Непознатата история: Бойният ни флот е равностоен на руските подводници през Втората световна война

Българският военен флот (от 1941 г. преименуван на Морски на негово величество войски) взема участие в защитата на морските комуникации на своите съюзници. Търговският ни флот е милитаризиран заедно с екипажите и е използван за нуждите на Кригсмарине (военноморските сили на Германия в периода 1935-1945 г.) През март 1941 г. в София е щаб Адмирал Югоизток, преименуван през юли с.г. в щаб на военноморска група „Юг“, отговаряща за действията в Черно, Егейско и Адриатическо море.

В необявената морска война в Черно море между българския флот и съветския Черноморски флот загуби на материална част и жертви сред личния състав дават и двете страни. Загубите на българското търговско корабоплаване през Втората световна война са отразени изчерпателно в нашата литература.

Потъването на два от четирите налични български торпедоносеца (на 14 октомври 1942 г. на торпедоносец „Дръзки“ и на 19 май 1943 г. на „Смелий“) не е в резултат на бойни действия.

Дейността на българския военен флот през този период като съюзник на Германия се изразява в: 1. Миннозаградна дейност; 2. Борба с минната опасност; 3. Ескорт на съюзнически превози между Босфора, българските пристанища и Констанца. Омаловажена не само в българската морска историография остава дейността на българските корабостроители през този период. От 1941 г. български корабостроителници се включват в германски военноморски корабостроителни програми, които се изпълняват до август 1944 г. и имат съществен принос в попълването и поддържането на корабния състав на немския флот в Черно море.

В планирането и осъществяването на немските морски комуникации на Черно море маршрутът на конвоите от румънските пристанища до Босфора е избиран близо до крайбрежието с предположението, че съветските подводници и надводни кораби ще се съобразяват с неутралитета и ще зачитат българските и турските териториални води. През 1941 г. по дестинацията Бургас – Варна – Констанца… преминават около 20 конвоя, а през Босфора в двете посоки – 23, в това число пет италиански танкера с товар извършват четири рейса през Босфора. Максимално натоварен е трафикът по р. Дунав…

На 2 август 1941 г. в 21:05 ч. е издадена Директива номер 282 на военния съвет на съветския Черноморски флот: „Подводниците да започнат действия против транспортите, плаващи в български териториални води. Да се проведе операция „ДБ-3“ за замърсяване с мини на българските териториални води. При избора на поставянето им да се вземе предвид възможността за действие на нашите подводници в тези води. Бомбардиране на българските пристанища и крайбрежие засега се забраняват“…

Министерството на външните работи на СССР изразява на 9 септември 1941 г. своя протест пред българския пълномощен министър в Москва относно „превръщането на България, подобно на Румъния, в плацдарм за военни действия срещу Съветския съюз и за нападения през Черно море…“
В София на 3 септември 1941 г. цар Борис се среща с главнокомандващия Кригсмарине гросадмирал Редер по въпросите за използване на българските пристанища като база на немския флот в Черно море. За борба с минната опасност се мобилизират всички сили и средства. Във Флотски арсенал – Варна, основните усилия и средства са насочени към построяването на серия миночистачни катери…

Изключително студената зима през 1941-1942 г. принуждава да се прехвърлят всички водосамолети от Мамая във Варна. Във Военния дневник на военноморската специална команда, България на 22 ноември 1941 г. е отбелязано: „Във Варненското езеро се подготвя стоянка за 10 водосамолета от Мамая.“ Поради необходимост през лятото на 1942 г. на водолетище „Чайка“ се прехвърля един немски ремонтен взвод, а по-късно във Флотски арсенал – Варна, се построява плаващ док за водосамолети. В акваторията на Черно море няма друг немски плаващ док на морската авиация на Луфтвафе… Варна остава базово летище на групата до август 1944 г…

Всъщност Варна се използва като база за ремонт на водосамолетите на Луфтвафе в Черно море.
Непосредствено участие в бойните действия против съветския Черноморски флот България взeма, като осигурява противолодъчната отбрана на морските конвои на своите съюзници. Във Военния дневник на 2 януари 1942 г. е отбелязано: „Военноморска група „Юг“ със закъснение докладва вероятното потапяне на руски подводници от български въздушни и военноморски сили на 16 август и 15 октомври 1841 г. съответно.“ На 30 ноември 1941 г. командирът на Черноморската флотилия кап. II ранг Неделчев донася на командира на морски войски за две атаки на торпедна лодка 2 срещу руска подводница…
На 16 юни 1942 г. във Военния дневник на германския Главен военноморски щаб е записано: „Българските самолети също са разрушили една вражеска подводница пред н. Емине преди обяд на 16 юни“. На 26 юни 1942 г. четем: „Българските сили са обстрелвали вражеска подводница южно от Варна, и то вероятно успешно“…

Командващият Адмирал Черно море получава доклад от Военноморска специална команда, Варна, че в 07.45 ч. на 16 юни 1942 г. една подводница е забелязана атакувана и потопена от самолети… Българските торпедни катери от Царево са тръгнали за мястото на потапянето…

Пред българските брегове намират гибелта си съветските подводници „Щ-204“, „Щ-2010“, „Щ-211“, „С-34“ и „Л-24“. През ноември (в периода 16-30) 1941 г. в района на н. Св. Атанас до Варна на минно заграждение „S-18“ се натъква подводница „Щ-211“. Загиват 44 подводничари.

На 6 декември 1941 г. отново в същия район в резултат на нападение с дълбочинни бомби от български водосамолет Ar 196А-3 от състава на 161 ескадрила е потопена „Щ-204“. Загиват 43-ма подводничари… През ноември 1941 г. източно от н. Емине потъва и „С-34“.

Загиват 48 човека. В териториалните води на неутрална България в Черно море през 1941 и 1942 г. заедно с потопените 5 подводници загиват общо 238 съветски подводничари…

При оценка на тези загуби важно е да се отбележи, че през този период подводниците са единствените сили на съветския Черноморски флот, които систематически действат на вражеските комуникации.

Броят и личният състав на разположените в България немски части от 38 военни поделения, щабове и учреждения с обща численост 3791 души през декември 1941 г. нарастват към първи август 1944 г. на 220 обекта с 22 047 военнослужещи. Бързо се увеличават разположените във Варна поделения и служби, като до 1944 г. техният брой нараства на 37. Фактически Варна се превръща заедно с Констанца в една от основните немски военноморски бази на Черно море. (Във Варна са разположени и най-големите български корабостроителници, използвани за строеж на кораби за Кригсмарине).

В Бургас са разкрити 10 служби и поделения. В Поморие – Главна военноморска пеленгаторна станция (моторизирана). На р. Дунав: в Русе 22 служби и поделения.

Източник: „България – морският съюзник на Третия райх през Втората световна война (1941 – 1944 г.), Петър Даскалов, Издателска къща „Стено“, 2016 г.

По материали и на duma.bg

Рубриката води Иван Стоев

Прочетете още:

Непознатата история: През 1942 г. съветска подводница потапя българския кораб „Струма“. Загиват 103 деца, 269 жени и 406 мъже

Непознатата история: Руснаците бомбардират Добрич на 22 юни 1941 г. После и други наши градове!

Непознатата история: На 3 март 1918 г. Русия капитулира пред България с подписването на Брест-Литовския мирен договор

Непознатата история: Осми Приморски полк отблъсква „на нож“ руснаците в Добричката епопея. Конницата на ген. Колев довършва агресорите

Преди 105 г. руски кораби и самолети бомбардират Варна, избиват мирни граждани