Българите пак отчаяни като при световната криза преди 13 години

пазаруване

Редовното изследване на потребителите, направено от Националния статистически институт, показва, че през първото тримесечие на 2022 година отчаянието и песимизмът от икономическото положение се доближават, а по някои показатели дори надминават състоянието отпреди 13 години, пише „24 часа“.

През 2009 г. отражението на световната финансова криза стигна и до България и десетки хиляди изгубиха работата си, а много бизнеси се озоваха в безизходица. Тогава за разлика от сега започна и покачване на лихвите по кредитите и много хора усетиха повишаване на месечните вноски по тях, нещо, което днес не се случва.

Идентичното изследване на статистиката тогава показва, че през цялата 2009 година между 45 и 53% от българите оценяват общото икономическо положение като лошо. В момента такава оценка дават 41,4% от анкетираните 1232-ма българи.

Собственото и на семействата си финансово положение е оценявано като лошо от 38,2% от българите през 2009 година. В момента такава оценка дават 39,4% от анкетираните.

По-лоши спрямо 2009 година са и очакванията какво ще се случи с финансовото състояние на семейството през следващите 12 месеца. През 2009 година негативните очаквания са обхванали 30,7% от българите, докато сега – 32,2%.

Несигурността какво ще се случи с общото икономическо положение на страната в близко бъдеще, т.е. в следващите 12 месеца, обаче е много по-голяма сега, отколкото е била в разгара на кризата.

През 2008 и 2009 година негативните очаквания за бъдещето постепенно са се увеличавали, като първоначално, когато рухнаха няколко големи американски банки и малцина предполагаха какво ще се случи със световната икономика, песимизъм за бъдещето са изразявали между 19 и 21% от българите.

Постепенно през 2009 година този песимизъм обхвана 39% от хората, като през следващите години постепенно намаляваше.

В момента положението се оценява като много по-тежко – 46% от анкетираните у нас имат лоши очаквания за следващите 12 месеца.

При оценките за инфлацията нещата изглеждат малко по-различно. Когато кризата обхвана и България през 2009 година, инфлацията от предишната година постепенно започна да затихва, за да изчезне напълно към началото на 2010 година, а през следващите 2-3 години имаше дори дефлация.

Затова оценките на хората трябва да се сравняват с 2008 година, когато инфлацията бе малко по-висока от сегашната.

Тогава 86% от анкетираните са оценявали повишаването на цените през предишните 12 месеца като твърде високо. Сега такава оценка правят 76% от анкетираните.

Прогнозите, които обикновените хора правят за инфлацията през следващата една година, в момента са малко по-умерени, отколкото през 2008 година.

Тогава в течение на цялата година между 50 и 60% от българите са очаквали висока инфлация, докато сега това са очаквания само на 40% от анкетираните.

По отношение на очакванията за развихряне на безработица днес нещата изглеждат далеч по-оптимистични, отколкото преди 13 години.

Към първото тримесечие на тази година едва 24,9% от българите се опасяват, че ще останат без работа, докато през 2009 година от това са се страхували над 60% от разпитаните. През октомври 2009 година процентът е стигал дори 67,8%, а точно това бе периодът, когато безработицата наистина бе достигнала рекордни стойности.

Потребителските нагласи на българина в момента са доста негативни, например 73,8% от анкетираните смятат, че сега не е време да се правят дори дребни ремонти вкъщи.

90,6% смятат, че сега не е и моментът да се дават пари за купуване на апартамент или къща, а 75,6% – да се купува кола.

Тези нагласи се влошават постепенно през последните няколко месеца, но за отбелязване е, че цифрите са били почти същите и през периода 2008-2010 година.

От Tribune.bg

Четете още: