Недостигът на кадри в спешната помощ: 50% от местата в системата остават незаети

линейка

снимка: БНТ

50% от местата в спешните центрове са незаети, а 500 лекари липсват в системата. Това сочат данните на Съюза на парамедиците у нас в световния ден на спешната помощ. И така на преден план отново излиза хроничният недостиг на кадри в тази област. На този фон у нас има около 2000 кадри, които са завършили за парамедици, но са без работа. От съюза сигнализират, че липсват нормативни регулации на професията и на статута на парадемика в България.

Днес, в деня на Спешната помощ, за сигналите в цяла София има само 12 дежурни спешни екипа.

Росалина Гаганишка, спешен медик в ЦСМП-София: „Това е адреналин, който непрекъснато ние работим под някакво напрежение.“

Д-р Гаганишка вярва, че спешна помощ е трамплин за всеки, който иска да се заминава с медицина:

„Поне година, година и половина да поработят при нас, защото успявайки да работят тук за повече време, не говорим за месец-два, те ще имат самочувствието, че се справят с много неща – те ще имат практиката и от тук нататък, където и да работят ще имат самочувствието, че могат да решат всякакъв медицински проблем.“

Редом до спешните медици по време на дежурства понякога застават и парамедици – там, където ги има. Киро Тодоров работи от 8 години в Спешна помощ в Бургас. За да се осигури по-бърза долекарска помощ, настоява за регулация на професията, която да позволи повече негови колеги да работят в спешните центрове:

„Носиш отговорността за човешки живот. Това е истината. За жалост специалността и заплащането не е съвсем регулирано. Горе-долу е с тази на шофьора, даже в някои случаи колеги с повече стаж могат да взимат по-голяма заплата от нашата.“

Друг проблем се оказва и липсата на длъжностна характеристика за професията парамедик.

Киро Тодоров, парамедик: „Тя се разписва на местно ниво. Всяко ЦСМП си определя своя длъжностна характеристика за персонала. Имам колеги във Варна, в Пловдив, където там е малко по-различно. Там биват доброволци, но не са назначени като парамедици.“

В повечето филиали на Спешната помощ в Югозападна България няма парамедици. В Благоевград работят няколко, но те са с най-ниската образователна степен, което ги приравнява с шофьорите на линейките.

Албена Бобошевска, главна сестра в ЦСМП-Благоевград: „Парамедиците имат своето място в спешната медицинска помощ независимо от това, че не са медицински лица. Т.е. не могат да упражняват самостоятелно професията.“

Въпреки това, когато има нужда, винаги участват в реанимационните действия и помагат на екипите.

Албена Бобошевска, главна сестра в ЦСМП-Благоевград: „Те са обучени как да изваждат пострадали хора, как да ги пренасят, в какво положение да заема болния, как се прави сърдечен масаж, как се прави обдишване. Това са много важни елементи от оказването на спешна помощ на място. Там, където си нужен тук и сега, за да спасиш един човешки живот.“

По данни на съюза на парамедиците в България са подготвени всички предложения за проекти по законодателните промени, които са необходими за регулирането на тази нова медицинска професия в България.

Ива Пехливанска, председател на Съюза на парамедиците в България: „За съжаление няма все още план за регулиране на професията все още съвместно с няколко министерства, за което ние се борим вече година и половина. Липсват нормативни регулации на професията и на статута на парадемика в България.“

Пехливанска посочи европейска статистика, според която въвеждането на парамедиците в спешна помощ, намалява смъртта вследствие на травматизъм със 70%.

bntnews.bg

Прочетете още:

МЗ предлага заплатите на медиците да не се променят още една година