Свят ден! Молитвата на гроба на св. Кодрат носи изцеление

На 21 септември честваме паметта на свети апостол Кодрат, на свети Димитрий Ростовски и отдание на празника Кръстовден.

1. Св. апостол Кодрат бил ученик на апостолите на Иисус Христос. Поставили го за епископ в Атина на мястото на мъченически загиналия свети Публий. Проповядвал словото Божие най-вече в Атина и в малоазийския град Магнезия. След усърден апостолски труд през 130 г. свети Кодрат претърпял мъченическа смърт. Поклонници твърдят, че молитва на гроба му в Магнезия носи изцеление.

Той е известен и като добър апологет на християнското учение.

В 126 г. написал такава блестяща апология на християнството, че император Адриан, като я прочел, издал указ да не бъде осъждан никой от християните само за това, че изповядвал вярата в Христа, без доказателства, че е извършил някакви престъпления.

Апологията на св. Кодрат обаче е изгубена.

2. Днес, наред с другите светии в календара, отдаваме празника Въздвижение на Светия Кръст Господен – Кръстовден, наричан Вторият Великден. Отданието се празнува също толкова тържествено, както и самия празник.

Това е забележителна практика в Православната църква. Не е тайна, че повечето православни не са и чували, че има отдание на големите празници (Господски и Богородични). Там пък, където не се служи редовно, а само в неделя и на празник, никой не зачита с богослужба отданието на даден Господски или Богородичен празник.

Всеки църковен празник има предпразненство, същински празник, попразненство и отдание. Предпразненството е обикновено един ден преди празника. Празничният тропар и канонът на празника продължава да се пее през следващата седмицата (попразненство на празника).

На осмия ден се прави отдание на празника: службата се извършва по същия начин, както на самия празник и с това празнуването завършва. Има и изключения, едно от които е за Благовещение, защото то е във Великия пост.

3. Св. Димитрий Ростовски е известен съставител на жития на светците от основаването на Църквата до XVII век. Той самият е причислен към светците заради личния си свят и примерен във всяко отношение живот. Роден в 1651 г. в град Макаров, близо до Киев, на 18 г. постъпил монах в киевски манастир. Там Димитрий получил отлична богословска и езикова подготовка. После употребил поверения му талант в служба на Бога и ближните.

Известен с благочестието и учеността си, Димитрий превел и съставил стотици жития, които събрал в така наречените „Четьи-минеи“, подредени по месеци и дни. Те и до днес се четат в първообраза им и в преводи на различни езици. Освен тях написал и много други книги с духовно съдържание, както и редица молитви. Бащински се грижел неуморно за благото на огромното си паство. Въздържан, честен, благ, състрадателен и достъпен за всички, той помагал на ближните: на драго сърце давал съвети и наставления, посещавал болни, раздавал щедро на бедните храна и облекло.

Дълги години се грижил за просветата в Ростовска епархия, на която през 1709 г. бил избран за митрополит. Но смъртта прекратила рано живота на светителя. На 58 г. той заболял и на 21 септември 1709 г. се упокоил от трудовете си.

4. Св. епископи Исакий и Мелетий – преподобните и благочестиви наши отци Исакий и Мелетий били епископи на Христовата Църква.

Те и двамата изпълнявали едно и също светителско служение и се отличавали с богобоязливост и християнски добродетели. Тяхно непрестанно дело било да учат народа на Божествените духовни слова и да ходят по Божиите заповеди.

И двамата се отличавали с благотворителност, раздавали имуществото си на бедните и се смилявали над тях, като заедно с веществения хляб ги насищали и с духовен хляб – поучения и душеполезни наставления.

Със своя живот те заслужили дар на чудотворство и починали в мир на старост в различни години, но в един и същи ден.

ВН

Прочетете още:

Би Би Си разказа за най-старото златно съкровище в света – Варненското (ВИДЕО)