1 декември 1889 г.: Хлябът във варненските фурни да се приготвя само от чисто житно брашно

В края на 19 век кметът на Варна, Кръстьо Мирски издава нарочна заповед, с която разпорежда хлябът, който се приготвя във фурните, без значение от формата му, винаги да е от чисто житно брашно и добре изпечен. Освен това, производителите трябвало да се съобразяват и поставените норми за теглото му, както и за цената, на която го продават. Според посоченото в брой 27 на „Варненски общински вестник“, първокачественият хляб от 416 грама трябвало да струва не повече от 25 стотинки, този от 666 грама – най-много 40 стотинки, а от 166 грама – 10 стотинки. При насъщният от по-ниско, второ качество, 400 грама следвало да струват не повече от 20 стотинки, а от 200 грама – 10 стотинки. Ето какво още пише в заповедта на Мирски:

„ Ст.II. Теглото и цените на симитите, пасхите, франзелата и другите луксозни хлебове, каквито се считатъ всички онези, които се правятъ отъ тънко бело брашно, поне от Н-о. О, ще си определя самъ всекий хлебарь, като ще е свободенъ да ги продава по-скъпо или по-евтино, споредъ доброволно условие съ купувача, cтига и тоя видъ хлебове да са винаги най-добре испечени.

Ст.III. Всички, които ще вадтъ за продань въ гр.Варна луксозенъ хлебъ на тегло повече от сто драма, и обикновенъ хлебъ съгласно съ ст. I (цените по-горе б.а.), отъ 5-й того треба да се явяватъ ежедневно въ Общинското Управление да взематъ мостра от хлебовете, за които ще става распореждание да се месятъ за проба всяка събота сутренъта, а при това онези, които ще правятъ за напредъ луксозенъ хлебъ на тегло повече от 100 драма, ще удрятъ отъ 11-й того на таквизъ хлебове свой нарочно направенъ по образецъ, даденъ от кметството, дървенъ печатъ, свемки отъ каквито печати предварително ще бъде длъженъ да представи въ кметството всекий хлебаръ.

Ст. IV. Ако некому отъ хлебарите не понасятъ приведение до тукъ условия, длъженъ е да заяви писменно на Общинското Управление и да не престава да вади хлебъ, докле не се минътъ поне десеть деня отъ датата на заявлението му.

Ст. V. Всички хлебари са длъжни да се снабдятъ най-късно до 31 Декемврий т. г. съ баланца, която да стои винаги на тезгяха на хлебарницата имъ, щото да може всекий купувачъ да проверява тутакси, когато би пожелалъ продадений нему хлебъ.

Ст. VI. Нарушителите на тоя приказъ, по надлежно съставени актове, ще се подвъргаватъ незабавно на следуемото се законно наказание.

Кметъ: Кръстьо Мирски

„Варна Новини“