11 април 1898 г.: Варненци да съобщават в Общинското Санитарно Отделение за епидемични болести
Снимка libvar.bg
През 1897 г., по инициатива на Хабсбургската монархия, се организира голяма международна конференция във Венеция, на която се обсъждат епидемичните болести, в частност – чумата. На нея участват всички тогавашни европейски страни, включително и България. Делегатите дебатират задълбочено върху въпросите, свързани с причините за появата на чумата. Българското специализирано научно издание „Медицински сборник“, информира читателите какво е значението на почвата за поддържането на бацилите, доколко мишките и плъховете са преносители и причинители на болестта, както и вещите и дрехите, които са притежание на вече чумави хора, продължителността на инкубационния период (10 дни) и нуждата от дезинфекциране на опасните места. А д-р Русев отбелязва, че споменатата „болест е временно изчезнала от нашия континент“. Всъщност, още през следващата 1898 г. Симонд окончателно предстои да изтъкне, че бълхите и плъховете играят важна роля за пренасянето ѝ.
Като мярка за предотвратяване на каквото и да било епидемично заболяване, на 11 април 1898 г. кметът на Варна издава Приказ № 133, с който задължава всеки гражданин, без значение от вярата и поданството му, да съобщава незабавно в Общинското Санитарно Отделение, ако той, член на семейството му или наемателите му (ако има такива), се разболеят. Нарушителите на това разпореждане били заплашени от глоба в размер от 1 до 25 лв., а със съблюдаване на спазването му били натоварени градско-общинският санитарен лекар, санитарните комисари, фелдшери, акушерки, както и градско-общинските агенти и помощниците им.
ВН / „Варненски общински вестник“ / „Свободна Европа“
Прочетете още: