Решенията на кабинета от днес, 30 август
Одобрена е план-сметката за разходите по подготовката и произвеждането на изборите за народни представители на 27 октомври 2024 година
Правителството одобри план-сметката за разходите по подготовката и произвеждането на изборите за народни представители на 27 октомври 2024 година.
Одобрените средства са в размер на 100 028,0 хил. лева. Дейностите, които ще се финансират с тях, включват: подготовка и отпечатване на избирателните списъци; закупуване и изработване на необходимите изборни книжа и материали, в т. ч. пликове за гласуване, протоколи, удостоверения и др.; логистично осигуряване на областните и общинските администрации и на администрацията на Министерския съвет; възнаграждения на членовете на районните и секционните избирателни комисии; осигуряване на гласуването в чужбина; осигуряване на охранителните мероприятия от Министерството на вътрешните работи с оглед опазване на обществения ред и сигурност; провеждане на разяснителна кампания за правата и задълженията на гражданите и начина на гласуване; обучение на членовете на секционните избирателни комисии; осигуряване на дейности по видеонаблюдението и видеозаснемането на изборния процес; организиране на места за гласуване в държавните училища и др.
Министерският съвет има готовност да осигури необходимите средства при сключване от страна на Централната избирателна комисия на договори за логистика и техническа поддръжка на специализирани устройства за електронно машинно гласуване, както и за други материали и съпътстващи дейности за обезпечаване на машинното гласуване, гласуването с хартиени бюлетини, компютърната обработка на данните от гласуването в изборите и издаването на бюлетин с резултатите от изборите.
Актът на правителството е в изпълнение на чл. 18 от Изборния кодекс. Необходимите средства за финансирането на одобрените с план-сметката разходи ще се осигурят за сметка на преструктуриране на разходи и/или трансфери по централния бюджет за 2024 г.
Правителството възлага на министъра на иновациите и растежа координацията на организационно-техническата подготовка на изборите
Правителството прие решение, с което възлага на министъра на иновациите и растежа координацията по изпълнението на дейностите във връзка с организационно-техническата подготовка на изборите за Народно събрание на 27 октомври 2024 г., включително дейностите по съгласуване с Централната избирателна комисия на условията и реда за изработването, доставката и съхранението на изборните книжа и материали.
Министърът на вътрешните работи следва да организира изпълнението на дейностите от компетентността на МВР във връзка с подготовката и произвеждането на изборите.
Министърът на финансите предстои да внесе в Министерския съвет проект на тарифа, по която партиите, коалициите и инициативните комитети заплащат предизборните предавания по Българската национална телевизия и Българското национално радио и техните регионални центрове.
Съгласно правителственото решение министърът на регионалното развитие и благоустройството координира дейността по изготвянето и публикуването на избирателните списъци, а министърът на външните работи организира подготовката и произвеждането на изборите извън страната. Министърът на правосъдието следва да организира дейностите по подготовката и произвеждането на изборите в местата за лишаване от свобода. На министъра на правосъдието се възлага също така да издава наказателните постановления по чл. 496, ал. 3, изречение второ от Изборния кодекс.
Министърът на електронното управление ще организира дейността по техническото осигуряване на видеонаблюдението и видеозаснемането по чл. 57, ал. 1, т. 34 от Изборния кодекс, включително като сключва необходимите за целта договори.
Решението на кабинета предвижда също така министърът на иновациите и растежа, министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на електронното управление и министърът на правосъдието да информират министър-председателя за хода на подготовката на изборите до обявяването на изборните резултати.
Прехвърлени са две бройки за дипломатически служители в Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз
Със свое решение правителството прие изменение на РМС №603 от 2008 г. за определяне състава на Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз в Брюксел, Белгия.
С него се осигурява приемственост във връзка с преминаването на дирекция „Централно координационно звено“ от Министерството на финансите към администрацията на Министерския съвет и се обезпечава функционирането на сектор „Политика за сближаване“ в Постоянното представителство в Брюксел чрез преминаването на 2 бройки за дипломатически служители от Министерството на финансите в администрацията на Министерския съвет.
С приемането на ПМС №265 от 26 юли 2024 г. дирекция „Централно координационно звено“ преминава от Министерството на финансите към администрацията на Министерския съвет, считано от 1 септември 2024 г.
Министерският съвет дава съгласие за предоставяне на финансова подкрепа от програмите, съфинансирани от Европейските фондове при споделено управление, над общия бюджет по съответната програма
Със свое решение правителството даде съгласие за предоставяне на финансова подкрепа от програмите, съфинансирани със средства от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ), над общия бюджет по съответната програма.
Целта на решението е да се даде възможност на органите на управление на програмите своевременно да вземат мерки от гледна точка на планиране и провеждане на процедурите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за наддоговаряне на съответните програми с оглед намаляване на риска от загуба на европейски средства текущо и в края на програмния период.
Отчитайки опита от предходните програмни периоди, напредъка в изпълнението на програмите към настоящия момент, както и извършените детайлни анализи от управляващите органи на програмите, финансирани от ЕФСУ, е приложен диференциран максимален процент за наддоговаряне по отделните програми. Предвидена е възможност за наддоговаряне до 10% от бюджета на програмите „Развитие на човешките ресурси” 2021 – 2027 г., „Конкурентоспособност и иновации в предприятията” 2021 – 2027 г., „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация” 2021 – 2027 г„ „Храни и основно материално подпомагане” 2021 – 2027 г., „Техническа помощ“ 2021 – 2027 г., „Морско дело, рибарство и аквакултури” 2021 – 2027 г., Програмата на Република България по Фонд „Убежище, миграция и интеграция”, Програмата на Република България по Фонд „Вътрешна сигурност“, Програмата на Република България по Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика. По отношение на програмите „Развитие на регионите” 2021 – 2027 г. и „Образование” 2021 – 2027 г. извършените от управляващите органи анализи обосновават необходимостта от договаряне до 15% над бюджета им с оглед предприемане на реални превантивни действия за минимизиране на риска от загуба на средства.
По-висок размер на наддоговаряне – до 20% – е предвиден за програмите „Околна среда“ 2021-2027 г. и „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г., предвид мащабните проекти, изпълнявани по тях.
Одобрени са над 183 млн. лв. за капиталови разходи за 2024 г. на първостепенни разпоредители с бюджет и на бюджетите на общините
Със свое постановление правителството одобри средства в размер на общо 183,2 млн. лв., от които по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет 169,7 млн. лв. и по бюджетите на общините 13,5 млн. лв. за 2024 година. Средствата са за обезпечаването на предстоящи плащания до края на м. август по сключени договори за изпълнение на Инвестиционната програма за национални проекти, както и за потенциални плащания до края на месеца по приключили вече обществени поръчки, по които предстои сключването на договор и плащане.
Тази година със закона за бюджета капиталовите разходи по отделните бюджети на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет за периода 2024- 2026 г. са изведени в обособен ресурс в централния бюджет. Новият подход за капиталовите разходи дава възможност проектите, които са с готовност за незабавна реализация, да получават своевременно необходимите средства от централния бюджет. Целта е постигане на по-добро планиране и разходване на капиталовите разходи, както и по-висока ефективност и прозрачност при изпълнението на инвестиционните програми.
15 европейски държави с общи научни мрежи и обмен на преподаватели и студенти
15 европейски държави ще сформират мрежи с различна научна тематика и ще обменят преподаватели, студенти, докторанти и специализанти. Споразумението за развитие на висшето образование е между Република България, Албания, Австрия, Босна и Херцеговина, Хърватия, Чехия, Унгария, Молдова, Северна Македония, Черна гора, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия и Словения. Днес правителството одобри консолидирания текст на документа, който беше подписан на 10 септември 2023 г. във Варшава.
Съвместното сътрудничество се реализира в рамките на Централноевропейската програма за обмен в университетското образование (CEEPUS IV). Дългосрочната програма осигурява академичен обмен и мобилност на преподаватели, студенти, докторанти и специализанти, а страната ни е една от учредителките й. Учените обменят опит чрез създаване на съвместни учебни програми и системи за взаимно признаване на образованието.
Програмата насърчава университетските факултети да се свързват помежду си и да създават съвместни научни мрежи – например мрежа за славянски езици, за геодезия, за химия, за компютърни науки и др. Така мрежата по математика може да се състои от факултета по математика на Софийския университет, факултета по математика на Виенския университет и факултета по математика на университета в Любляна. Обединени по този начин, университетите си сътрудничат и обменят студенти и преподаватели.
Новото издание на CEEPUS IV отразява актуалните потребности и тенденции в международния образователен обмен. Акцентира се върху активното приобщаване на студенти със специални образователни потребности, дигитализацията, въвеждането на виртуални мобилности и индексацията на стипендиите спрямо разходите за живот и инфлацията в приемащата страна.
Стипендиите по CEEPUS IV се предоставят за всички специалности, в които има записани студенти по програмата, и се изплащат до докторска степен включително. Стипендиите са цялостни и покриват разходите за живот, за жилище, за лабораторни такси и за основна медицинска застраховка. Парична подкрепа може да се отпуска и на академичния състав на университетите за организиране на съвместни дейности между партньорите от мрежата. Средствата се изплащат спрямо националното законодателство на приемащата страна.
Подписаното Споразумение ще влезе в сила на 1 май 2025 г. за срок от седем години. Участието на страната ни ще допринесе за повишаване качеството и популяризирането на българското виеше образование, междууниверситетското сътрудничество и мобилността.
С днешното решение правителството предлага на Народното събрание да ратифицира със закон консолидирания текст на Споразумението.
УМБАЛ „Александровска“ е определена за университетска болница
Министерският съвет прие решение за определяне на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Александровска“ ЕАД, гр. София, със статут на университетска болница.
Съгласно Закона за лечебните заведения университетските болници са многопрофилни или специализирани и в тях се осъществяват дейности по направленията: клинично обучение на студенти и докторанти по медицина и/или дентална медицина и/или фармация: клинично обучение на студенти по специалности от професионално направление „Здравни грижи“: следдипломно обучение на лекари, лекари по дентална медицина, фармацевти, специалисти по здравни грижи.
Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя кои лечебни заведения или техни клиники/отделения придобиват правата на университетски болници/клиники или отделения за срока на одобрението. Предложението на министъра на здравеопазването се прави въз основа на мотивирано искане от съответния ректор на висшето училище, съгласувано с ръководителя на лечебното заведение.
Одобрен е проект на План за сътрудничество с Министерството на здравеопазването на Държавата Израел в областта на майчиното и детското здравеопазване
Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на План за сътрудничество между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването на Държавата Израел в областта на майчиното и детското здравеопазване.
В контекста на предстоящото изграждане на нова национална детска болница в Република България, отчитайки голямото обществено значение и стратегическа важност на проекта, в проекта на План за сътрудничество са предложени следните приоритетни области: иновативни услуги в областта на репродуктивното здраве; обучение на лекари, медицински сестри и друг медицински персонал в областта на женското здраве и репродуктивна медицина; обмен на информация относно съвременните технологии и методи за диагностика, лечение и превенция на заболявалия; развитие на научната и академичната дейност с цел допринасяне на повишаване на качеството на оказваните извънболнични и болнични здравни услуги; провеждане на краткосрочни и фокусирани специализации и/или обучение за млади български лекари в Държавата Израел; обмен на експерти в областта на майчиното и детското здравеопазване във връзка със създаването на национална детска болница в България; насърчаване на научния обмен между научни организации, лечебни заведения и институции за виеше медицинско образование; други области от интерес по взаимно съгласие между двете страни.
Проектът на план за сътрудничество предвижда и осъществяването на директни контакти между реципрочни структури в двете страни.
Включените в проекта на план за сътрудничество приоритетни области ще подпомогнат задълбочаването на двустранните отношения в областта на здравеопазването и ще предоставят отлична възможност за споделяне на опит, добри практики и експертиза, което да гарантира високо качество на предлаганите здравни услуги. Двете държави ще имат възможността да обменят здравна информация и добри практики, които да бъдат от полза при управлението на здравните им системи, което ще продължи утвърдената линия на успешно двустранно сътрудничество.
Министерският съвет одобри изменение на концесионния договор за добив на подземни богатства от находище „Скравена“
На днешното си заседание Министерският съвет прие решение за изменение на договора за добив на подземни богатства от находище „Скравена“, Софийска област. По искане на концесионера – „Витез Проспект“ АД, гр. София, срокът на концесионния договор ще бъде удължен с 25 години. От дружеството мотивират искането си с наличието на оставащи запаси в находището, които биха останали неиззети.
Министерският съвет измени и обхвата и размера на дължимата от концесионера банкова гаранция, която вече ще обезпечава изпълнението на всички договорни задължения и условия за осъществяване на концесията. До момента концесионерът е предоставял необходимата банкова гаранция в съответствие със старите правила, валидни към датата на подписване на договора. Актуализират се и договорните клаузи, регламентиращи контролните правомощия на министъра на енергетиката, както и отговорността на концесионера при неизпълнение на договорни задължения.
Концесионният договор за находище „Скравена“ е сключен през 2004 г. От него се добиват строителни материали – варовици.
Концесионният договор за добив на скалнооблицовъчни материали от находище „Железино“ ще бъде прекратен
Концесионният договор за добив на скалнооблицовъчни материали – гнайси и амфиболити, от находище „Железино“, ще бъде прекратен едностранно поради факта, че концесионерът не е отстранил причините, довели до спиране действието на концесията. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание.
Находище „Железино“ се намира на територията на община Ивайловград. През м. юни 2012 г. за него е сключен концесионен договор с „Динел“ ЕООД, гр. София. Концесионерът не е заплатил концесионно възнаграждение, не е предоставил банкови гаранции по договора, включително обезпечаващи изпълнението на задълженията по опазване и възстановяване на околната среда и рекултивация; не е предоставил ежегодни отчети за изпълнение на годишните работни проекти и на плана за управление на минните отпадъци; не е сключил договор за доверителна банкова сметка със специално предназначение за обезпечаване изпълнението на задълженията, свързани с ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи.
Договорът за добив на оловно-цинкови руди от находище „Димов дол“ ще бъде прекратен по искане на концесионера
Концесионният договор за добив на метални полезни изкопаеми – оловно-цинкови руди, от находище „Димов дол“ ще бъде прекратен по взаимно съгласие на страните. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, одобрявайки искането на концесионера.
Находище „Димов дол“ се намира на територията на община Рудозем, област Смолян. През м. февруари 2002 г. за него е сключен концесионен договор с „Рудметал“ АД, гр. Рудозем. С допълнително споразумение от м. февруари 2019 г. срокът на концесията за добив е удължен с 15 години.
В искането си за прекратяване на договора концесионерът посочва, че добивът на оловно-цинкова руда от находището е крайно неизгоден и нерентабилен.
С 25 години се удължава концесионният договор за находище „Козирог“
С 25 години ще бъде удължен концесионният договор за находище „Козирог“, разположено на територията на област Габрово. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, приемайки промяната, поискана от концесионера „Пътстрой- Габрово“ АД. От дружеството мотивират искането си с наличието на запаси в находището, които биха останали неиззети.
Концесионният договор за находище „Козирог“ е сключен през 2011 г. с „Пътстрой- Габрово“ АД за срок от 25 години. Той е в сила от 22 февруари 2000 г. – датата на прехвърляне на собствеността по приватизационния договор.
От находището се добиват строителни материали – варовици.
Министерският съвет измени и обхвата и размера на дължимата от концесионера банкова гаранция, която вече ще обезпечава изпълнението на всички договорни задължения и условия за осъществяване на концесията. До момента концесионерът е предоставял необходимата банкова гаранция в съответствие със старите правила, валидни към датата на подписване на договора. Актуализират се и договорните клаузи, регламентиращи контролните правомощия на министъра на енергетиката, както и отговорността на концесионера при неизпълнение на договорни задължения.
С 25 години се удължава концесионният договор за находище „Нановица“
С 25 години ще бъде удължен концесионният договор за находище „Нановица“, разположено на територията на община Тетевен, област Ловеч. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, приемайки промяната, поискана от концесионера – „Биоминерал“ ООД, гр. Ябланица. От дружеството мотивират искането си с наличието на оставащи запаси в находището, които биха останали неиззети.
Концесионният договор за находище „Нановица“ е сключен през 2007 г. за срок от 25 г., като влиза в сила от 23 април 1999 г.
От находището се добиват скалнооблицовъчни материали – варовици.
С 25 години се удължава концесионният договор за находище „Галата“
С 25 години ще бъде удължен концесионният договор за находище „Галата“, разположено на територията на община Тетевен, област Ловеч. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, приемайки промяната, поискана от концесионера – „Биоминерал“ ООД. От дружеството мотивират искането си с наличието на оставащи запаси в находището, които биха останали неиззети.
Министерският съвет измени и обхвата и размера на дължимата от концесионера банкова гаранция, която вече ще обезпечава изпълнението на всички договорни задължения и условия за осъществяване на концесията. До момента концесионерът е предоставял необходимата банкова гаранция в съответствие със старите правила, валидни към датата на подписване на договора. Актуализират се и договорните клаузи, регламентиращи отговорността на концесионера при неизпълнение на договорни задължения.
Концесионният договор за находище „Галата“ е сключен през 2007 г. за срок от 25 г., като влиза в сила от 23 април 1999 г.
От находището се добиват скалнооблицовъчни материали – варовици.
С 25 години се удължава концесионният договор за находище „Ябланица“
С 25 години ще бъде удължен концесионният договор за находище „Ябланица“, разположено на територията на община Ябланица, област Ловеч. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, приемайки промяната, поискана от концесионера – „Биоминерал“ ООД. От дружеството мотивират искането си с наличието на оставащи запаси в находището, които биха останали неиззети.
Концесионният договор за находище „Ябланица“ е сключен през 2007 г. за срок от 25 г., като влиза в сила от 23 април 1999 г.
От находището се добиват скалнооблицовъчни материали – варовици.
Областна администрация – Благоевград получава правото на управление на държавен имот в Петрич
По решение на правителството, поради отпаднала необходимост, от Българска агенция по безопасност на храните се отнема правото на управление върху поземлен имот – публична държавна собственост с площ 2939 кв. м и построени в него три сгради. Имотът се обявява за частна държавна собственост и преминава в управление на областния управител на област Благоевград.
Правителството одобри позицията на България за Съвет „Общи въпроси“
Министерският съвет одобри позицията на България за участие в неформалното заседание на Съвет „Общи въпроси“ (СОВ), което ще се проведе на 2-3 септември 2024 г. в Будапеща. Министрите ще проведат дискусия с акцент върху повишаване на конкурентоспособността и върховенството на правото чрез по-добро законотворчество.
В рамките на втората сесия от дневния ред, Съветът ще се фокусира върху три области от бъдещото развитие на европейската конкурентоспособност: Пътят към нова индустриална сделка; Укрепване на конкурентоспособността; Публично и частно финансиране.
Предвиден е и работен обяд, който ще бъде посветен на демографските предизвикателства. Не се предвижда приемане на заключения на Съвета.
Министерският съвет одобри проект на меморандум за сътрудничество между България и Япония в областта на енергетиката
Министерският съвет одобри проект на Меморандум за сътрудничество в областта на енергийния преход между Министерство на енергетиката на Република България и Министерство на икономиката, търговията и промишлеността на Япония.
В сферата на енергетиката България си партнира активно с Япония както на институционално, така и на корпоративно ниво. Двете страни проучват възможностите за задълбочаване на тези отношения в новите секторни технологии. Меморандумът предвижда Република България и Япония да проучат възможностите за насърчаване на сътрудничеството в сферите на природния газ и ядрената енергетика.
България провежда енергийна политика, следвайки целите на Европейския съюз за сигурност, конкурентоспособност и ресурсно ефективна икономика с нулеви емисии на парникови газове до 2050 г. Един от основните приоритети на страната ни е диверсификацията на източниците и маршрутите на енергийни ресурси, което ще гарантира сигурност и конкурентни цени за потребителите. Интерес за България представляват японският опит в енергийните иновации, включително новите системи за управление, батериите за съхранение на енергия, зарядна инфраструктура за електрически автомобили и други.
Двете страни ще насърчат включването и участието на квалифицирани компании от едната страна в енергийни проекти, осъществявани в другата страна, включително в областта на хидроенергията.
Правителството одобри проект на съвместна декларация за сътрудничество в енергетиката между България и Германия
Министерският съвет одобри проект на Съвместна декларация за сътрудничество в областта на енергетиката и климатичните действия между Министерството на енергетиката на Република България и Федералното министерство на икономиката и климатичните действия на Федерална Република Германия. Планира се документът да бъде подписан на 8.09.2024 г. на второто издание на форума „Диалог за енергетиката на бъдещето на Европа в Близкия изток и Северна Африка (MEFED) – Фокус върху енергийната инфраструктура“, който ще се проведе в Солун, Гърция.
България и Германия са традиционно добри партньори в рамките на Европейския съюз, Северноатлантическия пакт и ООН. Двете страни имат засилено енергийно сътрудничество и споделена визия за зелен преход на икономиките и постигане на климатична неутралност до 2050 г. България и Германия следват последователно постигането на амбициозните цели на ЕС в областта на енергетиката и климата в подкрепа на усилията за устойчива икономическа и екологична трансформация на Европа, като същевременно целят гарантиране на енергийната сигурност.
Проектът на декларация отразява намерението на двете страни да засилят сътрудничеството си по отношение на общите интереси в редица области като приложение на водородни технологии, използване на възобновяема енергия, насърчаване на енергийна ефективност и сигурност, секторна декарбонизация, развитие на зелени енергийни коридори и междусистемни връзки, улавяне, използване и съхранение на въглерод и други.
Министерският съвет прие проект на Меморандум за сътрудничество в енергетиката с Република Корея
Министерският свет одобри проект на Меморандум за разбирателство за сътрудничество в областта на енергетиката между Министерството на енергетиката на Република България и Министерството на търговията, промишлеността и енергетиката на Република Корея. Целта на документа е да създаде рамка за засилване на двустранните отношения.
Република Корея е един от най-перспективните партньори на нашата страна в региона на Източна Азия. Опитът на азиатската държава е ценен в търсенето на решения за преодоляване на проблемите около климатичните промени, при използването на възобновяеми енергийни източници и повишаване на енергийната ефективност, в ядрената енергетика, новите технологии и други. От страна на Корея е заявен интерес за инвестиции у нас в новите енергийни технологии и ядрената енергетика. Българската ядрената енергетика има важна роля за гарантиране на националната и регионалната енергийна сигурност, като в същото време предоставя услуги на достъпни цени и е ключов елемент за постигане на въглеродна неутралност.
Документът ще насърчи сътрудничеството между компании от двете страни при реализация на нови инвестиции за производство на енергия от възобновяеми източници, както и при изграждане на съоръжения за съхранение на енергия. Предвижда се също обмен на знания и добри практики между компании и институции в областта на природния газ, сътрудничество на глобалния пазар на втечнен природен газ и други.
Изменя се Устройственият правилник на Министерския съвет и на неговата администрация
Правителството одобри изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Решението е във връзка с промените в структурата на Министерския съвет по силата на издадения от Президента на Република България Указ № 222 за назначаване на служебно правителство от 27 август 2024 г.
Одобрено е изменение на Закона за обществените поръчки
Със свое решение правителството одобри проект на Закон за изменение на Закона за обществените поръчки.
Законопроектът е изготвен във връзка с процедура за нарушение № 2018/2268 по описа на Европейската комисия за неправилното транспониране в националното законодателство на изискванията на Директива 2014/24/ЕС и Директива 2014/25/ЕС, която разглежда статута на частните лечебни заведения, както и реда за възлагане на дейности в горски територии за създаване на гори, добив на дървесина и недървесни горски продукти.
Предлага се промяна в разпоредбите, които определят собствеността като основен критерий, въз основа на който се преценява качеството възложител при лечебните заведения. По този начин се уеднаквява подходът при определяне статута на публичните и частните лечебни заведения като възложители на обществени поръчки, доколкото отговарят на условията за публичноправна организация. Предвидени са разпоредби, които уреждат преходен период, в който частните лечебни заведения, които придобиват качеството възложител, да приведат дейността си в съответствие със ЗОП. Уредено е и приключването на сключените от тях договори преди влизането в сила на предлаганите промени.
Предлага се и отмяната на чл. 17, ал. 2 от ЗОП, който препраща към ред за възлагане на дейности в горски територии, определен в Закона за горите, и който не съдържа мерки, транспониращи изискванията на Директива 2014/24/ЕС. Предложени са и изменения в Закона за горите, които произтичат от отмяната на чл. 17, ал. 2 и срокове за привеждане на подзаконовата нормативна уредба в съответствие с промените.
Настоящите промени в ЗОП целят националното законодателство да се приведе в съответствие с приложимите европейски актове, което от своя страна ще елиминира риска от налагане на санкции на страната ни поради неспазване на задълженията, произтичащи от членството в ЕС.
Правителството прие промени в устройствения правилник на МОН
Промени в устройствения правилник на Министерството на образованието и науката одобри Министерският съвет. Измененията имат за цел актуализиране и оптимизиране функциите на МОН с оглед повишаване на ефективността при изпълнение на политиките на министерството и усъвършенстване на работните процеси.
С предложените структурни промени общата численост на персонала се намалява от 379 на 373 щатни бройки. Броят на дирекциите в общата и специализираната администрация остава същият, но се променя числеността на отделни административни звена при спазване на задължителните нормативи изисквания.
Увеличава се кадровият капацитет на Националния център за информация и документация (НАЦИД) с 6 щатни бройки. Причината е, че НАЦИД води и поддържа в актуално състояние 15 публични регистри и бази от данни, сред които на висшите училища, всички действащи, прекъснали и завършили студенти и докторанти, списък на регулираните професии, на научната дейност и др. Те са с национално значение и са източник на обективна статистическа информация и инструмент в помощ на формирането на политики и взимането на управленски решения относно развитието на висшето образование и науката.
Вписването на обстоятелства във всички регистри и бази данни и поддържането им в актуално състояние се осъществява в реално време изцяло от служителите на НАЦИД, което изисква ежедневна обработка на данни от страна на длъжностните лица.
Променя се размерът на таксите за някои видове услуги, които се събират по Закона за лова и опазване на дивеча
Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират по Закона за лова и опазване на дивеча, приета с Постановление № 283 на Министерския съвет от 2000 г.
Променя се размера на таксите за някои видове услуги, които се събират по Закона за лова и опазване на дивеча. Промените имат за цел да се подобри качеството на предоставяните услуги, както и да се постигне обективно съотношение между техния размер и разходите на административния орган при остойностяване на съответната услуга. Остойностяването им е съобразено с настоящите икономически условия и реално извършените преки и непреки разходи за предоставянето им.