През 1890 г. „Варненски общински вестник“ оповестява наставленията, издадени от варненските окръжни училищни инспектори, съобразени с предписанията на тогавашното Министерство на народната просвета и финансите, за обособяването и поддръжката на училищни градинки – пепиниери. Според правилата, площта им трябвало да е между 1000 и 2000 кв.м, да имат квадратна форма и да са с югоизточно изложение, а пръстта да е глинесто-песъчлива.

Както е описано в документа, предназначението им е било „посредством тях да се вдъхне любов у учениците към растителното царство и главно към лесовъдството и овощарството“. Тези градини е трябвало да се обработват от възпитаниците на съответното школо, под ръководството на учителите. При невъзможност да се обособи подходящо място в дворовете на училищата, можело да се избере терен и извън пределите им, но в близост.

Спрямо растителните видове, инспекторите изисквали да се вземат семена от овошки, взети от диви плодове, и горски дървета, с „разни треви и цветя“. Целта в този случай била, учениците да се научат да присаждат (ашладисват) и така да облагородяват дърветата. Според Параграф 7 от Наставленията, през есента училищното настоятелство е трябвало да разпореди да се извърши оран, колкото се може по-дълбоко, и после още веднъж през пролетта. След това градинките е трябвало да бъдат прекопани най-малко два пъти и чак след това да се приготвят лехите и да започне засаждането.

Инструкциите били подробни – за разстоянието между семената, дълбочината на засаждане, дебелината на лехите, месеците за засаждане на отделните видове и т.н. Поникналите семена е трябвало да се поливат два пъти на ден – преди изгрев и след залез, но никога през деня, когато е много слънчево. Използвали се тенекиени съдове с подходящи решетки.

ВАРНА Новини