока, която не просто е от първа необходимост, но и е животоспасяваща и жизненоважна – водата. Тя е показана на таблица 5.

Снимка: КНСБ

  • В България работещите на минимална заплата могат да си купят 664 бутилки с минерална вода от 1,5 литра всяка, ако приемем, че изразходват целия си доход само за тази стока;
  • Във всички останали държави в ЕС, с изключение на Хърватия (535 бутилки), работещите на минимална заплата могат да си позволят значително повече бутилки с минерална вода от по 1,5 литра;
  • Например, в Германия работникът, който получава МРЗ, може да си купи 3936 бутилки с минерална вода, в Белгия 1958 бутилки, във Франция 2253 бутилки, в Нидерландия 2552 бутилки и т.н. В съседна Румъния могат да се закупят 880 бутилки;

Ситуацията с хляба, сиренето, картофите и водата е една и съща. България не стои никак добре по отношение на реалната покупателна способност на хората с минимални доходи по отношение възможността за покупка на стоки от първа необходимост, категорични са от синдикалната организация.

Явно ценовите различия между България и останалите страни от ЕС не са достатъчни, за да се обясни ниското равнище на минималната заплата у нас. Аргументът че тя е ниска, но и цените са ниски, просто издиша за пореден път. Ако мерим ситуацията по ППС и общо ценово равнище, това също много добре се вижда“, заявяват от КНСБ. И в заключение, допълват, че „нищо не деморализира така, както скромният, но постоянен доход. В този смисъл, ако имаме претенциите да бъдем пълноправен член на Еврозоната до няколко години, една активна политика по доходите преди това, несъмнено трябва да излезе на преден план.“

dir.bg