Непознатата история на Варна: Денят на светите братя

Катедралата във Варна в началото на миналия век

Катедралата във Варна в началото на миналия век. Снимка: Варненска дигитална библиотека/catalog.libvar.bg

Днес отбелязваме 11 май – Денят на Светите братя Кирил и Методий. От часовете по история знаем, че именно те създават глаголицата, превеждат част от богослужебните книги на църковнобългарски (или църковнославянски) и най-важното – разбиват триезичната догма според която християнството може да се проповядва само на три езика – еврейски, гръцки и латински. Техният ученик св. Климент Охридски пък е създателят на кирилицата, на която пишем днес.

Тяхното велико дело преобразило средновековна България към по-добро. Някои не биха се съгласили с подобно твърдение на първо четене, но ако се позамислим ще забележем, че именно разпространението на християнството е най-големия ни повод за гордост. Това се е случвало по мирен начин на културна експанзия. А ако погледнем християнството като на система от ценности – ще видим, че то е сред най-човеколюбивите в целия свят.

А според много от историците писмеността е гарант за съществуването на една цивилизация. Това прави „празника на буквите“ както децата го знаят, е може би най-светлият светски празник, при който отсъства политически дебат.

Всеки осъзнава, че нашата писменост е богатство и че тя ни обединява. Една от спънките да свържем Кирил и Методий и нашата цивилизация е фактът, че Българската православна църква почита паметта на равноапостолите на 11 май, а светския празник, познат като „Деня на българската писменост и култура“, се отбелязва на 24 май. Този отрязък от време не е нещо страшно стига идните поколения да научат връзката между тези два празника – църковния и светския.

В днешното издание на „Непознатата история на Варна“ ще разгледаме какво е представлявал Деня на светите братя Кирил и Методий в миналото, когато и църковният, и светският празник, са били чествани на една и съща дата. За целта нека отворим вестник „Свободен глас“ от 17 май 1914 година:

„Има дати в историята на народите, които им сочат епохални дела, които им спомнят скъпи и свети идеали национални. Такъв е 11 май. У а нас, още по-вече днес, тя е едно знаме, на което в далечните тъмнини на миналото с написани незпблемите слова: обединение на българщината, чрез българското писмо, чрез българ. книга, светите отци братята Кирил и Методи, към които нашата почит достига до обожание, за нас те не са само учители, а и светци, се е запазила българщината с векове от похищението на подлия гърцизъм“.

Виждаме, че още в първия абзац авторът категорично заявява, че делото на Кирил и Методий е този крепител, който е запазил българския дух през вековете. За това те са не просто светци, а и учители.

„Е добре, днес повече от всеки друг път като преживяваме моменти на безкрайна тъга по загубата на толкова наши синове, достойно паднали за тоя най-скъп от всичко за нас идеали, и по милионите други останали под гнуснавите управи на сърби, гърци и ромъни, днес ние можем само да изразим нашето горещо желание за по-силно национално самосъзнание — да понесем със стоическо търпение изпитанието, да се калим още повече, та тъй да можем да дадем на бъдното поколение една дивна поука на героизма и във величието, и в страданието“.

Авторът посочва категорично, че във времена на изпитания всеки народ трябва да намери своя собствен код, за да съществува. Със своите заключителни думи той посочва необходимостта от това българската култура да продължи да се обогатява, за да може да се сбъдне националния идеал – обединение на българщината:

„Не е героизъм само оня срещу оловените дъждове, срещу щикът на неприятеля,

героизъм не по-велик и не помалко поучителен

че и оня в понасянето най-тежките страдания, най-жестоките изпитания. Тихият труд за пресъздаване и обновление на България, за издиганото ѝ на подобающа културна висота и това е един героизъм светъл и велик.

Да работим, да работим за нашето национално обогатяване и авансиране и, работейки, ние ще вървим бързо и неусетно към нашия идеал — обединение, на българщината — светлото бъдаще така по-сладко и посладко ще ни се усмихва и що ни примамва — да вървим и го следваме! Сега и всекога!“.

Андрей Андреев, ВАРНА новини

Четете още: