Австрийците живеят по-дълго и остават по-дълго в добро здраве

ВАРНА новини лого

снимка: gettyimages

Австрийците живеят по-дълго и остават по-дълго в добро здраве. Въпреки това около две трети от населението страда от хронични заболявания, се посочва в публикуван доклад за здравето на населението, изготвен от Министерството на здравеопазването, съобщава общественото радио и телевизия ОРФ.

Според доклада от 2005 г. насам жените и мъжете в Австрия живеят средно с 2, съответно с 2,9 години, по-дълго. Австрийците остават по-дълго време в добро здраве: мъжете 7,4, а жените 7,8 години, сравнено с 1991 г. Публикуваният доклад е вторият по рода си. Първият доклад за здравето е публикуван през 2016 г., а новият показва развитието от 2005 г. насам и се отнася до данни от 2019 г., като в някои области са включени и данни за 2020 г. и 2021 г.

През 2019 г. 66 процента (около 4,9 млн. души) са страдали от дългосрочно заболяване или от хроничен здравословен проблем, в сравнение с 62 процента през 2014 година. Според доклада проблемите до голяма степен се дължат на нездравословен начин на живот, като недостатъчна физическа активност, небалансирана диета и консумация на алкохол и никотин.

Сред най-често срещаните хронични заболявания и здравословни проблеми в Австрия са хроничните болки в гърба (26 процента от населението на възраст над 15 години), алергиите (20 процента), хроничните болки във врата (20 процента), остеоартритът (13 процента), хроничното главоболие (8 процента), диабетът (6 процента), депресията (6 процента), хроничният бронхит/хронична обструктивна белодробна болест (5 процента) и астмата (4 процента). Изводът от изследването е, че жените прекарват 19,5 години, а мъжете – 16,4 години от живота си в недобро или лошо здраве.

Друг извод на специалистите е, че след 2019 година новородените мъже могат да очакват да живеят 63,1 години, а новородените жени – 64,7 години в добро здраве. Това е увеличение с повече от седем години в сравнение с 1991 г. Общата очаквана продължителност на живота между 2005 и 2019 година  се е увеличила с 2,9 години до 79,5 години за мъжете и с 2 години до 84,2 години за жените. Поради пандемията от коронавируса през 2020 и 2021 година очакваната продължителност на живота намалява с 0,7 години за мъжете и с 0,5 години за жените.

Според доклада един на всеки двама души е с недостатъчна здравна грамотност. Хората с ниски доходи и образование са непропорционално засегнати. Особено големи са предизвикателствата, когато става въпрос за работа с цифрова информация и ориентиране в здравната система. Въпреки това делът на хората с достатъчна или отлична здравна грамотност се е увеличил от 48 процента през 2011 година на 53 процента.

Проучването показва, че доходите и образованието оказват голямо влияние върху здравето. Хората с ниско ниво на образование или ниски доходи на домакинствата имат по-ниска продължителност на живота и прекарват повече години от живота си в посредствено или лошо здраве. Те по-често страдат от хронични заболявания, имат повече ограничения в ежедневието и по-ниско качество на живот.

Мъжете и жените с диплома за завършено задължително осмокласно образование имат средна продължителност на живота съответно 76,7 и 82,7 години, докато хората с диплома за завършено средно образование или висше образование имат средна продължителност на живота съответно 83,2 и 86,4 години. Тази разлика се дължи главно на по-неблагоприятния начин на живот, неблагоприятната житейска ситуация и слабото използване на ранното откриване на заболяването и съответните медицинските грижи.

В момента скрининговите прегледи се използват само от около 15 процента от хората – с лека тенденция към нарастване. „Здравето не трябва да бъде въпрос на доходи. Затова е още по-важно да увеличим броя на лекарите от здравните каси, да довършим реформата в здравеопазването и да инвестираме допълнителни средства в разяснителна кампания за опазване на здравето и профилактика“, заяви министърът на здравеопазването и социалните въпроси Йоханес Раух  в съобщение за медиите.

bta.bg

Прочетете още:

Георги и Мария са най-разпространените имена в България. Най-много са имениците на Цветница