В брой 22 на „Варненски общински вестник“ от 11 юли 1895 г. е публикуван Правилник за кафе-шантаните във Варна. Според формулировката, за такива се считали всички кафенета с или без ресторанти, в които за забавление на публиката свирели и пеели моми и жени. Всеки, който искал да стане съдържател на такова заведение, трябвало да подаде заявление до Общинското Градско Управление, като представи свидетелство за своята честност и посочи участъка и номера на локала, към който има интерес. Документите трябвало да минат за одобрение при Варненския градски началник, а окончателната дума имали общинските съветници.

Местата, в които можело да се допусне отварянето на кафе-шантан, трябвало да имат достатъчно просторни салони и да не бъдат в „криви и затънтени улици“. Наеманите певици пък трябвало да разполагат с разрешително за упражняване на дейността си. То се получавало при лично явяване в Общинското Управление и подаване на заявление, в което да е посочено: името, презимето, възрастта, поданството и досегашното местожителство на дамата. Ако тя не била варненка, документът трябвало да бъде придружен и от свидетелство от полицейските или общински власти по местонахождението ѝ, че е упражнявала такава дейност и е с добро (честно) поведение.

Позволение за работа във варненските кафе-шантани кметът или неговият заместник издавали само на момичета и жени, които не били с леко поведение. В случай на съмнение, позволението за работа се прекратявало. Ако момичето нямало навършени 18 години, то трябвало да се яви в Общинското Управление със своите родители, които да дадат съгласието си. Продължителността на разрешителните била 1 месец, след което трябвало да се подновяват. Съдържателите на заведенията пък трябвало да поддържат регистър на всички музиканти и певици, които се изявяват при тях, както и да изготвят програма за изявите им за поне 3 дни напред.

Излязат ли на сцената в уречения час, на певиците било забранено да слизат сред публиката, дори да бъдат поканени. Това се разглеждало като сериозно нарушение и носело след себе си наказания, най-строгото от които било забрана за работа за определен период от време. Позволено било обаче на посетителите да черпят музикантите и певиците с „питиета и закуски“, които им се поднасяли на определени маси. За да се насладят на музикалните програми, от гостите се събирала „входна плата (антре)“, размерите на която съдържателите можели да определят и променят сами, но не и в рамките на един и същ ден.

Забранявало се на кафе-шантаните да се слага надпис „хотел“, както и да се отварят такива в самите хотели, освен, ако не са само и единствено за гостите им. Всеки кафе-шантан трябвало да има при бюфета или на друго видно място ценоразпис на предлаганите питиета и закуски, подписан от съдържателя и Полицията. Строго се забранявало работното време да е по-дълго от полунощ, освен, ако времето не било твърде лошо и гостите не можели да си отидат.

Освен това, в кафе-шантаните не можело да се спи, освен някой слуга; певиците не можели да пеят болни; съдържателите не можели да конфискуват никакви вещи на артистите; през първата, средната и последната неделя от Великите пости било забранено да се работи и др.

ВАРНА новини