В.“Сега“: НЗОК и 240-те разбойници

Побоища в НС.

Снимка в."Сега"

Кабинетът на управителя на здравната каса, където за 23 години само един човек е успял да изкара пълен мандат, тези дни е с код червено за силен вятър. Последното ръководство на институцията, която разпределя 8 млрд. лв. за болници, лекарства и пр. надмина всички рекорди на нестабилния пост. Управителят Станимир Михайлов изкара 4 месеца, а подуправителят Момчил Мавров – малко повече от 24 ч. Депутатите, които само преди 4 месеца си късаха ризите колко е опасно в НЗОК да няма титуляр, сега за по-малко от едно денонощие я обезглавиха насред приемането на бюджета и напук на уверенията отвътре, че управителят е смислен и с него се работи много добре. Новото ръководство уж ще се избира на чисто, но у публиката вече почти не остана съмнение, че чистотата не е първа грижа нито на избираните, нито на избиращите.

Какво се случи?

Събитията тази седмица бяха логично следствие от събитията в първите дни на януари, когато изневиделица в парламента се появи „сглобка“ срещу тогавашния управител на касата проф. Петко Салчев. Салчев бе освободен само поради това, че лекарският съюз не го харесваше и не искаше да работи с него. От светкавично протеклата завера стана пределно ясно, че всеки следващ управител ще зависи в ескалираща степен от подобни прищевки. При следващите кандидати обаче се разви и една паралелна схема, която сега се повтори едно към едно с подуправителя – едната половина на сглобката издига кандидат, другата вади кирливите му ризи, след което идва неин ред да издигне кандидат, а първата половина да вади кирливи ризи. След безсмислен, но ескалиращо неприличен скандал следва примирие и нова подялба на регулаторите/постовете. В този цирк „Възраждане“ и ИТН са сред най-кресливата публика, но после неизменно подсигуряват пътя на ГЕРБ. Тази схема бе приложена към кандидата за управител Иванка Динева (номинация на ГЕРБ), кандидата за управител Станимир Михайлов (номинация на ПП-ДБ, гласувана от ГЕРБ) и сега шлифована с подуправителя Момчил Мавров (номинация на ГЕРБ).

Кой е по-по-най-корумпиран

Първото, което се набива на очи в тези панаири, е, че кандидат без кирливи ризи няма и много се говори за това кой ги вади, но почти никой не ги опровергава по същество – всичко приключва с едно „аз нямам от какво да се срамувам“ и толкова. Кирливите ризи смущаващо си приличат, макар и всеки кандидат да се представя за невинен по своему. За Иванка Динева например имаше публикации, че е дисциплинарно уволнена от столичната здравна каса, защото „забравила“ да връчи актове за глоби на провинени болници, а също и заради поръчкова проверка срещу проф. Александър Оскар, неприятел на председателя на здравната комисия проф. Костадин Ангелов. За Станимир Михайлов сега се твърди, че е лобирал за частни болници и че докато с едната ръка подкрепя мораториум за нови болници, с другата разрешава огромно частно начинание във Варна. И за Момчил Мавров се твърди, че лобирал за частни болници. И за Мавров, и за Динева има публикации, че използват здравната система за лична изгода – според „Капитал“ свързани с Мавров фирми са увеличили рязко приходите си след издигането му в системата.

В парламентарните панаири, които стигнаха почти до бой, нищо не се разбра по същество – каква е „притеснителната информация“, за която говорят от ПП, има ли доклад на ДАНС за „30% рушвети“, както твърди Гроздан Караджов; защо въобще докладът на ДАНС е секретен, като този човек ще е вторият в институция, която харчи 8 млрд. лв. публичен ресурс. Не се разбра и защо, след като само ГЕРБ бранеше Мавров в залата, накрая той получи мнозинството от гласовете и бе назначен с пасивната подкрепа на „Възраждане“ и ИТН, и естествено – явните гласове на ДПС.

Без последствия остана едно самотно обвинение, с което проф. Костадин Ангелов отвръщаше на огъня по Мавров – че управителят Станимир Михайлов е дал положително становище за нова частна болница с 500 места във Варна, въпреки че районната здравна каса е заявила, че не може да я финансира в рамките на съществуващите възможности, а лекарският съюз е бил против. Заявка за нова голяма частна болница във Варна действително има – тя трябва да е в Аксаково и да е от веригата „Сърце и мозък“ на „Търговска лига – глобален аптечен център“, установи проверка на „Сега“ в инвестиционните намерения, подадени в РИОСВ-Варна. Разрешаването й насред предложен мораториум е, меко казано, спорно. Но всички си замълчаха по този въпрос. С изключение на проф. Ангелов, който отдавна има вражда със „Сърце и мозък“, а от самото начало не харесва и управителя Михайлов.

Гласувай ми (под)управител

От говоренето на депутатите се разбраха няколко тревожни неща. Те бяха безпощадно ясни и от предишните серии на този латиноамерикански сериал. Най-лесният извод е, че на прословутата резервна скамейка не е останал ни един читав кандидат – един урежда свои фирми с поръчки, друг „забравя“ да глоби приятелски болници, трети „не знае къде се намира“ и сам се определя като „социален експеримент“. Смущаващото е, че депутатите не проявяват логичните в такъв случай реакции, а напротив – използват съмненията (или провиненията, трудно е да се каже) само като арсенал срещу противника. Председателят на здравната комисия проф. Ангелов например и при избора на Станимир Михайлов, и сега – четири месеца по-късно, не спира да му се подиграва и да го обвинява, най-малкото в некомпетентност и документни престъпления. Той твърди, че не е дал подкрепата си за него, но всъщност при избора му ГЕРБ гласува до един „за“, защото такава беше договорката и проф. Ангелов беше по това време в залата.

ПП-ДБ пък обратно – казват, че никакви договорки не могат да ги накарат да гласуват компрометиран кандидат. Щеше да е достойна позиция, ако беше заявена явно още в самото начало. Вместо това при изслушването на Мавров в здравната комисия основният здравен фактор на ПП Васил Пандов изпадна в такова пространно описание на собствените си достойнства, че трябваше да бъде прекъснат с напомняне, че е тук да задава въпроси. А острите въпроси за доклада на ДАНС и пр. бяха оставени на… колегите от „Капитал“. Сега ПП-ДБ твърдят, че са казали от самото начало, че няма да подкрепят този кандидат. На публичното изслушване в комисията обаче това по никакъв начин не се разбра.

Знаем как завърши всичко това – управителят и току-що избраният подуправител бяха „помолени“ да подадат оставки, за да се започне нов пазарлък на чисто, вече и с участието на ДПС. Примирието мигновено даде резултат – бламираният в комисия здравен бюджет бе приет безпроблемно в зала, физиономиите в сглобката станаха видимо по-спокойни и благи. Само дето това примирие окончателно разби на пух и прах имитацията на независимост в системата. И тук без отговор останаха куп въпроси – за какво са ни мандатни длъжности, ако ще капят като круши при всяко сътресение в плаващото мнозинство, което крепи властта? Какво можем да очакваме от управление, което винаги е с една ръка върху оставката и се сменя през няколко месеца? Защо като махахме Салчев ни беше толкова важно да има добър диалог с партньорите, а сега като партньорите казват, че диалогът е отличен, това вече няма значение? Как въобще ще се легитимират назначения, избрани от хора, които по 100 пъти на ден взаимно се упрекват, че са лъжци?

Познай кой ще прочете секретния доклад

Колкото по-явни стават тайните на управлението (да издаваш на всеослушание лични разговори вече е нещо като базов стандарт), толкова по-тайно се случват нещата, които трябва да са най-явни. Никъде например не се открива и дума за процедурата около разрешаването на нова болница във Варна – нито на сайта на МЗ, нито на сайта на РЗОК-Варна, нито пък на сайта на НЗОК – открихме проекта на сайта на екоинспекцията (където той трябва да се прегледа за увреждане на растения и животни). В защита на управителя Станимир Михайлов в пленарна зала, Васил Пандов на няколко пъти изтъкна, че той е сменил шефовете на две районни каси заради доклади с установени нарушения. И това не се открива никъде като публична информация. Да не говорим за уж установените нарушения.

Вместо това сме залети с разкрития кой какво казал и на кого. Гроздан Караджов разказа как Петков го уговарял да гласуват против Мавров. „Възраждане“ разказаха как ПП-ДБ всеки ден ги молели за подкрепа в СОС (кой знае защо, насред здравните драми, депутатката Махаева се оплака от снега в София и извика на слизане от трибуната „Оставка, неможач!“). Ангелов разказа какво казал Михайлов в НЗОК. И т.н.

Голяма част от скандала в парламента тази седмица се въртя и около един секретен доклад на ДАНС по адрес на Мавров, към който има (или няма, според гледната точка) „явен документ“, че проверката за него е приключила със заключение, че няма данни за извършено престъпление. Уж явен, документът се оказа скрит от ПП-ДБ, от които се очакваше бланкетна подкрепа, както ГЕРБ безпринципно гласува „за“ Станимир Михайлов, въпреки че го кълве по всякакви въпроси – от това, че лъже за ипотека до това, че казва на зъболекарския съюз земеделски и че не знае къде се намира здравната каса. Председателят Росен Желязков първо нахока ПП-ДБ, че лъжат и чак после провери и установи, че не е така. Виновни – каква класика – излязоха служителите от секретното деловодство, че се престарали и не дали документа. Само публиката не разбра кое от всички обвинения е посочено в доклада и кое от тях е отхвърлено.

А сега накъде?

Още уволнението на Петко Салчев даде знак, че повече от всякога следващият управител ще е заложник на лобита, а не пазител на публичния интерес. Последвалите назначения и сътресения не само оправдаха това очакване, но сринаха всякакви илюзии как се харчи здравният бюджет. Бюджет въпреки всичко ще има и той ще е с около 1 млрд. лв. по-голям. Сглобката ще размести пешките и ще намери управител, че даже и подуправител. Но в тази история Али Баба няма да заживее по-щастливо – тук надлъгването за жълтиците от пещерата ще продължи.

Диляна Димитрова, „Сега“

Прочетете още:

ЧРД на ГЕРБ! Бойко Борисов: Искате ли го това правителство? Ако кажете, утре може да го няма (ВИДЕО)