От ПИК! Атаката на служебното правителство срещу обвинител №1 – милиционерски ботуш, който цапа правосъдието

Колаж на министри от служебното правителство и главния прокурор Иван Гешев

Колаж: ПИК.

С искането за отстраняване на главния прокурор, Радев, Рашков и Стоилов, употребиха Конституцията, но станаха и най-големите гаранти на това, че Иван Гешев ще изкара оставащите пет години и половина от мандата му, пише „Труд“.

Издранието посочва още, че е направило точна прогноза, че анонсираният от служебния вътрешен министър Бойко Рашков сигнал срещу главния прокурор няма да съдържа солидни правни аргументи, които да принудят Висшия съдебен съвет да гласува предсрочното прекратяване на мандата на Иван Гешев.

Сигналът на Рашков не само потвърди тези очаквания, но от петък насам, след като служебният министър на правосъдието Янаки Стоилов, очевидно притиснат, внесе чуждото искане в кадровия орган, се вижда, колко арогантно една уредена в Конституцията процедура се употребява за извличане на политически дивиденти и дори за лично отмъщение на президента Румен Радев срещу главния прокурор.

Дали е случайност, че назначеният от държавния глава служебен правосъден министър насрочи дискусията за освобождаването на Гешев точно за втората годишнина от неговото номиниране от Прокурорската колегия, а именно 22-ри юли? Това е само една от причините, защо едва в края на мандата на служебния кабинет вътрешният министър внесе т.нар. „сигнал“, който се базира на материали и събития от 2020 година. Рашков сам призна в неделя, че отдавна е готвил черновата за атаката си срещу Гешев. Явно това е била задачата, която е получил Бойко Рашков с назначаването си за съветник в президентството преди година и половина.

Авторитетни юристи като проф. Пламен Киров, проф. Огнян Герджиков, Антон Станков, включително дори един от най-големите противници на Иван Гешев – лидерът на „Да, България“ Христо Иванов, аргументираха своя скептицизъм за това, че ВСС изобщо ще се занимава с т.нар. „сигнал“ на Рашков. Няма как да е иначе, защото в искането от 11 страници, придружено с още 108 страници изрезки от стари вестници, липсват годни юридически аргументи, ако изобщо може да се говори за такива. Материалът със сигурност не говори добре за уж опитния юрист Бойко Рашков, който освен дългогодишен следовател, често подчертава своята преподавателска ангажираност в два юридически факултета. Същото, при това в още по-голяма степен, се отнася и до правосъдния министър проф. Янаки Стоилов, който влезе в ролята на пощальон, за да препрати искането до ВСС. Това е така, защото според Конституцията няма как МВР-министър да иска нещо от независимата съдебна власт. Това може да прави единствено правосъдният министър, но единствено на базата на солидни и правно издържани аргументи и доказателства, каквито в конкретната ситуация липсват. Със сигурност, ако преди 30 години са знаели, че ще се стигне до случай като настоящия, при който сме свидетели на груба злоупотреба с правото, тогавашните депутати от Великото Народно събрание, сред които бе дори и Стоилов, нямаше да запишат това правомощие на министъра на правосъдието в основния закон.

Всеки от двамата служебни министри имат своите мотиви да съучастват в поредната атака срещу главния прокурор, която отново няма да се увенчае с успех.  Рашков явно трябва да изпълни задачата, поставена му от президента Румен Радев, а Стоилов, за да си гарантира деветгодишен мандат като конституционен съдия при предстоящата през есента подмяна на състава, когато се очаква да получи указ за назначаването си от държавния глава.

Не е никак добре за държавата и институциите, когато предвиден в Конституцията механизъм бива задействан за първи път в най-новата ни история в подобен контекст, при това с материал очевидно подготвен от посредствени студенти на Рашков.

Преглед на печата от служебния вътрешен министър

Вредно е за съдебната власт, която, макар да е била свидетел на всякакви посегателства, сега се оказва под милиционерските ботуши, с които Бойко Рашков цапа храма на Темида. За какво върховенство на правото можем да претендираме когато вътрешен министър може да иска оставката на главния прокурор по преглед на старите вестници и със същите аргументи, с които адвокатите на обвиняеми и подсъдими лица бранят своите клиенти от наказателно преследване. Парадоксално е, че Рашков вини Гешев в политизиране, а едно от доказателства, които прилага е интервю на заместник-председател на възможно най-политизираната съсловна организация в съдебната система – Съюза на съдиите в България. Разбира се, това има своето логично обяснение, най-малкото, защото искането на Рашков в голяма степен копира обръщение до членовете на Общото събрание на ССБ от септември 2020 г., в което се настоява за отстраняването на обвинител №1.  

Във въпросните 108 страници с приложения, които Янаки Стоилов, незнайно защо, се опита да представи като „солиден“ доклад, се съдържат и три прессъобщения на прокуратурата, които изобличават авторите на целия сценарий. В друга обществено-политическа ситуация това едва ли щеше да бъде сторено, защото конкретните примери не говорят добре за замесените лица, а по скоро показват тяхното чувство на вина и гузност, че са били разкрити. Първото съобщение се отнася до телефонен разговор, в който мъж, с глас, приличащ на този на президента, обсъжда действия по предотвратяване на проверка на антикорупционната комисия спрямо първата дама на Републиката. Второто съобщение на прокуратурата, приложено от Рашков, пък е разговор на пребиваващия в Дубай Васил Божков, в който той сам подчертава заслугите си по организиране на миналогодишните протести срещу правителството на Бойко Борисов и главния прокурор. Третото съобщение, цитирано в сигнала, се отнася до чат-комуникация между президентския секретар по антикорупция Пламен Узунов и бизнесмена Пламен Бобоков. Да аргументираш искане за оставката на Гешев с това съобщение, не е особено добра идея, защото всъщност пращаш на ВСС материал за това, как прокуратурата е разкрила случай на търговия с влияние. Все пак Узунов и Бобоков обсъждаха в един от чатовете си съдебно решение, преди изобщо то да е подписано от съдебния състав и близо седмица преди да се появи като официален акт на съда.

Странно е, че МВР-министърът иска отстраняване на обвинител №1 и с мотив, че в двете софийски прокуратури имало създадени две специализирани звена. Щеше да е добре, ако Бойко Рашков бе припомнил, че въпросните специализирани структури съществуват много преди Иван Гешев да е главен прокурор, а специализацията на магистрати в работата им, многократно е било препоръчвано и в редица европейски доклади за съдебната ни система.

Изключително несериозно звучи и още един от мотивите на Рашков, с които иска от ВСС да освободи Гешев – имало било продължителни протести срещу главния прокурор. Почти същите аргументи застъпи в събота и президента Румен Радев. По тяхната логика, понеже тези дни в Париж има безредици, предизвикани от противници на намеренията на президент Емануел Макрон за въвеждане на задължителна имунизация срещу КОВИД-19 на здравните работници, то във Франция трябва да започне процедура по отстраняването на държавния глава, заради недоволството на антиваксърите. Дали Рашков и Радев си дават сметка, че с мотивите, които днес ползват, още утре всеки, който иска да дестабилизира държавата, може да спретне едно „безплатно“ протестче пред „Дондуков“ 2, което да послужи като „солиден аргумент“ за стартиране на процедура по импийчмънт на президента.

Ясно е, че Радев има да си разчиства сметки с Гешев, но, поне докато двамата представляват държавни институции, това не може да става с видими или невидими инструменти на поверената им власт. Сигурно прокуратурата е длъжник на обществото по много въпроси, що се отнася до разследванията по „високите етажи“ на властта, но не може да я атакуваш, защото е изобличила антикорупционният ти секретар в действия с корупционен привкус. По тази логика отговорност трябва да се търси и от ръководството на ОЛАФ, в чийто доклад Пламен Узунов бе директно посочен като отговорен за нарушения в размер на 6 млн. евро, свързани с компрометирането на условията на обществена поръчка за закупуването на джипове за нуждите на МВР.

„Сигналът“ – от министъра Рашков или от гражданина Рашков

Неделните коментари на Бойко Рашков пред медиите само потвърдиха, че той използва временната позиция, която заема, за да постигне политически резонанс от искането за отстраняването на главния прокурор. Тези действия критично може да се тълкуват и като злоупотреба с правото, а ако не, то като грубо нарушаващи разделението на властите. В цялата какафония не стана много ясно и още едно обстоятелство – оказа се, че „сигналът“ до правосъдния министър е внесен от гражданина Бойко Рашков, а не от служебния вицепремиер и министър на вътрешните работи. Това е видимо от публикувания на сайта на ВСС документ. Този детайл е съществен, защото прави искането на Янаки Стоилов до кадровия орган най-малкото неточно, за да не кажем нищожно. Стоилов сезира ВСС с аргумент, че сигналът до него е от „вътрешния министър“. Да, но това не е вярно. Очевидно с чисто пропагандна цел някой много искаше да внуши, че Рашков е изнамерил нещо в архивите на службите срещу Гешев. След като стана ясно, че няма нищо подобно, съветниците на вътрешния министър допуснаха доста груба грешка. В петък привечер на сайта на МВР бе публикувано пълното съдържание на самия „сигнал“ на гражданина Рашков. Това е меко казано нередно, защото показва манталитета на служебното ръководство на вътрешното министерство да употребява институцията във войната му срещу независимата съдебна власт. Дали някой си дава сметка, какво би се случило, ако всяка институция тръгне да публикува сигналите срещу този или онзи властимащ, които ежедневно се подават от граждани и организации. Същото се отнася и до напъна на Бойко Рашков да ходи на заседанието на ВСС за да „свидетелства“ срещу главния прокурор. Вътрешният министър трябва само да уточни – сам ли ще ходи, или ще води със себе си и Специалния отряд за борба с тероризма. Все пак България е страна член на Европейския съюз, а не бананова република.

Истинската мишена е ВСС

Искането за отстраняване на главния прокурор, не само няма да има своите основателни юридически мотиви, което го прави изначално негодно, но и по същество представлява поредния опит за дискредитиране на настоящия състав на Висшия съдебен съвет с методите на пропагандата и манипулациите. В изминалите дни това става все по-ясно от коментарите, както на вътрешния министър, така и от екзотичната идея на близкият до служебното правителство и до президента депутат от „Изправи се! Мутри вън“ – адвокат Николай Хаджигенов, който поиска изслушване и на Бойко Рашков и на Янаки Стоилов. Вкарването на темата, още в началото на работата на новия 46-ти парламент, очевидно има за цел да създаде допълнително напрежение в съдебната власт и опит за осигуряване на парламентарно мнозинство за грубо погазване на разделението на властите. Добре известно е, че определени задкулисни играчи, с проблеми с правосъдието, целят чрез своите парламентарни представители да променят Закона за съдебната власт, за да подменят състава на ВСС. Очакванията им са, че така, не само ще опитат отново да отстранят или поне да засилят натиска срещу главния прокурор, но ще си гарантират и избор на удобен за задкулисието нов председател на Върховния касационен съд. Мандатът на Лозан Панов изтича в средата на февруари, а процедурата за негов наследник трябва да стартира след лятната ваканция на съдебните кадровици.

Добре би било противниците на главния прокурор да си дадат ясно сметка, че с поредната си обречена на неуспех акция, далеч не само рушат и малкото останало доверие на гражданите към институциите. Атаката няма нито да разреши политическата криза, в която държавата се намира, а напротив – рискува да я задълбочи и да я прехвърли и върху съдебната система. С граничещата с истерия настървеност на Радев и Рашков „да изчегъртат“ главния прокурор, за което употребиха не просто правосъдния министър, но и Конституцията, те всъщност се превръщат в най-големите гаранти за това Иван Гешев да довърши оставащите още пет години и половина от мандата му. Колкото и да му се привижда на някого обществено очакване за смяна на обвинител №1, това със сигурност е мираж. Видно е дори по това, че с отминалите преди седмица избори, приключи и служебната заетост на неколцината „професионални протестъри“, които бяха пратени на летен лагер пред Съдебната палата в София. Истината е, че българските граждани изобщо не се интересуват кой е начело на прокуратурата, а искат от държавните обвинители, от полицията и от съда, така нужната справедливост, бързо наказание и възмездие на престъпилите закона. Гешев е показал, че може да чува гражданите, остава единствено да започне да изпълнява техните очаквания, което няма да се хареса на политиците. На всички политици.

От ПИК