Голям празник: Честваме трима от най-великите отци на Църквата

Свети Григорий Двоеслов живял през втората половина на VI век. Роден в знатно римско семейство на добри християни, той получил високо образование и станал висш държавен служител. След смъртта на баща си, Григорий превърнал семейното имение в манастир, посветен на свети апостол Андрей, и сам приел монашество.

Занимавал се с книжовна дейност. Най-известната му творба са неговите „Диалози“ – сборник с чудеса и изцеления на италианския светец Бенедикт Нурсийски, затова в Православната църква е наречен „Двоеслов“ (превод на латинското Dialogus). В 590 г. бил избран за римски епископ – папа. С неговото име се свързва великопостното богослужение, наречено литургия на преждеосвещените дарове. Свети Григорий починал на 12 март 604 г.

Св. преподобни Теофан Изповедник († около 818 г.) – Преподобни Теофан се родил в Константинопол в VІІІ век от знатни родители, които били роднини на императора. Останал рано без баща, той бил поверен на грижите на император Константин Копроним, който, съгласно желанието на майката, го сгодил още малък за дъщерята на един от най-знатните сановници на империята.

След женитбата Теофан открил на съпругата си своя начин на мисли, казал й за своето желание да се отрече от света и да живее в бедност, труд и любов към Господа.

Преподобни Теофан бил повикан да участва в VІІ вселенски събо,, свикан в 787 г. в гр. Никея. Този събор трябвало да реши въпроса за почитанието на светите икони. Теофан усърдно помогнал на св. патриарх Тарасий в защита на иконопочитанието и след това се върнал в своя манастир на предишния живот и трудове. Скоро той заболял тежко и вече не могъл да става от легло. Страданията понасял търпеливо и не преставал да прославя Бога и да му благодари за Неговата милост.

Инокоборческата ерес, макар и да била осъдена от VІІ вселенски събор, изникнала отново при император Лъв Арменец, който жестоко преследвал всички почитатели на светите икони. Той свалил патриарх Никифор, предал на мъчения и заточение преподобни Теодор Студит и много други.

Царят видял, че увещанията и заплахите са напразни и заповядал да затворят Теофана в тъмница. От тъмницата преподобни Теофан изпратил писмо на царя, като защищавал поклонението на светите икони. Но царят се разгневил, пратил да разрушат манастира на преподобни Теофан и да разгонят учениците му, а самия него заповядал жестоко да бият, без да щади нито старостта му, нито болното му състояние. Измъченият старец след това бил изпратен на заточение на остров Самотраки, където скоро се поминал.

След смъртта на императора разпръснатите ученици на преподобни Теофан се събрали отново, възстановили изгорелия манастир „Велико село“ и пренесли в него светите мощи на своя учител, когото Господ прославил чрез чудеса и след смъртта му.

Свети Симеон Нови Богослов е роден през 949 г. в Северна Мала Азия. Получил отлично образование в Цариград и там постъпил в Студийския манастир, а после отишъл в манастира „Свети Мамант“, където станал монах. Скоро бил ръкоположен за свещеник и го избрали за игумен.

Неговата жива вяра и непрестанна молитва бързо го довели до истинското богопознание. Създал забележителни богословски съчинения, а край него се учили много други монаси. Основна тема на неговите творения е учението за благодатта на Светия Дух, тази „душа в нашата душа“, както сам той пише. Оставил е множество слова, а също така и тълкувания на Свещеното Писание. Упокоил се на 12 март 1022 г. Църквата го нарекла Нов богослов (след св. Йоан от I век и св. Григорий от IV век), предава БТА.

Прочетете още:

Храмът „Св. Възнесение Господне“ в Суворово има три нови камбани след дарителска кампания