Байдън очаква Путин да предприеме действия в Украйна

ВАРНА новини лого

Снимка Ройтерс

Американският президент Джо Байдън заяви, че Русия ще постави Запада пред изпитание и че според него руския му колега Владимир Путин ще предприеме действия в Украйна. Той направи коментара на близо двучасова пресконференция в навечерието на първата година от мандата му като президент.  

„Не съм сигурен, че Путин е решил какво ще прави. Но със сигурност ще тества Запада“, заяви Джо Байдън. А след това допълни:

„Русия ще бъде държана отговорна, ако нахлуе в Украйна. Зависи, какво ще направи. Едно е, ако става дума за незначително нахлуване. Но ако Русия действително направи това, на което е способна със струпаната военна сила по границата, това ще бъде катастрофа за Русия и руската икономика. Вече уведомих нашите съюзници от НАТО, че ще укрепим източния фланг, ако Русия нападне Украйна. Руснаците ще платят висока цена от гледна точка на човешки животи, ако направят това. Путин има избор – деескалация на напрежението и дипломация или конфронтация и последствията от нея“.

Означава ли това, че „незначително нахлуване“ от страна на Русия би предизвикало по-слаба реакция, запитаха коментатори и анализатори. Думите на американския президент принудиха Белият дом да поясни, че Байдън не е дал знак на Путин, че Съединените щати ще допуснат някакви военни действия срещу Украйна.

Прессекретарят на Белия дом Джен Саки отбеляза, че руснаците биха могли да прибягнат до агресия, различна от военните действия, включително кибератаки и паравоенни тактики. 

„Ако Русия нападне в киберпространството или чрез полувоенни формирования, ще получи реципрочен отговор. А ако руската армия премине украинската граница, ще има бързи, корави и единни ответни действия от Съединените щати и съюзниците им“, се казва в писмено изявление на президентската говорителка Джен Саки.

Каквото и да е влизане на руски военни в Украйна ще се разглежда като „подновена инвазия, която ще бъде посрещната с бърза, неотстъпчива и обединена ответна реакция от САЩ и съюзниците“, посочиха още от Белия дом.

Американският президент Джо Байдън уточни тази вечер, че Съединените щати и европейските им съюзници ще смятат за нахлуване в Украйна каквото и да било пресичане на границата от руските въоръжени сили.
По този повод генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви пред СNN, че изказването на Байдн за „маломащабно нахлуване“ не означава зелена светлина за руско нападение срещу Украйна. 

Москва отрича, че планира навлизане в Украйна въпреки информациите за струпване на нейни войски по границата.

На пресконференцията Байдън наблегна на единството на НАТО, но призна, че все още има някои разминавания сред страните-членки за начина, по който алиансът ще реагира на евентуална руска агресия срещу Украйна: 
 
„Много е важно всички в НАТО да останем на единна позиция. На това посвещавам доста от времето. Има различни мнения сред съюзниците за това какво биха предприели в зависимост от това какво ще се случи“.
 
Байдън обяви готовност да усили американското военно присъствие в страните членки на източния фланг на НАТО – „Полша, Румъния и т.н“. Но отново предупреди Москва: 
 
„Само непреднамерената война е по-лоша от планираната. Притеснен съм, че събитията много лесно могат да се окажат извън контрол. Надявам се, че Владимир Путин разбира, че освен ако не избухне ядрена война, той не е в състояние да доминира света“.
 
Президентът на Съединените щати за пореден път отхвърли искането на Русия да получи гаранции, че Украйна няма да бъде приета в НАТО. Байдън отбеляза, че няма вероятност това да стане в обозримо бъдеще, защото в Киев са далеч от готови да изпълнят критериите за членство, а Западът е далеч от съгласие да го одобри. И не изключи нова среща Путин.

Освен темата за Украйна, на пресконференцията в Белия Дом Байдън засегна вътрешнополитически теми.

Той отвърна на обвиненията, че е не е изпълнил поставените от него големи обещания като на няколко пъти каза, че е постигнат голям напредък. За пример президентът даде приетите план за икономически стимули и двупартийния закон за инфраструктурата.

От администрацията изтъкват и покачването на броя ваксинираните срещу Covid-19, както и ниската безработица. 

В същото време намерението на президента да прокара политики като своя план за социални програми и в отговор на климатичните промени, както и изборна реформа не могат да намери достатъчна подкрепа в Конгреса. Президентът заяви, че е готов да направи компромис с части от предложенията.

Според Белия Дом в Байдън е отговорил на въпроси на 24 репортери.

Само Тръмп с по-нисък рейтинг в края на първата година

Допитване на „Галъп“ посочва, че първата година от мандата на Байдън е започнала с рейтинг на одобрение от 57 и приключва с 49 процента. Според „Галъп“ от Втората световна война досега само Доналд Тръмп е имал по-нисък рейтинг през първата си година като президент.  

Байдън стана президент по време на пандемия, лоши икономически показатели и по думите му заплахи за американската демокрация.

Гласуването на ключов за него законопроект е в застой на фона на несъгласия в собствената му партия, която държи минимално мнозинство в Конгреса. Намерението на Байдън да прокара реформа за гаранции на правото за гласуване не може да намери достатъчна подкрепа в Конгреса заради обструкция от републиканците, което показва невъзможност на неговата партия да използва минималното си мнозинство в Конгреса.  

Демократите тази година ще се борят да запазят контрола в Конгреса по време на междинните избори на 8 ноември. Нагласите към момента са те загубят това мнозинство.

Буксува изборната реформа

Една от оформящите се ключови теми е именно за законови гаранции за правото на гласуване, след като се появиха редица подкрепяни от републиканци закони, които според правозащитници могат да потиснат гласовете на малцинствата.

Като използваха за аргумент недоказаните твърдения на бившия президент Тръмп за измами по изборите, някои републиканци успяха да намерят подкрепа за затягане на достъпа до урните.

Изборната реформа, залегнала в Закона за свободно гласуване (Freedom to Vote Act) и Закона за разширяване на правата на гласуване (John Lewis Voting Rights Advancement Act) бе приета в Камарата на представителите, но за сега демократите нямат достатъчно гласове, за да бъде приета и в Сената.

Проектозаконите гарантират правото за гласуване по пощата, старт на предварителното гласуване поне две седмици преди изборния ден, както и превръщането на изборния ден в почивен.

Републиканците твърдят, че някои от съществуващите рестрикции, като ограничения при гласуването по пощата и изискване за показване на идентификационна карта за гласуване, са чисто и просто логични.

Както и демократите, така и републиканците имат по 50 гласа в Сената, но при липса на мнозинство за приемането на закон вицепрезидентът Камала Харис може да даде решителния глас.

За приемането на изборната реформа, според действащата процедура в Сената, има нужда от 60 гласа „за,“ като някои демократи вече заявиха готовност да променят това правило конкретно само за изборната реформа, за да може тя да се приеме с обикновено мнозинство.

По-обширно изявление за постиженията на администрацията и целите ще бъде отправено по време на речта за Състоянието на съюза на 1 март.

БНР