Деница Николова: Без силно местно управление Варна би могла да изгуби още над 100 млн. лв. за проектите си

Като опит за привличане на вниманието, така беше определен вота на недоверие към кабинета Желязков от варненския депутат Деница Николова. Според народния избраник от ГЕРБ/СДС  вотът на недоверие е един от най-силните инструменти на опозицията да изрази своето несъгласие с управлението и това  е тяхно право, но се е получил дефекта- „много шум за нищо“. по думите и, в целия дебат е проличала липсата на дълбочина на аргументите. „Основната тема, която постави опозицията беше с един ценностен избор, който ние сме направили 20 г. назад, свързан с интеграцията ни ЕС и НАТО“- каза тя, в обзорното предаване на Радио Варна – „Позиция“.

Така че, в тази посока за мен този вот на недоверие беше по- скоро несъстоятелен. От друга страна пък той беше тест за мнозинството, за силата на мнозинството и устойчивостта на коалицията, която в момента е в хипотези за 3 + 1 и разбира се, консолидираност на самата опозиция, защото ние видяхме в лицето на опозицията всъщност три парламентарни групи – „Възраждане“, „Величие“ и МЕЧ.

Има още една опозиционна група, която се въздържа от гласуване.

Да, ако можем така да го кажем, но те самите казаха, че на практика не са съгласни с вота на недоверие от гледна точка на неговата същност. Тоест, от гледна точка на това, че предметът на този вот на недоверие беше на практика противоречаща на тяхната ценностна система. Така че в тази посока за мен лично този вот на недоверие по-скоро затвърди устойчивостта на мнозинството в лицето и на ГЕРБ-СДС и в лицето на нашите партньори и другите политически и парламентарни групи. Не мисля, че оттук нататък можем да предпоставяме някаква тема за дебат, поне по темата „външна политика“. Разбира се, право е на всяка опозиция да търси своите възможности за бъдещи вотове на недоверие.

Пример за лошото управление на Варна:

Така се харчат държавните пари: Варненският кмет пръска 15 бона за луксозен фотоапарат! За чий ти е нужен, Коцев?

Имате ли усещането, че с оглед и дългото приемане на бюджета едва в месец март, после и последвалия вот на недоверие дебатите около него, че този парламент изостава със своята законодателна дейност?

От гледна точка на законодателна дейност със сигурност мога да кажа, че в момента дневния ред на парламента в никакъв случай не е на дневния ред на обществото. И най малкото свързан с това за приемането на всички закони и законодателни инициативи по отношение на ангажиментите, които сме поели към Европейския съюз, свързани с Плана за възстановяване устойчиво. Но, в никакъв случай не трябва да пренебрегваме и гласа на опозицията от гледна точка на техните желания за конкретни изслушвания в пленарна зала, които всъщност така доста губят парламентарно време. Тяхно право е и ние търсим баланса, за да можем да осигурим правилната работа и устойчивостта на работата на Парламента. Така че, в тази посока бих казала, да, от една страна имаме известно отстраняване от фокуса ни на законодателна дейност, но от друга страна пък се обсъждат теми от ежедневието, които са свързани с конкретни проблематики, поставени от страна на опозицията отново.

Стана дума за това, че управляващите изповядват различни идеологии, които са в различен спектър – ляво дясно и център. Но каква е комуникацията на депутатите от ГЕРБ-СДС с министрите на другите две партии в управляващата коалиция?

Аз лично не намирам някаква пречка в комуникацията, най- малкото и съветът съвместно управление допринася изключително много за подобряване на координацията и комуникацията между различните парламентарни сили в тази коалиция и в лицето, разбира се, на управлението от гледна точка на Министерски съвет. Така че, от наша страна като депутати имаме непрекъснат достъп до всяка една институция. Имаме възможността и чрез парламентарния контрол да поставяме нашите въпроси, още повече от гледна точка на регионите, които представляваме. Така че, не мисля, че имаме някакъв проблем в комуникацията или в достъпа до който и да било свързан с управлението.

Добре, да ви върна малко на територията на община Варна като варненски представител. Как е позиционирана Варна в Бюджет 2025, националния бюджет, в регионалните програми и държавните фондове, защото миналата година имаше напрежение свързано с неусвоени средства и критики от страна на ГЕРБ към местната администрация. Тази година как смятате се очертава съдбата на Варна в това отношение?

Варна, както и всички останали 264 общини на територията на страната имат така невероятния шанс да се възползват от инвестиционния ресурс, който се предопределили в закона за държавния бюджет от гледна точка на капиталова програма. Така че, Варна в самия държавен бюджет можем да я намерим така като полезрение за инвестиции в няколко направления. Едното е свързано с инвестиционната програма, която е част от Закона за държавния бюджет и в който община Варна има възможност да осъществява инвестиции за 41-н проекта. Много големи инвестиции, които за съжаление, обаче са повторение на инвестициите от миналата година, които община Варна не успя да усвои. И не успя да осъществи. Така че, в тази посока – да Варна има огромна възможност да осъществява своите инвестиции в общината. Но, това не може да стане без ясното осъзнаване на самото местно управление, че трябва много работа и изключително много не само амбиции, но и реални действия. Това е нещо, което не се видя миналата година и тази година, ако продължава по този начин, Варна би могла да изгуби над 100 млн. лв. отново за осъществяване на проектите си. 

Още по темата:

Коцев изгуби над 90 млн. лв. за Варна, но си спаси шатрите в Морската градина

От друга страна, в Закона за държавния бюджет има ново направление, което е свързано с продължаване на националната програма за енергийна ефективност в многофамилните жилищни сгради и там общината трябва да е изключително активна в своите действия за работа с Българска банка за развитие и съответно с Сдруженията на собствениците. Защото, ако общината не направи своите бързи действия за приемането на проекти, за тяхната оценка за реализацията, хората ще страдат, заради невъзможността на местната власт да осъществи и именно една такава добра възможност за обновяване на жилищните сгради.

От трета страна в закона за държавния бюджет знаете, че са включени немалко проекти, свързани със стратегически инвестиции за страната и там е АМ „Хемус“. Тя ще продължи своя ход на развитие и реализация, но тя разбира се, предпоставена от действията на Министерство на регионалното развитие, Агенция пътна инфраструктура, които имат своята подготвителна дейност и просто продължават етапите на реализация на този проект. Така че, общо погледнато на фона на Закона за държавния бюджет ще кажа, че Община Варна изключително добре позиционирана отделна точка на възможности за инвестиции. Но, по какъв начин те ще бъдат осъществени и по какъв начин те ще достигнат до хората зависи изключително много от местната власт и от общината.

При последното гостуване в предаването „Позиция“ и вашият колега адв. Бранимир Балачев заяви също своя скептицизъм относно това, че община Варна ще е готова да усвои всичките 100 милиона лева от фондовете. Неговата идея беше, че ако не бъдат усвоени тези средства, за да не се губят, а да бъдат усвоени, да се разпределят на останалите общини в област Варна. Споделяте ли такава идея?

Тази идея на практика е съвместна между депутатите от Варна, когато коментирахме закона за държавния бюджет. По принцип, към края на месец юни се очаква актуализация на инвестиционната програма. Ние предвиждаме включването на нови критерии в нея, свързани именно с това, че ако конкретна община не е предприела необходимите действия, за да започне и стартира процесите по реализация на проектите, които е подала съответно тези проекти и да имат тези ресурси, които се освобождават, да има възможност да бъдат прехвърлени към по малки населени места в областта. Така че, в тази посока ние с адв. Балачев работим съвместно и аз мисля, че със сигурност ще предложим една такава инициатива към следващата актуализация.

Прочетете още: