Сметната палата: Заболеваемостта и смъртността от COVID-19 в България са сред най-високите в света

Лекар.

Снимка БНТ

България е една от страните с най-висока заболеваемост и смъртност от COVID-19 в света. За това допринася липсата на ефективна ваксинационна кампания. Това е заключението на одитен доклад на Сметната палата за това как държавата се е справила с управлението на COVID кризата.

В началото на пандемията стриктното прилагане на противоепидемичните мерки води до ограничаване на заболяемостта и намаляване на смъртността. През 2021 г., независимо от осигурените количества ваксини, поради ниското ваксинално покритие съществено нарастват умиранията.

По-голямата част от държавите-членки на ЕС отчитат значително намаляване на извънредната смъртност през 2021 г., с изключение на:

България – от 14, 2 на сто на 38 на сто,

Словакия – от 10,5 на сто на 35,7 на сто,

Естония – от 2,3 на сто на 19,4 на сто,

Латвия – от 1,5 на сто на 21,7 на сто.

Очевидна е връзката между бързината на нарастване на броя на ваксинираните лица и постигнатото ваксинално покритие и годишната извънредна смъртност. Всички други държави от ЕС, които отчитат съществено намаляване на годишна извънредна смъртност през 2021 г., имат бързо нарастване на броя на ваксинираните лица и високо ниво на ваксинално покритие.

Най-висока смъртност от COVID-19 е регистрирана в София град, най-малко – в област Търговище.

Смъртността е най-висока сред хора на възраст между 70-79 години – общо 10 894 души, и сред пациентите между 60-69 години – общо 7 114 души. Най-ниска е смъртността на лицата на възраст между 0-19 години – 24 души, и лица над 90 години – 724 души.

По данни на НСИ през 2020 г. умиранията от COVID-19 са 6,9% от всички умирания в страната, а през 2021 г. – 18,5%.

Друг важен извод от направения одит е, че в началото на пандемията от COVID-19, в резултат на строгите противоепидемични мерки, е постигнато значително по-ниско равнище на извънредна смъртност в България в сравнение със средната за ЕС. През 2021 г. се наблюдава обратната тенденция – средната извънредна смъртност в България значително надхвърля тази в ЕС.

В таблицата по-долу може да се види колко дози ваксини страната е дарила или препродала към 10.06.2022 г:

По-малко от половината от доставените дози ваксини са поставени преобладаващо на активното население в големите градове.

От осигурения значителен финансов ресурс за 2020 г. и 2021 г., изразходваните средства за подкрепа на персонала, пряко ангажиран с дейностите по предотвратяване разпространението на COVID-19, значително превишават средствата за лекарствени продукти и ваксини.

По бюджета на Министерството на здравеопазването отчетените разходи за предотвратяване на разпространението и за лечението на COVID-19 са близо 668 млн. лв. за 2020 г. и над 746 млн. лв. за 2021 г. Общо разходите, трансферите и плащанията по бюджета на МЗ за периода от 01.03.2020 г. до 31.12.2021 г. са в размер на около 1,4 млрд. лв., като приблизително 50% от средствата (746 млн. лв.) са разходвани за подкрепа на персонала.

Разходваните средства за ваксини са над 238 млн. лв., а за лекарствени продукти – близо 167 млн. лв. В същото време, извършените разходи във връзка с изпълнение на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 са 850 хил. лв.

Одиторите стигат до извода, че от Министерството на здравеопазването не са предприети действия за осигуряване на публична информация за сключените договори за субсидиране на лечебните заведения. От регионалните здравни инспекции не са извършвани проверки на всички лечебни заведения, които имат сключени договори, което поражда риск за целесъобразността на изразходваните средства.

В резултат на извършения одит се отправят 11 препоръки към министъра на здравеопазването. Сред тях:

  • осигуряване на стандартизирано качество на оказваната медицинска помощ
  • проверка на разходите на предоставените субсидии на болниците от МЗ за поддържане на готовност, осигуряване на леглови капацитет и кислородолечение. Това е нужно, за да се осигури публичност и прозрачност на разходването на предоставените средства
  • да се осигури публична информация за сключените договори с лечебни заведения, за размера и изразходването на изплатените субсидии от бюджета на МЗ, в рамките на същата година.
  • създаване на Национален пандемичен комитет
  • да се осигури единна практика, качество и ефективност на дейността във всички регионални здравни инспекции

bntnews.bg

Прочетете още:

Наказват медици в Сливен след смъртта на жена заради отказана линейка