Истинската история на Алекс от Варна – малтретирана, но смела и готова да помогне на другите (СНИМКИ)

Снимките са предоставени от Александра Ганчева специално за ВАРНА новини
Александра Гачева е родена и израснала във Варна. Тя едно смело момиче, възпитаник на ВВМУ „Н.Й.Вапцаров“. Алекс, както я наричат приятелите ѝ, е на 26 години и с майка си се борят с живота сами. През деня тя работи в една лаборатория, а вечер е хост в дискотека.
След поста, които обиколи Фейсбук със снимката ѝ с насинени очи, Алекс решава, че може да направи повече за други, които са или може да се окажат в нейната ситуация и се свързва с “Колектив Феминистки мобилизации”. Заедно с дамите от колектива организират протест за правата на жените, по повод МЕЖДУНАРОДНИЯТ ДЕН ЗА ЕЛИМИНИРАНЕТО НА НАСИЛИЕТО СРЕЩУ ЖЕНИТЕ.
Датата на протеста е 25.11. 2021 г. и Александра очаква подкрепата на всички готови да кажат СТИГА! Лозунгът на протеста е “Нито една повече”.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Смелата Александра Гачева от Варна и „Феминистки мобилизации“ се изправят срещу насилниците
За да мотивира хората да подкрепят жертвите на насилие и да даде смелост на самите тях, да се изправят срещу тормоза, Алекс реши да разкаже за ВАРНА новини своята истинска история, изпълнена с много болка, сълзи, но и с много сила, смелост и вяра в бъдещето и доброто. Ето какво сподели с нас това изключително силно и прекрасно момиче:
„Тук съм да ви покажа, че не само вие сте жертви на тормоз. Всичко започна в пубертета, когато бях на 15 години. Пътувах с такси, шофьорът заключи колата отвътре и реши, че ще подмине квартала ми и ще продължи към някой хотел, цитирам “За да се позабавляваме малко”.
Дали бях дала повод? Ако повода е да си любезен и да кажеш добър ден – да, бях дала повод. Тогава на средата на лентата след виковете ми той спря колата, а аз побягнах към нас, бягах и виждах всичко като на лента, а той не спираше да ме преследва с колата, а след това и пеша. Виках и бях в собственият си квартал, но уви за никого не е странно 35-40 годишен мъж да гони 15 годишно момиче. Може би хората са си мислили, че играем на гоненица, знам ли.
Прибрах се в нас и прибрах този ужасен миг в онази черна малка кутия за спомени, за които няма да си спомням и продължих напред.
През годините от храстите в морската или пък от градинката на някой квартал са изскачали какви ли не мъже, голи и вулгарни, а аз и приятелките ми трябваше да го преживеем, защото нали “това е нещо нормално”.
Един ден, години по-късно, се влюбих в момче. Заживяхме заедно, работехме заедно и всичко уж беше нормално, докато в една нощ той не реши, че нещо не му е наред след изпито количество аколкох и не ме нарече “курва”, след което последва шамар.
Прибрах се в “нас” събрах си багажа и се върнах в апартамента на майка ми, като реших, че това е краят между нас. След непрестанни молби и обяснения в любов отидохме на гости на роднините му, които когато научиха за станалото казаха, че синът им не би посегнал без повод…
Интересното е, че когато обичаш, а и обществото приема насилието за нормално и ти започваш да го приемаш за нормално, да мислиш, че ще го промениш, да се надяваш да е само от алкохола и че ще спре в един момент.
Е не спря и накрая се оказах в спешното с хематом на главата, след като беше забита с цялата му сила в плочките в коридора. Тръгнах си, но когато лекарите ме попитаха кой ми го причини аз излъгах, че съм паднала по стълбите пред нас.
От срам ли, от страх ли, от любов ли и аз не знам. Дълго време обвинявах себе си, но така и не казах, че този човек е насилник, а просто оставих нещата такива с надеждата да не посегне някой ден и на друго момиче.
Четири години по-късно срещнах един (меко казано) прекрасен мъж. Вечерите и разговорите до полунощ, милото отношение, целувките по челото и всичко, което едно момиче би искало от един мъж бяха на лице.
Заживяхме заедно, всичко беше наред. Аз бях безработна, търсех работа, но получавах борса от Германия, за това се справях с моите парички, а той разполагаше с неговите. В един момент парите ми свършиха, работа нямаше и той започна да парадира с това, че той плаща сметките и видиш ли аз ще мълча, после извинения естествено, обяснения в любов, когато му обясниш, че не си щастлива с положението, а каквито и чувства да има между вас, ти имаш нужда да си независима и искаш да се прибереш в родният си край.
При последният път дъщеря му ни беше на гости и спеше в съседната стая, когато той заповеднически ми каза да си лягам да спя, а аз естествено му казах, че не желая. Последва един познат на много жени сценарии: Той търси начин да се заяде, да те обиди, а ти търсиш начин да му обясниш, че не е лош човек просто вече не си щастлива, при което той те гони от домът си в 1 през нощта, а ти нищо, че имаш 15 евро в джоба си казваш „добре“ и се изнасяш, но той изригва: „Как така добре?!“
Следват няколко шамара, а тялото ти пада ли пада на леглото и на земята като торба с картофи.
Как така „добре“!? И главата ти бива забита в стената.

Дъщеря му все още е в съседната стая. Той се сеща за нея и ме оставя да си събера нещата, но нещата не свършват до тук, малко след като вече съм стигнала до парка, той ме настига, за да ми нанесе още юмруци в очите, в главата и в тялото, докато едно испанско семейство не идва и не ми спасява живота.
Чули са ме как плача и викам от болка. Някой ангел ги е пратил от небето, за да не остане от мен само поредната локва кръв по асфалта. Подават ми ръка, но аз трудно я виждам очите ми са затворени, надути толкова, че едвам примигвам и всичко мили хора е “ОТ ЛЮБОВ”.
Сега го съдя и не смятам да го оставя докато не получи заслуженото си, защото мили хора ще има следващи след вас и следващи докато не покажете на насилника, че няма нищо безнаказано, че не сте поредната, която ще се откаже, ще избяга или ще остане до него докато не се превърне в един от мебелите в апартамента му – един трофей.
Учете се да обичате себе си, учете се да се цените и при първия подобен проблем – тръгвайте си!
Никога не е само една обида, никога не е просто един шамар! Тези хора знаят как да смачкат самочувствието ви, знаят как да ви омагьосат и после да ви третират като боксова круша с идеята, че толкова ги обичате и сте сигурни, че друг няма да ви вземе, защото “от вас не става нищо”, че няма да си тръгнете. Докато един ден не обявят по новините, че след поредният скандал, който никой не е чул и за който вие сте премълчали от срам или от любов, са ви намерили закопана в гората.
Учете уроците си навреме момичета, защото не разберете ли урока животът го поднася пак и пак.
А вие, които само чувате НЕ СЕ ПРАВЕТЕ НА ГЛУХИ! НЕ СИ КАЗВАЙТЕ, ЧЕ ЩЕ СЕ ОБАДИТЕ НА ПОЛИЦИЯ ПРИ СЛЕДВАЩ СЛУЧАЙ! НЕ СИ ЗАТВАРЯЙТЕ ОЧИТЕ И УШИТЕ!
На мястото на тази жена може да сте вие, вашата дъщеря, вашата приятелка, сестра или майка! Помагайте, когато можете да го направите, защото буквално може да спасите живот или може да сте съучастник в отнемането на такъв, заради пасивното си поведение!“
За ВН: Маня Петрова