Непознатата история на Варна: Кръчмарските сметки

Рисунка на кръчма от края на 19-ти в.

В по-голямата част от света кръчмите винаги са имали специално място в сърцата на хората. Всеки един от нас може без особена трудност да посочи поне 5,6 литературни произведения на български възрожденски автори, в които част от действията се развиват в кръчмата/механата или в кафенето.  

Една от най-честите асоциации, които правим с тези заведения, са т.нар. „далавери“, които се изразяват в клишета като „кръчмарски номера“, „не закачай кръчмаря, само той знае какво пиеш“, „честен кръчмар няма“. От „ВАРНА новини“ си направихме труда да разгледаме стари вестници, за да видим кои са най-честите злоупотреби на някогашните варненски кръчмари.

Една от най-старите заповеди, свързани с порядките в кръчмите публикувана във в. „Варненски общински вестник“ от 20 август 1891 година. В нея кметът Михаил Колони посочил

трудова злополука

в кръчма, завършила със смъртен случай. Това го подтикнало да заповяда кръчмарите да обезопасят своите заведения:

„№239

Гр. Варна, 21 Септемврий 1891 год.

Кмета на града Варна като взех пред вид рапорта на Градско-Общинский Лекар, вх. №7658, с който ми донася, че на 19 того някой си работник от III-й участ., именуем Димитър, родом от с. Емерлер, Варненска околия, като помагал при спущението бурета в зимника през подемните врата на дюшемето в салона на питейното заведение на Варненский жител Х. Панако Карабатак, бил паднал с главата надолу в мазата, гдето и останал мъртав, за предпазвание в бъдеще от подобни нещастни случаи и въобще за ползата на общественното здравие, на основание чл. 88 п. 17 от закона за градските общини,

ПОСТАНОВИХ:

Ст. I. Всички притежатели на кръчми, у които има подемни на душемето врата да ги закрият непременно, като за в бъдеще строго се забранява правяние по кръчмите подобни врата.

Ст. II. Нарушителите на настоящий приказ ще се наказват съгласно чл. 96 от закона за градските общини;

Ст. III. Испълнението на тоя приказ възлагам на технич. Отделение при поверен. ми управление, което да следи строго за това.

Кмет: М. Колони“.

Дали кръчмите са били обезопасени наистина, не знаем. Факт е, че не намираме други заповеди, които да призовават към същото. В хрониките няма данни и за пострадали. За сметка на това са публикувани оплаквания от гневни граждани, свързани с

работното време

Подобни сигнали станали причина варненският градоначалник Т. Чернев да издаде заповед, с която забранява на собствениците на каквито и да било заведения да работят извън работно време. Тя е публикувана във „Варненски общински вестник“ от 20 декември 1893 година:

„Приказ

№51
Гр. Варна, 18 Декемврий 1893 год.

Тъй като небрежността от страна на някои от гражданите – да оставят нощем не затворени дюкените си (бакалски, кръчмарски и, въобще, всички публични заведения), или пътните врати на домовете си, след определеното време за държание отворени дюгените и пребиранието по къщите на живущите в последните лица, е една от причините които до сега са давали възможност на разните злосторници да извършват обири, или друга престъпни деяния, – то за отстранението на тая причина – на основание чл. 47, буква И от „закона“ за Окр. Управители и Околийските Началници и чл. 6 от „Закона за полицията“,

Заповедвам:

За в бъдеще при констатирании случай на не затворени нощем дюгени, или пътните врата на домовете, след като са се пребрали живущите в тех лица, а за първите, след като е минало определеното за държанието им отворени време и стопаните, или съдържателите им и слугите са ги напустнали, – да се съставят против такива немарливи хора актове, които да ми се преставляват за отдавание виновните под съд за наказание по чл. 26 от Мировий Наказателен Устав.

С испълнението на тоя ми приказ натоварвам г.г. подведомствените си полицейски Пристави и Старши стражари.

Варнен. Град. Началник Т.А. Чернев“.

Години по-късно, на 24 януари 1898 година кметът Жеко Жеков издал заповед, свързана с естетиката на дюгените във Варна. Той разрешил поставянето на пердета само след писмено позволение от общинското техническо отделение, което обаче си запазвало правото да определи вида на завесите.

Научаваме това от „Варненски общински вестник“ от 27 януари 1898 година:

„Подписаний Кмет на града Варна, на основание чл. 64 от „закона за градските общини“,

Постанових:

Ст. I. За в бъдеще ония от гражданите, които искат да спуснат тенти (пердета) пред дюгените си, трябва да се явяват в Общ. Тех. Отделение за да искат нуждното за това позволително.

Ст. II. В коя улица какви тенти ще се позволява да се поставят, ще им се обяснява от Тех. Отделение, а такса също ще им се казва на каква височина ще бъдат от повърхноста на тротоара.

Ст. III. Нарушителите на тоя ми приказ, по надлежно съставени актове, ще се глобяват с глоба до 25 лева, или ще се предават на съд за по-голямо наказание, според както предписва закона.

Ст. IV. Испълнението на настоящия приказ се възлага на техническите надзиратели при управлението.

Кмет Жеко Ив. Жеков“.

Следва продължение…

Андрей Андреев, ВАРНА новини