Това трябва да се прочете от всеки: Пътеводител за България

ВАРНА новини лого

През 1933 г. във вестник „Щурец“ излиза статията „Пътеводител за България – пътища и безпътие“. За неин автор е сочен големият наш сатирик и карикатурист Райко Алексиев.

Райко Алексиев е художник, карикатурист, хуморист, журналист, кинематограф, издател. Потомък е на стара солунска фамилия. Роден е в Пазарджик, учи рисуване в София, работи във вестниците „Македония“, „Зора“, „Българан“. Създател е на хумористичния вестник „Щурец“. На 18 ноември 1944 година е пребит до смърт от представители на „народната власт“. През месец март следващата година е осъден от Шести състав на Народния съд по Дело №6, известно като „Делото на интелектуалците“. Формалният повод за присъдата е карикатура на Алексиев, представяща Сталин с брадва в ръка, от която капе кръв, както и заради вица, че английският каучук е еластичен, холандският още по, но най-еластичен е руският галош, побрал 150 милиона души. Източник: в. „Щурец“, 1933 г.

Когато човек чете текста на „Пътеводител за България – пътища и безпътие“, изпълнен с насмешка и ирония, остава с усещането, че сякаш е описана днешната действителност в родината ни.

Ето и цялата статия:

„За България може да се каже, че е свободна страна. Или по-правилно казано – България е странна свобода.

По устройство е държава, в която всеки се устройва, както намери. Намира се на кръстопътя на дребните амбиции.

Населението ѝ се състои от бивши, сегашни и бъдещи министри. Занятието на всички се състои в това: сегашните министри да дават амнистия на бившите, а бъдещите – на сегашните.

Страната е разделена на 14 окръга, 60 партии, 600 крила, 6 хиляди групи и 6 милиона мнения, като всяко отделно мнение подлежи на разцепление.

Разположена е между границите си, а разположените в нея не знаят никакви граници.

Снабдена е с железници, чрез които най-лесно се стига до катастрофа.

Има добри и уредени прави пътища, обаче поданиците ѝ предпочитат да вървят по кривите, защото са по-утъпкани.

Държавата си служи с телефони, а държавниците – с телефончета.

Столицата ѝ има обществени сгради и улици, като улиците са пълни с уличници, а обществените сгради с общественици.

Случва се обаче и обратното – уличниците се настаняват в обществените сгради, а обществениците се пращат на улицата.

Страната има държавен строй, но самият строй не върви под строй.

Държавата се управлява от хора, според случая. Случаите пък се управляват от случайни хора.

България търгува с всички. Но случва се и обратното – всички да търгуват с България.

Националният девиз на държавата е „Съединението прави силата“, поставен върху разединеното Народно събрание, на което му е нужно да намери една сила, която да му направи съединението.

Държавният девиз на нацията пък е „Боже пази България“ . В случая Бог е натоварен да пази България, вероятно, защото другите са заети да си пазят частните интереси.“

ВН

Прочетете още: Отчитат недостиг на преброители във Варна – 28 ноември 1892 г.