Непознатата история: Осми Приморски полк отблъсква „на нож“ руснаците в Добричката епопея. Конницата на ген. Колев довършва агресорите
Автор Преслав Пламенов
Боят при Добрич (известен в българската литература като Добричката епопея) от 5 до 7 септември 1916 г. е сражение от Първата световна война. В него части от III българска армия отблъскват настъплението на румънци и руснаци и с победата си допринасят за освобождението на Южна Добруджа. Войниците ни за пръв път в новата история на България са принудени да се сражават срещу руски агресори.
На 4 септември 1916 г., след като предните части на румънската XIX дивизия се оттеглят от Добрич, градът е освободен от Осми Приморски полк, който влиза в състава на т. нар. Варненски укрепен пункт, командван от ген. Тодор Кантарджиев. Варненските войски са подпомогнати от една бригада от Шеста пехотна Бдинска дивизия, начело с генерал-майор Христо Попов. В града българските части се натъкват на много цивилни жертви, избити от румънските власти. Открити са труповете на 53 избити граждани, много повече са отвлечени като заложници.
На 5 септември българските войски са принудени да водят отбранителни боеве за Добрич, тъй като срещу тях са изпратени многократно превъзхождащи ги руски, румънски и сръбски сили, които са задържани. През нощта пристигат подкрепления и за двете страни.
На 6 септември атакуващите руски вериги достигат само на 150-200 метра от позициите на варненските войски, но са контраатакувани и отблъснати с удар „на нож“. За да подпомогнат варненци, части на 6-та дивизия (35-ти Врачански полк) нападат левия фланг на настъпващите към Добрич руско-румънски войски и по този начин поемат част от вражеския удар. През нощта две дружини от 35-ти полк и артилерийски части са прехвърлени край Добрич в позициите на варненските войски.
На 7 септември се разиграват най-критичните за отбраната на Добрич боеве.
Въпреки очакването на българското командване, че решителното сражение ще се проведе в участъка на варненските войски, пред Добрич, руският командващ генерал Андрей Зайончковски насочва основния си удар на запад, срещу бригадата на Шеста бдинска дивизия – отслабения 35-ти Врачански полк, 36-ти пехотен козлодуйски полк, пионерна дружина и няколко батареи от 2-ри артилерийски полк. За кратко време 35-ти полк, който е подложен на унищожителна атака, претърпява сериозни загуби. За да се облекчи положението на 35-ти полк, разположеният край село Осман факъ 36-ти пехотен козлодуйски полк, получава заповед да атакува във фланг настъпващата руска 61-ва дивизия, но за свой ред е подложен на изненадващ удар от страна на сърбо-хърватската доброволческа дивизия и е принуден да отстъпи, с което 35-ти полк изпада в критична ситуация.
Неминуемата загуба и отстъплението от току-що освободения Добрич е предотвратена от своевременната намеса на разположената на запад конница на ген. Иван Колев, която прави бърз и смел преход на югоизток от Кочмар, след като на 3 септември вече е разбила превъзхождащите я руско-румънски части в битката при Карапелит. Без да дочака заповед от Щаба на армията, генерал Колев насочва своята Първа конна дивизия срещу фланга на сръбските части, като оставя слабо прикритие срещу руската 3-та кавалерийска дивизия. При „влизането“ в боя генерал Колев заявява на своите войници:
„Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят руснаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним, както всеки враг, който пречи на обединението на България“.
Това е едно много силно изказване на генерал Иван Колев, който е русофил, но влиза в бой срещу руснаците.
В късния следобед на 7 септември край село Голямо Чамурлий конната дивизия на генерал Иван Колев разгромява сърбо-хърватската дивизия и я принуждава да отстъпи в безпорядък. Това води до паника и сред руските части, разположени пред фронта на варненските войски, които също отстъпват на север.
Тука трябва да споменем, че без също намесата на подполковник Георги Векилски намесата на конницата на генерал Иван Колев би била до голям процент невъзможна. Защо? Защото Георги Векилски успява да удържи на ударите на вражеските атаки, докато дойде конницата на генерал Иван Колев. Така, че не можем да припишем всички заслуги на генерал Иван Колев, а трябва да припишем заслугите в Добричката епопея на генерал Тодор Кантарджиев, генерал Иван Колев, подполковник Георги Векилски, 35-ти Врачански полк, както и на всички знайни и незнайни участници в Добричката епопея от страната на българската страна.
Последици в тази епопея дават, както всички вражески сили, които са срещу нас, така и самата България. Най-големи са българските загуби в последния и решителен ден на битката. На 7 септември са тежко ранени и по-късно почиват полковник Панайот Минков, командир на Осми Приморски полк и полковник Димитър Чолаков, командир на дружина в 35-ти Врачански полк.
Общият брой на ранените български войници и подофицери е 2274 души, а на офицерите – 50. По-голямата част от убитите български войници са погребани във Военното гробище-музей в Добрич.
Добричката епопея е съизмерима с онова, което българските войски правят при Тутракан.
С българската победа в тези сражения са провалени плановете на румънското командване за настъпление в Североизточна България. В боевете край Добрич българските части ангажират превъзхождащи ги неприятелски сили, с което облекчават действията на Трета армия при Тутракан и Силистра, и спомагат за бързото освобождаване на Южна Добруджа.
bulgarianhistory.org / bgnow.eu
Рубриката води Иван Стоев
Прочетете още:
Непознатата история: Руснаците бомбардират Добрич на 22 юни 1941 г. После и други наши градове!
Преди 105 г. руски кораби и самолети бомбардират Варна, избиват мирни граждани