Изгарящото лято в Европа изчерпва водната енергия

Язовир Цонево

Снимка: Андрей Андреев, ВАРНА новини, архив.

Рекордно високите температури изтощават водноелектрическите централи и повдигат въпроси за това как да бъдат адаптирани за в бъдеще.

Горещините, които обхванаха Европа това лято, обезсилват водноелектрическите централи на континента и подтикват към преосмисляне на начините за адаптиране на водната енергия в условията на ускоряващото се глобално затопляне.

Тъй като през юли температурите в голяма част от Западна и Южна Европа се покачиха над 40 градуса по Целзий, намаляващите нива на водата принудиха водните централи да ограничат производството на електроенергия, да пренасочат водата другаде или дори да спрат изцяло. Тази седмица на континента се задава нова гореща вълна.

В Италия, която разчита на водната енергия за около една пета от електроенергията си, положението е особено тежко.

„Преживяваме ситуация, която не е регистрирана в индустриалната ни история“, казва Франческо Форнари, водещ строителен инженер в Enel, една от най-големите италиански енергийни компании, която контролира над 500 водноелектрически централи в страната.

„[Недостигът на] вода в реките, в нашите езера е много екстремен, това е проблем за производството на енергия“, каза той, като добави, че производството на хидроенергия на Enel това лято е по-малко от половината от нивата през 2021 г.

Намалените нива на водата са особено тежки в северната част на Италия, каза Форнари, където снеговалежите и дъждовете са били необичайно слаби в края на 2021 г. и в началото на тази година.

По-високите температури на водата засягат и охладителните системи на централите, което заедно с ниските нива на водата е принудило Enel да затвори „много“ водноелектрически централи и да пренасочи ценните водни резерви за други цели, включително за напояване.

В общи линии двете най-разпространени форми на водноелектрическа енергия в Европа са русловите електроцентрали, които разчитат на непрекъснат воден поток от реката, за да произвеждат електроенергия, и резервоарните електроцентрали, които съхраняват вода зад язовир и я изпускат по контролиран начин, за да произвеждат електроенергия.

Според Глен Риксън, ръководител на отдела за анализ на европейската енергетика във фирмата за пазарни анализи S&P Global, това лято речните централи са били най-силно засегнати от спадането на водните нива в реките.

Но запасите от язовири също са на „ниски нива на повечето пазари“, каза той и добави, че в Испания и Франция те са били най-ниските от повече от 20 години през юли.

Дори там, където нивото на водата е сравнително високо, „където можете да запазите запасите, сте принудени да го направите“, каза Риксън. Цените на електроенергията вероятно ще бъдат още по-високи през тази зима, така че за комуналните дружества е логично да задържат водата зад язовирите и да я пускат едва по-късно.

Това намалява производството на електроенергия от ВЕЦ в момента. Производството в Западна Европа е намаляло с 20% през второто тримесечие на тази година в сравнение със средната година, добави той.

Във Франция, страната от ЕС с най-голям инсталиран капацитет на водноелектрически централи, производството е намаляло с 5,7 тераватчаса – или с около една четвърт – през първата половина на тази година в сравнение с 2021 г., заяви говорител на енергийната компания EDF.

Компанията, която контролира 80% от хидроенергийния капацитет във Франция и над 1000 язовира и електроцентрали, заяви, че нивото на запълване на язовирите е било 67% в края на юли, което е с 13 процентни пункта по-малко от историческата средна стойност.

Изменението на климата увеличава вероятността от по-високи температури през следващите години, което принуждава хидроенергийните компании да обмислят начини за адаптиране.

„Стойността на водата ще се промени“, казва Антъни Фрогат, старши научен сътрудник и енергиен анализатор в Chatham House, като добавя, че необходимостта от приоритизиране на водата за напояване и пиене ще „създаде икономически натиск“, който може да оскъпи хидроенергията.

Проблемът в Италия, според Форнари от Enel, е, че остаряващите водноелектрически централи не са оборудвани да се справят с високите температури на водата и „драматично променящите се“ сезонни модели. Освен това земята за изграждане на нови водноелектрически централи е ограничена.

Но това не означава, че хидроенергетиката ще изчезне, според Матео Бианчиото, старши мениджър по политиките в Международната асоциация по хидроенергетика (IHA).

„Очакваме хидроенергията да играе различна роля [в бъдеще]“, казва той.

Това може да включва модернизиране на съществуващите язовири, за да се използват за т.нар. помпено съхранение: централи, които физически изпомпват вода обратно в планините, когато цените на електроенергията са по-ниски – обикновено през нощта – и по-късно освобождават водата, за да генерират електроенергия.

Той заяви, че разширяването на „обхвата на работа“ на централите е важно за изграждането на тяхната устойчивост. Европейските водноелектрически централи исторически са били проектирани да работят с минимален дебит на водата, а сега инженерите работят за разширяване на този диапазон на работа.

Операторите на централи трябва също така да модернизират по-старите централи, за да се адаптират към по-суровите климатични условия, пише IHA в доклад за 2019 г.

„За операторите на водноелектрически централи неуспехът да отчетат адекватно климатичните рискове може да доведе до недостатъци в техническите и финансовите резултати, аспектите на безопасността и екологичните функции“, заяви асоциацията.

От БГНЕС

Четете още: