Евродепутат разкри какво ни чака на местните избори

Ако днешните млади не знаят как са се държали комунистите в НРБ ще ги светна накратко. Това пише в профила си във Фейсбук Александър Йорданов. 

 

Ето целият пост на евродепутата:

 

Държаха се така, както днес наблюдаваме, че се държат ДБ и ПП, политиците Христо Иванов, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Асен Василев, Бойко Рашков, Настимир Ананиев, Ивайло Мирчев, Надежда Йорданова, Стоян Михалев, Христо Петров (Хазарта) и да не изреждам повече. 

 

С други думи, държаха се нагло, високомерно, цинично, ехидно, надменно и просташки. Демонстрираха превъзходство и много голяма лакомия – за пари, имоти, служебни и всякакви други привилегии, недостъпни за т.нар. от тях „обикновени хора“ , т.е. за безпартийните граждани. И ни бяха проглушили ушите, че само те могат да осъществят „промяната“ и дори я наричаха „Голямата промяна“. Но за всеки случай бяха изчегъртали от живота и то веднага след нейното начало, своите политически противници. Въпреки това не преставаха да им лепят етикети – „врагове на народа“, „бивши хора“ и представяха техния модел на управление като провален „монархо-фашистки“ модел. И винаги обещаваха „светло бъдеще“. Така беше. Комунистите винаги преследваха личния келепир. Заради тоя пусти келепир те и ставаха комунисти. Вреждане-уреждане по „другия начин“ за каквато се сетите: работа, командировка в чужбина, дефицитни стоки, апартамент. Дори и земя за строеж на вила, например, получаваха от общинските съвети на половин цена. За уреждане с „предимство“ в Софийския университет на децата на тези от тях, които се бяха писали „активни борци“, не може да не сте чували.

 

Но внимание! Не е проблем, че родителите на някои от днешните промянаджии са били част от комунистическата номенклатура или сътрудници на нейната охрана – зловещата Държавна сигурност. Това е минало, а и не можеш да си избираш родителите. Проблемът е, че споменатите от мен и не само те, възпроизвеждат ежедневно комунистическия манталитет и се опитват да го наложат в обществото. Това вече е опасното. И не само опасно, но и няма нищо общо с демокрацията и европейските ценности. Затова аз ги наричам неокомунисти, т.е. нови комунисти или комунисти на новото време.

 

Сигурен съм, че хората от моето поколение разбират това отлично. Затова и повтарям, че го пиша за младите, които не са живели в онова отвратително време. Пиша го за тези от тях, които все още не могат да разберат, че промяната може да означава и заден ход за една държава. Както заден бе ходът на България по времето на „строителството на социализма“ .

 

И в заключение един детайл. Прави ми впечатление, че гореспоменатите неокомунисти се подкрепят днес, както от бивши агенти и сътрудници на ДС, така и от „интелектуалци“ от номенклатурни комунистически фамилии в миналото. Примерно. Татко му бил член или кандидат член на ЦК на БКП, член на градски, селски или учрежденски партиен комитет, т.е. градска или селска червена номенклатура, а днес синът и дъщерята подкрепят ДБ и ПП. И това не е никак странно, защото долът с дренките е същият или както е по-популярно да се казва: крушата не пада по-далеч от дървото.

Приятен ден!